Н а 27 октомври православната църква почита още един светец с името Димитър. Това е Свети Димитър Басарбовски. Почитта към него е разпространена в Българската, Руската и Румънската православни църкви.
На 27 октомври православната църква почита още един светец с името Димитър. Това е Свети Димитър Басарбовски. Почитта към него е разпространена в Българската, Руската и Румънската православни църкви.
От малък той взел решението да посвети себе си и живота си на Бога. Неговата съвест и доброта били така силни, че когато по невнимание настъпил едно гнездо с птиченца три години не обул “виновния” си крак, независимо от сезона. По-късно светецът потърсил уединение в скален манастир по течението на река Лом. След като Господ му открил часа на неговата смърт през 1685 г, Свети Димитър излязъл от манастира и предал духа си Богу, като легнал между два камъка. Впоследствие, при едно силно прииждане, река Лом заляла гробът му. Той бил открит от местното население много по-късно по Божие благоволение. Свети Димитър се явил на една девойка, страдаща от зъл дух, обещавайки й изцерение, ако мощите му бъдат извадени. Откриването на светите останки прославило манастира. За тях узнал и влашкият владетел, който пожелал да пренесе светинята в своите земи. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Когато поставили мощите в колата, впрегнатите в нея волове спрели в Басарбово. Влашкият владетел се покорил на Божията воля и на това място издигнал храм, в който мощите се прославили с много чудеса..
По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година руския генерал Петър Салтиков пожелал да пренесе мощите на светеца в Русия, но в крайна сметка, те останали в Букурещ и били положени в митрополитската църква ( сега патриаршеската катедрала)„Свети Константин и Елена“. Днес пред раклата със светите мощи и иконата на светеца постоянно горят седем кандила.
В България негово име носи скалният манастира край село Басарбово, в който се подвизавал светецът до своето успение.
На 27 октомври
църквата почита и Свети Нестор
В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка. Житие на светеца е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитър бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад юноша, бил негов ревностен последовател. Междувременно цар Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Подкрепен за желанието си от Димитър, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитър да бъде пронизан с копие в килията си. Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.
27 октомври в много краища на България се нарича
Мишкин ден
Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян. В българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не му пакостят. По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?„, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби„. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки. Трапезата В някои краища на България на този празник се приготвя
обредна пита за мишките
Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба„. В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове„, „девери“ и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече„, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.
Имен ден празнува Нестор.
Монитор
