Мнозина взимат лиценза, за да го показват на приятели. Цените за обучение у нас са най-ниските в Европа, казва в интервю пред "Монитор" инструкторът.

- Г-н Иванов, има ли интерес от младите хора да летят?

- Искат да се реализират основно като професионални пилоти. Няма вече място, където да се обучават, както едно време, и затова вече посещават училища. Всичко е за сметка на обучаемия, няма вече държавна поръчка. Има бум, има голям глад за пилоти, не само в Европа, а в целия свят. Младите виждат, че има реализиция, инвестират в себе си чрез близки или заеми. Голяма част от тях имат добре развито консуматорско мислене. Не може да се работи на пусто, трябва цел. Още по времето, докато летях акробатично, дойде едно момче и ме пита: „Ако се науча да правя като тебе, колко пари ще получавам?“ Но ако започнеш първо да мислиш откъм парите и какво ще кажат тези, дето са долу и те гледат – ти си загинал. Тук се иска отдаденост, нагласа. Търсят слава, снимки и пари. Ако съм мислел какво правят тези долу, щях да съм заминал отдавна.


- През какъв път трябва да преминат, за да вземат професионален бревет?

- Първо стават любители, учат теория и три-четири месеца курс летене. Обучението им струва средно около 20 хил. лева, в което влиза и теорията. Но зависи от човека колко е сериозен. Летенето не е за хора, които нямат време да се учат. След любителската фаза имат право да летят самостоятелно, да изпълняват за себе си, но не да возят хора срещу пари. Като направи часовете, може да продължи напред. И преди това може да започне, но само на теорията за 6 - 7 месеца за професионален курс. През това време може да надгражда с часове във въздуха, да натрупа 120 - 130 часа и след това да вземе изпитите в транспортното министерство. Едва тогава може да продължи с останалите три допълнителни модула. Общо 210 часа и с тази подготовка може да кандидатства вече в някоя голяма компания. Но тук нещата започват отново, ако си мислите, че това е краят на обучението му. Той е базово научен, тук вече започва усвояването на новите модерни самолети, през тренажори и т.н.

Всичко зависи от човека, но цялото обучение отнема около две години с теория заедно. През годините съм обучил 650 човека, много от тях са станали професионалисти.

- Чужденци обучават ли се?

- Имат право, защото сме в Европейския съюз. Важното е да имаш инструктор с добър английски, за да нямаш затруднения в обучението. Без проблеми идват да се обучават у нас, защото бреветите са конвертируеми. Цените ни са най-ниските, но това е, защото младежите нямат пари и се отразява и на нас. Затова прирастът на млади пилоти е бавен, защото горивото е скъпо, както и други неща. Държавата абсолютно е абдикирала, ние сме си частници. Но държавна поръчка не трябва да има повече, не може едни бързо да си намират връзки и да летят, а другите да стоят отвън. Няма смисъл, по-добре е това да не случва никога. На теория могат да се обучават и в университети, а след това при нас се учат да летят.

- Защо вече няма високи изисквания за образование?

- Световна практика е вече пилотите да бъдат и само със средно образование, което не е много добре. За да стане командир един човек, той трябва да има един екзистенц-минимум знания. Някак си не върви от скамейката в училище да станеш командир, добре е да можеш да станеш до втори пилот. Но ние копираме добре, макар че мога много да споря какво знаем ние за летенето в сравнение с Европа.

- Какви хора искат да станат любители пилоти?

- Хора всякакви, има такива с добри професии, с икономически възможности. Купуват си самолети и летят достатъчно добре. Има и някои, които доста се научиха да летят и си накупиха скъпи машини и стигат до Европа. Втората група, които идват, са с по-малки възможности, имитират хората с много пари, но не става, без да летиш постоянно. И третата категория - малка е, но си взимат книжката, без да знаят защо, и те са по-скоро опасните. Хубаво е, че не се хвърлят толкова във въздуха. Добре е всеки, които тръгне за първи път към летището, да застане пред огледалото и да се попита защо го прави. Когато човек не лети, той губи тренировката, летенето не е като шофирането. Необходими са други навици. Да не говорим, че минимумът е любителят да има 40 - 50 часа годишно поне. Има фрапиращи случаи, пет часа за две години. Доближават се до летенето на военните ни пилоти, което е трагично.

Второто нещо, преди да се решат, е да си бръкнат в джобовете и да преценят дали това удоволствие е за тях. За да бъдат безопасни за себе си, за близките, да не им пречи на семейството и на всичко останало. Затова трябва да имат достатъчно финансови възможности. Разходите са много, не е само да купиш машината – поддръжка на самолета, хангар, гориво, такси и др. Има пилоти, които се комбинират и купуват общ самолет.


- Кой проверява способностите на пилотите, след като вземат бревет?

- Аз съм един от проверяващите, на две години трябва да им се удължава тескерето. Само по книжката кога е летял и колко може да се види дали един човек е в час. Затова казвам, че има хора, които взимат лиценза, за да го показват на приятели, да си го имат, без да летят. Въпрос на самооценка е, а не самочувствие, ако я няма, ще пострада и при управлението на кола. Мина отдавна времето, когато летяха на поразия, младите участваха в различни клубове по интереси, които държавата дотираше с пари. Ние инвестирахме преди в хората си.


- На какво ниво са нашите пилоти и обучението им?

- Имаме добра приемственост при професионалните пилоти, едни от най-сериозните сме ние. То ни се отдава, в гена ни е. Както гимнастиката при жените, както е с борбата и щангите. Наследственост има, нещата си ги можем. Сега авиацията ни се вдига като феникс от пепелта. Хората си купуват самолети, имат пари и го правят за кеф. Школите се развиват също, но от нищото, повечето от изоставени площадки.За разлика от Румъния у нас след промените самолетите бяха разпродадени. При нашите съседи всичките самолети си останаха на бившите аероклубове и те продължиха да развиват спорта. Разбира се, по нов начин, чрез инвеститори. Докато при нас се започна всичко от нулата. На Балканите не можем да се сравняваме с никой. След промените започнахме наново, нито един аероклуб не е останал да си ползва базата. Закупихме самолети, започнахме да обучаваме инструктори. У нас има около 25 квалифицирани да обучават.


ВИЗИТКА:

О.р. полк. Свилен Иванов е дългогодишен инструктор на леки самолети

Има над 10000 летателни часа, от които над 1200 аеробатика, и повече от 5000 като инструктор

Единственият у нас аерошоу пилот с над 200 демонстрации

Пилот-изпитател на самолети, произведени у нас

Член на бившия Български национален отбор по фигурен пилотаж

СНИМКА: СП. АЕРО

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини