Т ези дни се роди спектакъл, какъвто рядко се вижда по родните сцени – наглед пищен и искрящ, осъществен без свенливо сиромахомилство и кичозен ерзац. Бляскав като форма, но без тя да е претенциозна и да „смазва“ съдържанието, което виртуозно сближава разстоянията от лекокрилата комедия до дълбоката социална сатира.
Тези дни се роди спектакъл, какъвто рядко се вижда по родните сцени – наглед пищен и искрящ, осъществен без свенливо сиромахомилство и кичозен ерзац. Бляскав като форма, но без тя да е претенциозна и да „смазва“ съдържанието, което виртуозно сближава разстоянията от лекокрилата комедия до дълбоката социална сатира.
Мястото на подобно пиршество за очите и духа е именно на първата ни национална сцена. Където от края на миналата седмица „Един безумен ден“ по известната пиеса на Пиер дьо Бомарше „Сватбата на Фигаро“ е най-новото заглавие в афиша.
С постановката на режисьора Михаил Петров (добре познат на зрителите най-вече като актьор, един от стълбовете в репертоара там) Народният театър „Иван Вазов“ дава пример за възможното великолепие на истинския театър – такъв, какъвто го иска огромна част от публиката. С играта на интриги, преобличания, изневери и преоткриване в любовта и роднинските връзки, с надлъгване в чувствата и победа за безспорните етични стойности. С
разкошните одежди на сценографа Елена Иванова
които демонстрират като по учебник как може да се интерпретира костюмът „в епоха“ като същинско изкуство. С танците, песните на живо и музиката на реално присъстващ „дворцов“ квартет в състав Жорж Паликарски, Слав Бистрев, Николай Казаков и Ивайло Флоров. И най-вече – с отличните актьорски превъплъщения, които правят всеки от персонажите главен. Характерни и много ефектни образи създават Параскева Джукелова като „запазената“ застаряваща Марселина – богата кредитодателка, копнееща да се омъжи; Христо Чешмеджиев като „сводника“ Дон Базилио, Гергана Змийчарова като очарователната графиня Розина, пренебрегвана от своя шавлив съпруг, но обект на страстта на похотливия паж Керубино (Павел Иванов); свежата Джулия Бочева като харесваната от всички камериерка Сюзан, избраницата на Фигаро...
Заслужен триумф е ролята на граф Алмавива за младия актьор Стелиан Радев – мимика, пластика, емоционален контакт с публиката, щедър фойерверк от гегове, всичко с марката на театър „Кредо“ и талантливата му учителка Нина Димитрова действа безотказно и тук. По-пестелив в изразните средства, по-вглъбен, но не по-малко убедителен е Фигаро на Димитър Живков – майстора на моноспектаклите „Живак“ и „Тиква“. Без излишен патос той дърпа нишката на социалната критика с финалния монолог на Фигаро – своеобразна кулминация на представлението, в която само лицето на актьора е осветено, защото в случая най-мощно въздействат думите. Този монолог,
разобличаващ корупцията на властта
и девалвацията на ценностите в междуличностните отношения, заради който самият Бомарше си е имал немалко неприятности и дори за кратко е бил хвърлен в затвора през 1784 г., и днес е смущаващо актуален, писан сякаш вчера. Режисьорът и актрисата драматург Анна Петрова, на които принадлежи сценичната версия по стария превод отпреди 30 и повече години, съвсем леко са го адаптирали. Спектакълът всъщност има два финала – преди и след Революцията (Великата френска, сексуалната, еманципантската или каквато си поискаме); в духа на времето (ХVІІІ век), но и универсални.
Музиката е на Любомир Денев, хореографията – на Мариана Крънчева, а следващите представления са тази вечер, на 7 и 30 октомври на Голяма сцена в Народния.
Монитор
