Свилен от Остава: Написах „Великан“ за децата в риск, това е най-малкото, което може да направи един артист за тях

Свилен от Остава: Написах „Великан“ за децата в риск, това е най-малкото, което може да направи един артист за тях

  • Правим нови песни с "Остава" и това ни пази от полудяване
  • Мечтая да живеем отново в отворен свят
  • Синът ми ми прави ми забележки, когато съм прекалено емоционален и се ядосвам на простотията

-Свилен, преди няколко дни представихте парчето „Великан“ в подкрепа на изоставени деца. Какво ви провокира да се включите в кампанията на SOS Детски селища и да станете нейно лице?

-Аз написах песента, предложих я на SOS Детски Селища, те я харесаха и самата кампания тръгна оттам. Иначе това е най-малкото, което може да направи един артист за деца в риск.

-Моля, разкажете малко повече за проекта и за хората, замесени в него.

-Кампанията “Стани великан” е на SOS Детски Селища България за подпомагане на изоставени деца, деца в риск и приемните им семейства, за да може да живеят нормален живот и да станат активни, добре образовани млади хора.

-Синът ви Свилен-Младши също участва във видеото. Както с актуални кадри, атака и с архивни. Чия беше идеята да се включи той в клипа?

-Обсъдихме го на една онлайн среща, че ще е добре “звездата” от клипа на песента “Океан” да участва и Невена (моята съпруга, която направи видеото) го нави.

-Тази година синът ви ще стане на 10 години. Говорите ли вече за важни теми, които иницира, например, кампанията „Стани великан“?

-Синът ми се нави да участва в клипа след като гледа документални филми за детското селище в Трявна. Много се разчувства и участва с мен във видеото.

С любимата си Невена и синът им Свилен Младши обичат да карат ски.

-Какво обичате да правите заедно с него и как се справихте с онлайн обучението и изобщо с променената „нормалност“, в която попаднахме преди година?

-Той учи присъствено, за наше щастие, иначе в свободното му време (аз имам много свободно време) ходим на разходки и на ски, но определено изолацията не действа добре на децата.

-Какво е най-важното, на което бихте искал да научите Свилен Младши? И на какво ви учи той вас всеки ден?

-Той е много честен и чувствителен, което е страхотно. Иначе искам детето ни да е добре възпитано, добре образовано, да обича изкуството и да спортува. Предполагам, че сме относително добър пример като родители, въпреки че вече е бил на повече концерти за 9 години от някои хора за цял живот. Прави ми забележки когато съм прекалено емоционален и се ядосвам на простотията

-Вие самият какво дете сте бил?

-Усмихнато, притеснително и болнаво дете, в същото време имах много приятели и постоянно играехме на момчешки игри. Някъде около 10-годишен, бабата на братовчед ми каза: Това момче ще стане певец"... и позна. Влюбих се в музиката като тийнейджър и вместо да уча програмиране в Правец, свирех по цял ден.

-Как се работи в пандемия и липсва ли ви досегът с публиката?

-Правим нови песни с “Остава” и това ни пази от полудяване, зверски ни липсва целият процес на концертиране.

-Според вас, как се отразява тази цялата изолация на културата?

-Отразява се ужасно на самочувствието на всички артисти, чувстваш се излишен и безполезен.

-Дали хората ще се върнат в залата?

-Разбира се, с нетърпение очаквам първия ни концерт, мисля, че ще е лудо.

-Какво бихте казал на всички онези хора, които не спазват противоепидемичнте мерки?

-Всеки има право да има лош вкус, когато говорим за изкуство, но в момента да не спазваш мерките показва, че си по- близо до бегръбначно.  Не толерирам простаците в нито една тяхна форма и се надявам в България да има повече добре възпитани и образовани млади хора.

"Остава".

-Тази година се навършват 30 години от създаването на „Остава“. Мислили ли сте за по-грандиозно отбелязване на юбилея или не правите вече планове?

-Група “Остава” става на 30 другата година, тогава ще направим нещо по- голямо, засега сме на тема нови песни.

-Мислили ли сте за втори солов албум и чувствате ли се добре като самостоятелен артист?

-Чувствам се страхотно на сцена и като солов артист, ще дойде време и за втори албум, в момента работим с “Остава” по нов албум.

-Има ли живот извън музиката за вас и имало ли е моменти, в които сте искали да се откажете?

-Имам страхотно семейство, което ми помага в трудни моменти. Искало ми се е да спра да се занимавам с музика, но правенето на нови песни и свиренето на живо са като наркотик.

-Какво ви дава музиката и какво ви взима?

-Музиката и семейството ми са целия ми живот, не мога и без двете. Ако не правя музика, ще се побъркам, със сигурност музиката дава много повече, отколкото да взима

-Кога ви е било най-трудно като музикант?

-Трудно беше първите години като свирех постоянно, после преместването в София, мизерията докато станем известна група. Още не ми се отказва, има живи примери пред нас, дори и българи, например Кийт Ричардс, Кирил Маричков, които правят музика повече от 50 години и са в страхотна форма.

-Ако ви върна назад във времето, съжалявате ли за нещо, което сте или не сте направил?

-Съжалявам, че бях в казарма. Беше дълго и безмислено, а и имах един инцидент с ръката, който беше гаден

-А ако имахте възможността да промените миналото, бихте ли го направил или човек трябва да се учи от грешките си?

-Не мисля по този начин, може би ако не бях се запознал с Жоро, щях да съм избягал в Щатите, но това едва ли щеше да ме направи по-щастлив от сега.

-В навечерието сме на може би най-любовния празник – 14 февруари. Каква е вашата любовна история с Невена?

-Запознахме се на „Мюзик Айдъл“ 2, въпреки че и двамата имахме сериозни връзки, нещата станаха много бързо и след няколко месеца вече живеехме заедно, и така досега.

-Ако попаднете на самотен остров им имате възможност да вземете три неща със себе си – какво бихте си взел? И защо? И бихте ли се върнал в цивилизацията, ако имате възможност?

-Бих взел една китара Martin D28, микрофон и нещо за записване на музика Ако мога да избирам хора - Невена и сина ни, третият ще трябва да го помисля сериозно. Аз обичам живота в природата, бих живял далеч от големия град, живях в една къща на село почти 6 месеца сам, преди казармата. Шумът на големия град също ме привлича, живял съм в София най- дълго, явно не ме притеснява особено

-За какво мечтаете?

-Мечтая да живеем отново в отворен свят, а аз да имам много деца.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.