Свети Димитър Басарбовски предрекъл смъртта си

Свети Димитър Басарбовски предрекъл смъртта си

Имен ден празнува Нестор, отбелязваме и Мишкин ден

На 27 октомври православната църква почита още един светец с името Димитър. Това е Свети Димитър Басарбовски. Почитта към него е разпространена в Българската, Руската и Румънската православни църкви.

От малък той взел решението да посвети себе си и живота си на Бога. Неговата съвест и доброта били така силни, че когато по невнимание настъпил едно гнездо с птиченца три години не обул “виновния” си крак, независимо от сезона. По-късно светецът потърсил уединение в скален манастир по течението на река Лом. След като Господ му открил часа на неговата смърт през 1685 г, Свети Димитър излязъл от манастира и предал духа си Богу, като легнал между два камъка. Впоследствие, при едно силно прииждане, река Лом заляла гробът му. Той бил открит от местното население много по-късно по Божие благоволение. Свети Димитър се явил на една девойка, страдаща от зъл дух, обещавайки й изцерение, ако мощите му бъдат извадени. Откриването на светите останки прославило манастира. За тях узнал и влашкият владетел, който пожелал да пренесе светинята в своите земи. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Когато поставили мощите в колата, впрегнатите в нея волове спрели в Басарбово. Влашкият владетел се покорил на Божията воля и на това място издигнал храм, в който мощите се прославили с много чудеса..

По време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година руския генерал Петър Салтиков пожелал да пренесе мощите на светеца в Русия, но в крайна сметка, те останали в Букурещ и били положени в митрополитската църква ( сега патриаршеската катедрала)„Свети Константин и Елена“. Днес пред раклата със светите мощи и иконата на светеца постоянно горят седем кандила.

В България негово име носи скалният манастира край село Басарбово, в който се подвизавал светецът до своето успение.

На 27 октомври

църквата почита и Свети Нестор

В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка. Житие на светеца е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитър бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад юноша, бил негов ревностен последовател. Междувременно цар Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец – Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт. Подкрепен за желанието си от Димитър, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитър да бъде пронизан с копие в килията си. Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

27 октомври в много краища на България се нарича

Мишкин ден

Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян. В българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не му пакостят. По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?„, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби„. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки. Трапезата В някои краища на България на този празник се приготвя

обредна пита за мишките

Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба„. В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове„, „девери“ и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече„, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба.

Имен ден празнува Нестор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.