Родните кино и телевизия са все още в процес на установяване и търсене, казва той в интервю за "Монитор"

- Г-н Маринов, разкажете за академията, която ще стартирате в края на ноември в София. Какво ви провокира да я направите и какво могат да очакват присъстващите на нея?

- Не беше „провокиране“, а по-скоро преоткриване. След срещата ми със студентите в НАТФИЗ през март нещо в мен се преобърна. Техните въпроси, коментари и отговори на мои въпроси ме развълнуваха и ме накараха да се замисля. Но и ме обзе притеснение с чувство за отговорност. Притеснението беше от факта, че млади таланти, кипящи от енергия, идеи и желание, коментират с толкова безверие, безнадежност и негативна критика, та дори и със сарказъм. И не е академията проблемът им, напротив, те обожават и осъзнават важността и професионализма на подготовката, която получават, но притесненията им бяха: А после накъде? Какво? Спомних си моите притеснения навремето, но тогава условията бяха други. Тези студенти провокираха моето „преоткриване“. У мен изникна въпросът какво бих могъл аз да им дам, за да им помогна да погледнат „зад ъгъла“. Почувствах се професионално, а и човешки задължен. Аз имам реална и точна информация за начина на работа и подготовката тук, в САЩ. Бих могъл да демонстрирам и те да експериментират с похватите и процеса, по който се работи в Холивуд. Но най-важното е, че може да се постави начало на културно-професионален обмен на двете школи.

- Какви са най-честите въпроси, които ви задават студентите?

- Въпросите са безкрайни, породени от желание за знание, но най-вече с неизказаната мисъл за окуражаване и вдъхновяване: „Дали правя вярното и ще работи ли за мен?“ Основните професионални въпроси са: Как откриваш и представяш характера? Кой е верният начин за успешно представяне? Как избираш от всичките идеи коя да представиш и да работиш по нея? На тези въпроси не отговарям с теория, а поставям студентите в реална практика с упражнения и подход, фокусирани съобразно индивидуалността на всеки студент. Да, отнема време, но накрая студентите намират отговорите сами за себе си. Основните лични въпроси са: Как да се боря със страха? Какви са средите, в които трябва да се лансирам? Как да се справям с отказите? И на всичките тези въпроси аз отговарям с примери от личния си опит. Но винаги държа да е ясно, че това, което е „работило“ за мен, не означава, че ще работи и за тях. Най-честият въпрос обаче е: Как да се справя с конкуренцията? Отговорът ми е винаги неочакван за тях: Никой няма конкуренция, защото няма двама идентични актьори. Дали ще си избран за дадената роля, не е въпрос на конкуренция, а предпочитание вследствие на виждането на режисьора и на продуцентите.

- Казвате, че една от разликите между България и Холивуд е наличието на разделение между киното/телевизията и театралната сцена. В този ред на мисли какво смятате за една от честите критики срещу родните актьори – че театралничат на екрана?

- Такава е школата ни. И аз го приемам и разбирам. Но критиката, която се отправя относно „театралничене“, според мен изхожда от сравнението на нашето кино и телевизия с американските или европейските. Само по себе си такова сравнение е рисково да се прави, ако не се вземат предвид конкретни особености. България не е Америка, нито модел на Европа, тя си е България. Има си свои традиции, манталитет, разбирания и идеи, според социалния и моралния статут. Все едно да сравняваме българското народно творчество и фолклор с немския например. Да, гледайки български филми и сериали, бих казал, че представянето до известна степен е „театрално“ и не в темпото или ритъма, който на мен ми се иска, но едва ли бих отявлено критикувал създателите и актьорите за това. В крайна сметка за един проект е важно да се гледа и да въздейства така, както е замислен. Ако това се случва, то какъв е проблемът? Друг е въпросът как бихме искали то да се случва, съобразно нашите естетически и професионални критерии. Нашето кино след социализма премина и продължава да преминава през много вариации и опити, за да намери себе си и да се установи. И вече се очертава с разпознати, и то значителни проекти и в Европа, и в САЩ.

- Български актьори често изразяват разочарованието си, че на Запад колегите им имат възможност да се подготвят до 6 месеца за роля, докато тук получаваш сценария и трябва да започнеш снимки „вчера“. Какъв подход трябва да има един актьор според вас, за да може да изгради пълноценен образ въпреки динамиката на снимачния процес?

- Напълно съчувствам и определено съм съпричастен с българските си колеги по отношение на формата и условията на работа. Наистина не е ползотворно и не би могло да се работи максимално творчески в такива условия. Но истината е, че това са условията засега. Убеден съм обаче, че постепенно тази система ще се преобърне. Актьорите в САЩ, на които им се дават 6 месеца за подготовка, а и повече, се броят на пръсти. Пък и правото за тези 6 месеца трябва да се извоюва с призната, доказана кариера и значимост откъм постижения. Да, определено начинът и правилата за работа върху студиен филм са доста различни от България, няма спор. Но това пак опира до възможности, пазар и правила в индустрията. Не бива отново да се сравняват САЩ с България. Не само условията, но и системата, по която една продукция се организира и осъществява, са абсолютно различни. Да не говорим за финансови възможности и отредена законност, градени с десетилетия в най-мощната икономическа държава в света. Българското кино и телевизия са все още в процес на установяване и търсене, както и държавната ни структура и икономика. Не може да се иска нещо сега, което в други държави е отнело дълги години на развитие и структуриране.

- Как протече вашата подготовка за ролята на Олег в „Зелената книга“?

- Сценарият ми беше изпратен по електронна поща два дни преди финалния кастинг. Целта беше да съм подробно и напълно запознат с историята, а и моята евентуална роля в нея. Това до голяма степен помогна на подготовката ми за този кастинг като интерпретация на характера, за който кандидатствам. Оказа се, че беше почти напълно сходна с идеята и интерпретацията на режисьора Питер Ферели. След малко повече от месец бях на път за Ню Орлеанс. В първия ми снимачен ден режисьорът ми каза: „Добре дошъл и на добър час!“ Отново никакъв коментар или напътствие за ролята. След четвъртия дубъл на първата сцена го попитах дали има някакви насоки за играта ми до момента, при което той се усмихна и каза: „Избрах те за ролята, нали? Върши си работата, както си знаеш. Нямам бележки.“ Шокиращо бе, но и удовлетворяващо. Имаше няколко момента, в които Питър Ферели ме подтикваше да провокирам и изненадвам Виго Мортенсен, за да се получи „химията“ по-богато и спонтанно. Но те бяха повече в посока неочаквани реакции и отзиви на Виго към мен, а не на мен към него. И за това обаче помогна вече създалата се приятелска връзка с Виго, с когото вече споделяхме дни наред в местен бар червено вино. Разбира се, в този филм ролята ми не е толкова голяма, за да има нужда от месец или повече подготовка. Но зная със сигурност, че и Виго, и Махершела Али са имали повече от 6 месеца за самостоятелна и около 3 месеца взаимна работа по ролите си и взаимоотношенията си като партньори. Но те са от онези няколко, броени на пръсти.

- Кастингите, предполагам, са сред най-безпощадните аспекти в работата на един актьор, особено ако е все още неопитен. Какви съвети давате на студентите си относно кастингите?

- Кастингът е нищо повече от още една възможност за актьора да се представи и да играе! Всичко останало, наречено „страшно“, „безпощадно“ и „побъркващо“, е въпрос на грешно приемане и познаване на процеса. Разбира се, че има напрежение и „пеперуди в корема“, но това е страх, който всъщност е полезен. Проблемът е да не се превръща в паника, както става в повечето случаи с колеги. Професионалният страх е мерилото за отговорност, концентрация и отдаденост, продиктувани от вярата и убедеността във възможностите. Ако се съмняваш в себе си за избора, представянето и подготовката си, по-добре не се явявай.

- Кои са най-важните уроци, които носите със себе си от школовката на ВИТИЗ? А от тази на Холивуд?

- Школовката ми във ВИТИЗ беше творческа, а в САЩ като цяло е индустриално-комерсиална в добрия смисъл на това понятие. Във ВИТИЗ аз се подготвих академично - философски и теоретически. Натрупах актьорската си култура като творец и се създадох като такъв. Да, вече имах 3-годишен опит в професионален театър преди академията, но там научих занаята на професията и принципите на работа. Покорно и во веки дължа на проф. Крикор Азарян моята академичност, а на режисьора и бивш асистент във ВИТИЗ Георги Попов - моя занаят. В Холивуд не съм взимал нито един урок и не съм учил в нито една школа. Посещавал съм като слушател няколко високореспектиращи школи, за да разбера и видя как се учи и се работи. Ценното обаче бе комерсиалният начин на мислене: прагматичността и целенасочеността. Разбира се, и това крие доста опасности и несигурности поради фриволност. Но в моя случай, чрез комбинацията на българската школа и американския подход, имплементирам работещото според мен и за мен.

- Очаквахте ли тази любов, която ви връхлетя от страна на българските зрители, когато снимахте още „Зелената книга“? Кое е най-трогателното мнение, което споделиха с вас зрителите, след като представихте филма в България?

- Не си я и представях дори. Определено признанието с толкова любов и сърдечни пожелания ме зашемети. Чувството е неописуемо, а и, откровено казано, много по-значително и смислено от самата церемония на оскарите. Твърдя го с чисто сърце. За актьора най-голямата награда са признанието и аплодисментите на публиката след спектакъл или след премиерата на филм. Дори и след най-голяма награда пак се връщаме при зрителя, за да продължим мисията си и взаимното приятелство. Неизброими са трогателните коментари от всичките ми срещи с публиката през март, за което съм и завинаги ще бъда покорно благодарен. Но един коментар наистина ме преобърна. На срещата със студентите в НАТФИЗ млад колега вдигна ръка не за да пита, а каза: „Мечтая един ден да бъда като вас!“ Не бях преживявал подобно вълнение до момента, наистина. Дори не можах да кажа и дума обратно. Усмихнах се и по-късно на излизане му казах: „Не мечтай само, а вярвай, защото тогава и ще ме надминеш!“

- Доколко според Вас има значение народопсихологията от гледна точка на темите, разглеждани в киното?

- Народопсихологията според мен, винаги трябва да е в основата на популярното кино, киното предназначено за масово гледане. Определено така нареченото арт-кино, за ексклузивни разбирания и вкусове с цел изява и представяне на идеи и тематики извън общоприети норми и разбирания е киното, което не се нуждае от доктрина или ограничения. Но значението и на двете кино форми е еднакво необходимо и нужно за изкуството кино като цяло, за неговото развитие, разтеж и мисия. Темите на интерес в Холивуд не са по-различни от темите в България. В популярното кино и в двете страни интересът е насочен и споделя въжделения, мироглед и социални интереси на обществото като такова.

- След няколко месеца предстои Американската академия да раздаде следващите си награди „Оскар“. Имате ли Ваши фаворити за церемонията?

- Както винаги съм споделял, аз не разделям филмите в категории „фаворити“. Всеки филм има своите творчески и артистични качества. Всеки филм е интересен, независимо от вкус и предпочитание и има собственият си успех сред своята аудитория от зрители, дали малка или голяма. Удостояването с награда е едно публично, а и професионално признание, което обаче не променя качествата на тази творба, както и на неудостоените филми. За съжаление, все още не съм успял да гледам българското предложение за Оскар, „Ага“ на Милко Лазаров. Но прочетох доста интересни и интригуващи статии за него. Дано успея да го видя в Лос Анджелес, когато дойде – ще направя всичко възможно.

Визитка:


* Роден е на 6 октомври 1964 г. в София

* Завършва ВИТИЗ в т.нар. златен клас на проф. Крикор Азарян

* През 1990 г. заминава на турне в САЩ и Канада и решава да остане отвъд Океана


* В началото се озовава в Ноксвил, Тенеси, свири на улицата, за да се прехранва, работи като мияч на съдове, в пицария, а по-късно отваря собствен ресторант


* Преди да получи видимост с филма „Зелената книга“, е участвал в поддържащи роли в множество филмови и тв продукции в САЩ („Закон и ред“, „Агент Картър“, „Скорпион“, „Рей Донован“, „Стрелец“, „Американците“ и др.)

* В момента преподава в престижното Actors Studio в Лос Анджелис, филиал на Universal


* От 25 ноември до 6 декември ще проведе Академия за актьори в „Клуб 1“, НДК

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ненчо Балабанов, актьор: Публиката притежава много силна интуиция, дори и когато си скрит зад маска

Когато решиш да сключиш брак за втори път, трябва да си доста по-внимателен, за да не се налага да има и трети, казва в интервю за "Монитор" актьорът Ненчо Балабанов.