Н а 1 април църквата чества паметта на Мария Египетска (445- 522).
На 1 април църквата чества паметта на Мария Египетска (445- 522).
Тя била от Александрия. На 12 години избягва от дома си и се предала на развратен живот в продължение на 17 години. Един ден на кея тя вижда тълпа поклонници, които щели да отплават до Йерусалим. Мария решила да отплава с тях. Но когато искала да влезе в Йерусалимския храм, не могла да прекрачи прага му. Тогава разбира, че сам Господ не я пуска в Неговия храм, заради греховния й блуден живот. Тя започнала да се моли пред иконата на Дева Мария, която е в притвора на Храма. Молитвата й е чута - Мария успява да влезе вътре и да се помоли на Животворящия кръст. Излизайки от Храма, тя отново започнала да се моли пред иконата на Дева Мария и в този момент чува глас: „Ако преминеш Йордан, ще намериш желания мир“
Мария отива в пустинята Уади - Рам в днешна Йордания, където прекарва следващите 47 години от живота си, вземайки със себе си само 3 малки хляба. Отдава се на строг пост и молитви, молейки към Бога за опрощение на греховете й. Там, по внушение на явил му се в съня ангел, я отрива и старецът Зосима. Той се срещнал с отшелницата, която го помолила да й даде дреха, за да закрие тялото си, тъй като нейните дрехи отдавна изгнили.
После отецът поискал от светицата да се помолят заедно. По време на молитвата, Зосима станал свидетел на изумително чудо – тялото на жената се повдигнало от земята и се извисило във въздуха. Обяснението на света Мария Египетска за чудесата, на които е способна било, че тя се борила в продължение на 17 години с навика да блудства с тялото и душата си. Накрая намерила покой в сърцето си и от тогава нищо светско не я интересувало, защото вече не била жена, а нещо повече – Христов воин, годен да влезе в Небесното царство.
На раздяла великопостницата молила отец Зосима догодина да дойде на река Йордан, където да я причести за последен път. Зосима отишъл на същото място, но я видял от другата страна на реката. Тя направила кръстния знак и тръгнала по водата. Зосима я причастил, а тя го помолила догодина пак да отиде на мястото, където са се запознали, за да я погребе. След една година Зосима отишъл към мястото на и намерил преподобната наистина вече мъртва.
Последното чудо със Света Мария било, когато Зосима видял огромен лъв до тялото на светицата. Той се изплашил до смърт, но лъвът не само не го нападнал, но и помогнал на отеца да погребе тялото й, като изкопал с лапите си.
Монитор
