Трябва ли едно семейно съжителство да се скрепи с брак? Този въпрос рано или късно занимава всяка двойка по света и у нас. Българите, оказва се, не сме особени привърженици на сватбите.

Над половината от нас предпочитат съвместния живот без финансово разточителните разходки до олтара, сочат различни статистики на Евростат. Скептиците на тема брак защитават тезата, че един подпис не променя фундаментално, дори изобщо отношенията. Среща се все още обаче и противоположното мнение – че именно венчалното събитие е начинът, по който младоженците могат да споделят любовта си не само един с друг, но и със света... или поне с предварително поканените гости.

Сватбите у нас често са на принципа „Като ще е гарга, да е рошава“. Някои залагат на приказен сценарий в стил три дни яли, пили и се веселили. Други чертаят грандиозни планове, но не от гледна точка на продължителността на тържеството, а при избора на правилната дестинация.

Днес българите предпочитат да си кажат „да“ в Античния театър, в градината на НИМ, в Двореца в Балчик, двореца „Евксиноград”, разменят си обети дори и под вода - до потопения в морето бивш правителствен самолет Ту-154 на Тодор Живков. Изглежда, че мнозина от нас са на мнение, че ако така и така са решили да вдигат сватба, то поне един вестник трябва да напише за това паметно житейско събитие. Нищо че само въпросната екзотична локация намалява семейния ни бюджет с толкова пари, с колкото бихме успели да си купим един нелош модел автомобил и да организираме перфектния си романтичен меден месец.

На Запад хората вдигат и по-амбициозни сватби – тенденция, която, сигурна съм, съвсем скоро ще залее и родния пейзаж. Колко хубаво би било например, ако можем да изкрещим нашето „да“, докато скачаме с бънджи (и може би се надяваме, че сватбените тоалети няма да пострадат, в случай че стомахът ни не издържи на вълнението). Венчални церемонии вече се организират и във въздушни балони, влакчета на ужасите, аквариуми, ски писти, пещери и т.н. Изобщо лимитът на идеи достига до тавана на лятното кино.

И все пак – традиционна или не, пищна или не - една сватба винаги е добра новина. Независимо дали ще се вречем на половинката си от покрива на някой хотел, в приказна градина, в обредната зала или дори пред блока – засвидетелстването на тази любов е Събитието, което лепва усмивка по лицата на всички присъстващи. Всичко останало е просто фон на това, което би следвало да се превърне в един от най-щастливите дни от живота ни.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Цената на целомъдрието

Целомъдрие? Самата дума в ХХІ век предизвиква не насмешка, а откровен смях. Особено в някои слоеве на обществото – тийнейджърите и хората без образование. Оказва се, че младите хора в България започват най-рано полов живот в страните от Европейския съюз.

Фаталният ловен тарикатлък

Безотговорен човек с оръжие е като шимпанзе с граната. За зла участ си припомняме тази фраза от „черния“ хумор с началото на всеки ловен сезон. Оставаме настрана административните въпроси - сроковете за ловуване и за регистрациите, опазването на животните, борбата с бракониерите и прочее.

Нетърпимост към расистите

Късметът да видим на живо звездния английски футболен отбор е на път да се изпари, след поредната расистка проява. Не стига, че нашите футболисти разочароват с поредица от загуби, но сега може да ни лишат и от тази малка радост, защото мачът може да се играе без публика. И това е защото някак си бързо утихна възмущението от подобни прояви по време на мача с Косово и наказанието-глоба и една празна трибуна бързо се забрави.