Светла Живкова, психолог: Предизвикателствата в интернет са изключително опасни за децата

Светла Живкова, психолог: Предизвикателствата в интернет са изключително опасни за децата

  • -Тийнейджърите са откъснати от реалния живот, липсват им опит и познания за света извън компютрите
  • -Многото лайкове се възприемат като някаква своеобразна победа
  • -Предизвикателствата провокират смелост, която на практика нищо не доказва и не печели
  • -Българинът е свикнал, има нужда и психиката му е така устроена, че да демонстрира своето богатство и материалния си просперитет.

- Г-це Живкова, като психолог как оценявате т.нар. „предизвикателства” в социалната мрежа Тик ток? Те се превърнаха в опасна мода и мания сред тийнейджърите, особено напоследък с „лягането на пешеходните пътеки“.

- Днешните тийнейджъри основават самочувствието си върху интернет платформите и социалните групи, които обаче може да послужат за създаване и на зависимости, някои от които може да бъдат и много опасни. Вече порастващите младежи развиват една пристрастеност към публичните представяния и харесвания, или лайкове, в социалните мрежи. Многото лайкове те възприемат като някаква своеобразна своя победа. Но те не знаят, че тази победа е временна. Затова те непрекъснато търсят все нови и нови победи и така започват да се въртят в един омагьосан кръг на виртуален свят, от който кръг не могат да се откъснат. Постепенно децата започват да губят представа за реалния свят и все повече се превръщат в измислени и мними герои в мрежата. Самите те смятат, че включвайки се в „предизвикателствата”, които им се отправят в интернет пространството, показват своето „геройство” и че сътворяват нещо, но всъщност това не е никакво геройство. Напротив, в много от случаите тези „предизвикателства” са изключително опасни, като те могат да доведат до нарушаване на здравословното им състояние и дори до тяхната смърт. Ето защо проблемът с тези „предизвикателства” не бива да бъде подценяван и да бъде смятан за поредното забавление в интернет, а върху него трябва да се дискутира и да се вземат мерки от компетентните институции.

- А какви са причините тези интернет предизвикателства така да обсебват младите хора?

- Една от основните причини за това според мен е липсата на преживелици и емпиричен житейски път. Младите хора като че ли са откъснати от реалния живот, липсват им опит и познания за света извън компютрите, който им е непознат. Единственият им трепет е интернет, те живеят във и за мрежата, която изяжда времето им за осъществяване на други наистина полезни дейности, като спорт и игри на открито, хоби, разходки. Това стеснява кръга им на интереси и тяхното абстрактно мислене. У тях е налице само конкретно мислене. Тийнейджърите не могат да направят реална преценка на риска, не могат да осъзнаят, че могат да загубят реално и непоправимо живота си. Те го приемат като продължение на игрите, които играят всеки ден в мрежата. На второ място се крие стремежът им да се доказват непрекъснато пред своите връстници, да бъдат победители на всяка цена и да не бъдат смятани за аутсайдери. Предизвикателствата провокират смелостта на детето, с която смелост на практика то нищо не доказва и не печели, но не може да го осъзнае поради младостта и липсата на житейски опит. Тази пристрастеност или дори мания към интернет предизвикателствата може да има и последици в различни посоки. Най-голямата опасност, разбира се, е свързана с живота и здравето им. На второ място детето променя характера си, става прекалено нервно и емоционално, раздразнително, еуфорично, къса връзката на добрия тон в отношението си с родителите. На трето място то изоставя обучението, променя и занижава успеха си в училище, което също става повод за допълнително напрежение в отношенията му с родителите.

- Какви са пътищата за измъкване на децата и тийнейджърите от този измислен свят?

- Според мен основният начин за постигане на връщането на децата отново в реалния свят е вербалният. На тях трябва много да им се обръща внимание, да им се говори и да им се разяснят опасностите, които може да ги очакват в интернет. Да им се обясни, че реалният свят е съвсем различен от виртуалния. Да разберат, че човешкият живот в истинския реален свят е единствен и не може да се върне, както това се случва често в интернет игрите, които ежедневно играят. И тук трябва да се отбележи, че тази дейност по обясняване и разясняване не може и не бива да бъде оставяна единствено в ръцете на родителите и само на тях да се вменява отговорност. В този разяснителен процес трябва да се включат още учители, педагози, психолози и други специалисти. Що се отнася до отношението на семейството към проблема с интернет пристрастяването, е много важно и необходимо в разрешаването на този проблем да се включат всички, а не то да бъде оставяно само в ръцете на единия родител. Едно от важните неща е да се разшири кръгът от интереси на тийнейджъра, за да открие той, че извън мрежата също има интересни занимания и забавления, с които може да уплътнява времето си, вместо да седи с часове пред компютъра или смартфона. Крайната цел е той да бъде привлечен в семейния и обществения живот. В никакъв случай, когато родителите разберат, че детето им участва в опасни интернет предизвикателства, да не се нахвърлят върху него или пък да изпадат в другата крайност – депресивността, и да смятат, че това е едно безнадеждно и безизходно положение и непреодолима зависимост, от която вече няма излизане.

- Одобрявате ли предложението на някои да бъде въведено възрастово ограничение за използването на интернет устройства?

-  Не смятам, че едно подобно възрастово ограничение би донесло нужния резултат. Но може и трябва да се ограничава времето, което тийнейджърите прекарват в интернет – за малките деца до 30 минути, а за по-големите до 2 часа дневно.

- През последните години с тревога сред специалистите се говори за нарастващата сред подрастващите агресия. Какви са причините за това и как то може да бъде преодоляно или поне намалено?

- По дефиниция агресията е умишлено причинена щета – вербална, физическа и други. При тийнейджърите основен стресов агент са хормоните. Те са причините децата и младежите да бъдат по-буйни и по-невъздържани, да се стремят с поведението си да изпъкват и да се доказват като свободни и независими, да отстояват мнението си. Ако агресията се увеличи и ескалира и ситуацията излезе извън контрол, трябва да се вземат мерки. В училище да им се обяснява, да се провеждат беседи от училищния психолог, а при нужда децата да бъдат водени в консултативните центрове. През този преходен и труден период децата търсят своята реализация, опитват различни типове поведение, за да привлекат вниманието на обществото към себе си. Трябва да се направи така, че тази натрупана енергия, вместо да избива в агресия, да се трансформира и използва за спорт и друга физическа активност, хобита и любими занимания, където подрастващите да имат възможност да изпъкнат, да бъдат забелязани и оценени и да се реализират като лидери, което е тяхното желание.

- Ако излезем от тийнейджърската тема и погледнем по-глобално, какви са проблемите на съвременния българин през очите на един психолог? С какви проблеми идват при вас най-често хората?

- Най-вече от липсата на разбиране, от незачитане на тяхното мнение, от неуважението на хората около тях, от семеен дискомфорт и проблеми, от любовни дисфункции. Но и тук като че ли на първо място могат да бъдат посочени различните прояви на агресия. Нашата мисия, на психолозите, е чрез словото след внимателното им изслушване да се опитаме да променим тази тяхна психологическа нагласа, да им вложим един нов начин на осмисляне на живота и един нов позитивен поглед върху него. Чрез лечебното слово човек да започне да вижда една нова перспектива, която да му даде сили и мотивация за нови постижения и креативност. Които пък да му дадат възможност за едно по-добро личностно и професионално развитие. Нашата цел е да направим максималното, така че човекът да върне отново своя положителен заряд и да се почувства отново уважаван, обичан и пълноценен за себе си, за близките си и за обществото.

- Според някои изследвания през последните години българинът като че ли все повече „психясва”. Споделяте ли това виждане и ако да, каква е причината за това?

- От една страна, повечето посочват като причина за това тежките условия на живот на българина. Според мен обаче като причина може да бъде добавен и манталитетът на българина и неговото отношение към материалното. Българинът е свикнал, има нужда и психиката му е така устроена, че да демонстрира своето богатство и материалния си просперитет. През вековете често се е налагало на нашите баби и дядовци да трупат не просто за да имат, а за да могат да оцелеят физически в годините под чужда власт. И ето така материалистичната черта в характера на българина е станала една от водещите му черти. В днешния динамичен век човек, ако не получи исканото веднага, неговата реакция е да прояви нетърпение и да стане раздразнителен и дори агресивен. И такова едно нетърпение постепенно се трансформира в обществен модел на поведение.


ВИЗИТКА

-Родена в Белоградчик

-Завършила магистратура по социална психология във Великотърновския университет и Медицинския институт – Враца

-Работи в ДКЦ към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” и в Дом за стари хора „Венета Ботева” – Велико Търново

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.