Свободата на словото в България в  плен на Прокопиев и „Репортерите“

Свободата на словото в България в плен на Прокопиев и „Репортерите“

  • Рейтингите за страната – под диктовката на олигарха и кръга му
  • Френското НПО ни сваля в класацията след всяко разкритие срещу него или опит за възмездие за престъпленията му

 

Свободата на словото в България е пленник на подсъдим олигарх издател. Звучи ви преувеличено? Но не е. Това е бруталната реалност. Тя лъсва без маска и без грим при елементарно проследяване на движението на страната ни в т.нар. Индекс за свободата на словото в държавите по света, правен ежегодно от „Репортери без граници“. Специално в частта за България класацията се прави въз основа на анкетирането на десетина души, част от мейнстрийма на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев. Резултатът е, че всеки път, когато престъпният разградски бос бъде разобличен за някоя от аферите си, закъса с бизнеса си или бъде направен опит от държавна институция за въздаване на правосъдие за престъпленията му, „Репортерите“ запращат България все по-назад в класацията си.

Еманацията на тази симбиоза

между базираното във Франция НПО и кръга „Капитал“ и мейнстрийма, ръководен от него, лъсна в петък, когато организацията обслужи подсъдимия бос с цяла лавина от туитове. Поводът беше съобщение от предния ден на Комисията за отнемане на престъпно придобито имущество (КПКОНПИ), че е внесла нов иск за конфискация на пари и акции на Прокопиев и съпругата му Галя на стойност близо половин милион лева незаконни пари. Последваха туитовете на „Репортерите“, в които те разпространиха не една, а цели две фалшиви новини, продуцирани от задкулисието у нас. С един от постовете организацията заяви, че „осъжда растящия политически натиск над основната независима медийна група „Икономедиа“, издател на „Капитал“ и „Дневник“, представяйки Галя Прокопиева като изпълнителен директор на „Икономедиа“, а Прокопиев като основател на медийната група. В друг от постовете пък се репродуцира опроверганата още към онзи момент отвсякъде лъжа, че ЕК е решила да остави мониторинга над страната ни, като се заявява: „Приветстваме новините, че Европейската комисия ще продължи механизма за мониторинг над България“. Така НПО-то за пореден път доказа, че е маша в ръцете на Прокопиев и

не истината е важна за организацията

твърдяща, че брани свободата на словото, а обслужването на частни интереси на подсъдими лица, борещи се неистово срещу държавата, за да избегнат правосъдието за престъпленията си. Причината е, че още в самото си съобщение КПКОНПИ изрично обяви, че нито по този иск, нито по предния срещу Прокопиев - за конфискация на имущество на разградския бос на стойност почти 200 млн. лева, са „предприемани каквито и да е действия по реда на закона, свързани с издателската му дейност и имущество, принадлежащо на „Икономедиа“. „Репортерите“ обаче явно са свикнали не да четат, а да им диктуват в ушите и да преповтарят чутото от Прокопиев и ортаците му от задкулисието. Факт, който беше доказан и от туита за мониторинга, разпространяващ твърдение, отречено от самата Европейска комисия в лицето на еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис.

И ако това беше еманацията на симбиозата, то кога тръгва самата тя? Още в началото на века, когато „Репортери без граници“ стартират (през 2002 г.) ежегодното публикуване на Индекс за свобода на пресата (б.р. - такова е оригиналното име на класацията, макар че в частта за страната ни тя да отразява само интересите и мнението на издатели, притежаващи главно онлайн медии). Макар на страницата си НПО-то уж е публикувало методологията, по която прави изследването си, една от най-големите тайни, пазени дълбоко от „Репортерите“, е колко души точно попълват анкетите им и дали изобщо класацията е представителна. Това са въпроси, задавани не само от изданията на „Телеграф медиа“, а и от представители на останалите медии у нас, спазващи принципите на качествената журналистика и борещи се с фалшивите новини в продължение на години, от които

„Репортери без граници“ бягат като дявол от тамян

Причината за тази игра на криеница лъсна в разговор на „Телеграф медиа“ с президента на организацията Пиер Аски. С уговорката, че не участва в оперативното ръководство на НПО-то, Аски призна, че анкетите се попълват от едва десетина души в съответната страна, при това само няколко от тях са журналисти, а другите - медийни експерти. Както и че нямат претенциите да са представителни за сектора. При положение че според данните на НСИ само печатните издания у нас са над 230, а заетите в медийния сектор - над 10 000, това означава, че класирането на страната ни и ежегодното й очерняне се дължи на хора, които представляват едва около 0,1% от бранша. Кои са те, можем лесно да се досетим предвид факта, че пак според признанията на Аски хората, попълващи въпросниците за България, се избират от отговорничката за страната ни в „Репортерите“ Полин Адес-Мевел. Същата Адес-Мевел, която присъства на всяко събитие, организирано от подсъдимия олигарх издател Иво Прокопиев и ортаците му (виж карето), чиито медии всъщност представляват двигателя на машината за манипулации на обществото, създадена от задкулисието у нас.

Резултатът от симбиозата между организацията и олигарсите издатели и по-конкретно Прокопиев може лесно да се проследи през годините.

Така например първият голям срив на България в класацията е в периода 2010-2011 г.

От 70-о място в първата година в следващата страната ни отива на 80-о. Адекватно обяснение от страна на организацията каква е причината за този срив няма. За сметка на това случилото се съвпада с факта, че именно през 2010 г. Иво Прокопиев е принуден да избяга от България в Сингапур заради дългове за десетки милиони. Разградският бос обаче се опитва да се изкара жертва, твърдейки, че бягал от страната, защото имало опасност за живота му и бизнеса му. Да ви звучи познато? Разбира се - точно тази опорка той постоянно ще вади през годините, дори след завръщането си у нас, като тя упорито ще бъде разпространявана не само от неговите издания, но и от говорителите на тезисите му и от всички болтчета в мейнстрийма, структуриран от кръга „Капитал“, за да манипулира обществото и притиска държавните институции. От тази година нататък страната ни ще пада все по-надолу в класацията, като следващият по-сериозен срив е през 2016 г. Тогава България се озовава на 113-о място от 106-о предната година. Рейтингът излиза броени месеци, след като една от основните пионки на Прокопиев и олигархията в изпълнителната власт - Христо Иванов, е принуден да подаде оставка, тъй като през декември 2015 г. парламентът бламира опита му да обслужи тарторите си от задкулисието и да сложи юзди на прокуратурата, като прокара драстично намаление на броя на представителите на държавното обвинение във ВСС. Усещането, че класациите на „Репортерите“ и свалянето на рейтинга на страната ни всъщност са наказателни акции се затвърждава и от примерите през следващите години. През 2017 г. страната ни се връща малко по-нагоре в индекса - на 109-о място, явно заради надежди на Прокопиев, че ще отърве възмездието след предсрочните парламентарни избори (класацията излиза точно насред предизборната кампания и структурирането на новия парламент и правителство). Надежди, разбити на пух и прах от избирателите, които със звучен шут изхвърлиха зад парламентарния борд ГМО отрочето на задкулисието, оглавено от Христо Иванов „Да, България“. Така през следващата 2018 г. страната ни отново е запратена назад - на 111-а позиция, на която стои и досега вече трета година. Ако се чудите каква е причината, обяснението е елементарно - съвпада с повдигането на обвиненията срещу Прокопиев в края на 2017 г.

По същия начин много лесно може да се проследят и причините, заради които

„Репортери без граници“ започват да сипят лъжи за Делян Пеевски

Името на депутата и издател на „Телеграф медиа“ се появява в материалите на базираното във Франция НПО през 2014 г. Годината, в която избухва аферата КТБ, медиите от издателската група на „Телеграф медиа“ започват да вадят на светло чрез поредица разследвания разкритията как точно друг подсъдим олигарх и настоящ ортак на Прокопиев - Цветан Василев, източи милиардите от фалираната от него банка, а самият Пеевски в следващите месеци става инициатор на поредица от законодателни инициативи. Едни - за спиране на вторичния грабеж на КТБ. Други - за осветляване на крайната собственост и източниците на финансиране на всички медии в страната, в това число и онлайн изданията. Случайност? Едва ли. Както със сигурност не е случайност, че всички лъжи, преповтаряни от „Репортери без граници“ за Пеевски без грам доказателства и факти, всъщност са опорки, продуцирани именно от Прокопиев, кръга „Капитал“ и останалите подсъдими и обвиняеми олигарси, пробващи се да избягат от възмездието за аферите и престъпленията си.

Босът оплете в мрежите си и общественото радио

„Христо Ботев“ с шокираща манипулация в полза на задкулисието

Мейнстриймът на разградския подсъдим бос Иво Прокопиев е пуснал пипала и в общественото БНР, което си позволи да направи груба манипулация в негова полза. В събота едно от предаванията на „Христо Ботев“ - „Мрежата“, посвети половин час от програмата си, за да интервюира български журналисти и преподаватели зад граница на тема „Кой има нужда от „Репортери без граници“? Абсурдното е, че от почти всички интервюта лъсна, че нито в САЩ, нито във Великобритания, Италия и Германия се интересуват от индекса. В Румъния пък го считат за абсолютно непредставителен, защото поставя страната на 48-о място, въпреки че почти всички журналисти там били на срочен договор, което ги поставяло в силна зависимост и несигурност. Проблем, който у нас изобщо няма, въпреки че сме с над 60 места по-назад. Каква е целта на предаването, всъщност лъсва в края, когато водещата пуска интервю с отговорничката за България в „Репортерите“ Полин Адес-Мевел, в която тя за пореден път преповтаря лъжите на Прокопиев, че Делян Пеевски имал дял в разпространението у нас, както и че не било ясно колко медии притежава. Все фалшиви новини, опровергавани десетки пъти с факти, показващи ясно, че Пеевски никога не е имал нищо общо с разпространението, а медиите, чийто собственик е, са точно 6 вестника. Абсурдното в случая е, че интервюто е записано през 2019 г. - факт, който водещата казва, но дори не е отразено на страницата на БНР, където лъжливите твърдения на Адес-Мевел са препечатани дума по дума. В сайта не е отразено и друго, от което лъсва и истинската цел на предаването - че водещата използва ефира на общественото радио, за да преповтори туитовете, пуснати от „Репортери без граници“ в полза на „Икономедиа“ и издателя й Иво Прокопиев, правейки груба манипулация в полза на разградския бос.

Адес-Мевел безучастен свидетел на цензурата на олигарсите издатели

Полин Адес-Мевел се прочу у нас в началото на 2018 г., когато беше ВИП гост на кръгла маса, организирана от олигарсите издатели у нас - подсъдимите Иво Прокопиев и Огнян Донев и ортака им Сашо Дончев за т. нар. „Бяла книга за свободата на словото“. На дискусията, прокламирана като събиране за свободата на словото, обаче бяха допуснати само представители на медии, част от мейнстрийма на Прокопиев и сие. Представителите на медиите, които не са част от кръга на задкулисието, бяха брутално изхвърлени от залата - фрапиращ случай на безпрецедентна цензура, станал пред очите на Адес-Мевел. Тя обаче дори не се намеси, а въпреки лавината от протестни писма, последвали случката, „Репортери без граници“ също не взеха отношение. Пример, показващ ясно чии интереси представлява НПО-то, и те категорично не са на журналистите и медиите, отстояващи принципите на качествената журналистика и свободата на словото у нас. През следващите месеци и години Адес-Мевел беше постоянен гост на всяко събитие, организирано у нас и в чужбина от олигарсите издатели, бягайки от среща с останалите медии в страната. В това число и от поканите на „Телеграф медиа“ за широка дискусия за начина на правене на рейтинга им, както и от въпросите ни. Ние обаче няма да се уморим да ги задаваме:

- Защо „Репортери без граници“ поставя България на 111-о място, последна от страните в ЕС и Балканите, при положение че друга организация, мереща медийната свобода - „Фрийдъм хаус“, ни поставя по-напред от редица държави - членки на ЕС?
- Не се ли дължи тази разлика на факта, че анкетите на „Репортери без граници“ се попълват от едва десетина души, избирани абсолютно непрозрачно?
- Защо организацията разпространява откровени лъжи, неподкрепени от каквито и да било факти, продуцирани от подсъдим олигарх?
- Защо организацията си затваря очите за откровени примери за цензура и потъпкване на свободата на словото? Като например изгонването на журналисти от кръгла маса, уж посветена на свободата на словото, или решението на прокурор от Софийската районна прокуратура да бъде заличена марката на най-тиражния вестник в страната „Телеграф“?

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.