И зложба „Импулс и светлина“ - част от Биеналето на хартиеното изкуство, представя Националната галерия до 20 септември в Зала 19 на „Квадрат 500“.
Тези две думи – мото на София хартиен арт фест 2020, са символ на дългогодишната мисия и цел на този иновативен и единствен по рода си в световен план фестивал. Най-голямото събитие за хартиено изкуство в света, създадено от фондация „Аматерас“, е двукратен носител на Европейски лейбъл за иновация и привлича хиляди почитатели и артисти от цял свят.
Изложба „Импулс и светлина“ - част от Биеналето на хартиеното изкуство, представя Националната галерия до 20 септември в Зала 19 на „Квадрат 500“.
Тези две думи – мото на София хартиен арт фест 2020, са символ на дългогодишната мисия и цел на този иновативен и единствен по рода си в световен план фестивал. Най-голямото събитие за хартиено изкуство в света, създадено от фондация „Аматерас“, е двукратен носител на Европейски лейбъл за иновация и привлича хиляди почитатели и артисти от цял свят.
С изложбата в „Квадрат 500“, за която в духа на посоченото мото са селекционирани произведения със светлина, се откри официално десетото юбилейно издание на фестивала. Посланието е много по-силно сега – в период на социална дистанцираност да донесе чрез изкуството светлина във време на духовно и физическо изпитание.
За пореден път фестивалът гостува на Националната галерия с ключова изложба, като за първи път тя е в „Квадрат 500“. Зала 19 с нейната сакралност и особен енергиен климат е изключително подходяща за изплуващи от тъмнината произведения, окъпани с цветна или призрачно бяла светлина, играещи с хвърлени сенки.
В произведението „Въздишащ обект” на Йоахим Чахер от Германия се отправя откровено предупреждение за дишащата ни планета, която въздъхва, почивайки си от нас. Инсталацията „Живи структури“ на Верена Фрейдрих от Германия, привличаща с перфектната си геометрия, е в контраст с аморфните „Бели структури“ на Анна Бояджиева. И двете инсталации изграждат своеобразни вселени и внушават усещане за игра в пространството, където отраженията и сенките завладяват със своята ефирност. Космичната стилистика и докосване до бъдещето е дискретно представено в „Жива кутия“ на Йонага Такахиро от Япония. В синхрон с тях е и инсталацията на Вибеке Дамсгаард от Норвегия, чиито нежни произведения с елегантни форми са сякаш изтъкани от мъгла. Инсталациите на Даниела Тодорова „Пътят на познанието“ и „Звук от Небето“ ни разхождат във Времето с древни послания от нашите предци. Хане Фрей Хюсо от Норвегия ни приканва да надникнем в света на приказките и сънищата с произведението си „Сомнамбул“, а Мила Стоева с инсталацията „Облаци“ създава илюзията за космичните светлини при пътувания в небесата.
Нека не забравяме да търсим светлината – това е посланието, което изложбата отправя към зрителите.
Монитор
