Сватбата на Фигаро в Народния – пир за очите и духа
3

Сватбата на Фигаро в Народния – пир за очите и духа

Димитър Живков и Стелиан Радев – два върха в спектакъла на Михаил Петров "Един безумен ден"

Тези дни се роди спектакъл, какъвто рядко се вижда по родните сцени – наглед пищен и искрящ, осъществен без свенливо сиромахомилство и кичозен ерзац. Бляскав като форма, но без тя да е претенциозна и да „смазва“ съдържанието, което виртуозно сближава разстоянията от лекокрилата комедия до дълбоката социална сатира.

Мястото на подобно пиршество за очите и духа е именно на първата ни национална сцена. Където от края на миналата седмица „Един безумен ден“ по известната пиеса на Пиер дьо Бомарше „Сватбата на Фигаро“ е най-новото заглавие в афиша.

С постановката на режисьора Михаил Петров (добре познат на зрителите най-вече като актьор, един от стълбовете в репертоара там) Народният театър „Иван Вазов“ дава пример за възможното великолепие на истинския театър – такъв, какъвто го иска огромна част от публиката. С играта на интриги, преобличания, изневери и преоткриване в любовта и роднинските връзки, с надлъгване в чувствата и победа за безспорните етични стойности. С

разкошните одежди на сценографа Елена Иванова

които демонстрират като по учебник как може да се интерпретира костюмът „в епоха“ като същинско изкуство. С танците, песните на живо и музиката на реално присъстващ „дворцов“ квартет в състав Жорж Паликарски, Слав Бистрев, Николай Казаков и Ивайло Флоров. И най-вече – с отличните актьорски превъплъщения, които правят всеки от персонажите главен. Характерни и много ефектни образи създават Параскева Джукелова като „запазената“ застаряваща Марселина – богата кредитодателка, копнееща да се омъжи; Христо Чешмеджиев като „сводника“ Дон Базилио, Гергана Змийчарова като очарователната графиня Розина, пренебрегвана от своя шавлив съпруг, но обект на страстта на похотливия паж Керубино (Павел Иванов); свежата Джулия Бочева като харесваната от всички камериерка Сюзан, избраницата на Фигаро...

Заслужен триумф е ролята на граф Алмавива за младия актьор Стелиан Радев – мимика, пластика, емоционален контакт с публиката, щедър фойерверк от гегове, всичко с марката на театър „Кредо“ и талантливата му учителка Нина Димитрова действа безотказно и тук. По-пестелив в изразните средства, по-вглъбен, но не по-малко убедителен е Фигаро на Димитър Живков – майстора на моноспектаклите „Живак“ и „Тиква“. Без излишен патос той дърпа нишката на социалната критика с финалния монолог на Фигаро – своеобразна кулминация на представлението, в която само лицето на актьора е осветено, защото в случая най-мощно въздействат думите. Този монолог,

разобличаващ корупцията на властта

и девалвацията на ценностите в междуличностните отношения, заради който самият Бомарше си е имал немалко неприятности и дори за кратко е бил хвърлен в затвора през 1784 г., и днес е смущаващо актуален, писан сякаш вчера. Режисьорът и актрисата драматург Анна Петрова, на които принадлежи сценичната версия по стария превод отпреди 30 и повече години, съвсем леко са го адаптирали. Спектакълът всъщност има два финала – преди и след Революцията (Великата френска, сексуалната, еманципантската или каквато си поискаме); в духа на времето (ХVІІІ век), но и универсални.

Музиката е на Любомир Денев, хореографията – на Мариана Крънчева, а следващите представления са тази вечер, на 7 и 30 октомври на Голяма сцена в Народния.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.