С ушата погуби 1 723 855 тона пшеница, слънчоглед и царевица заради значително по-ниските добиви от декар.
Това сочат данните от оперативните анализи на земеделското министерство.
Реколтата от пшеница е с 1 201 274 т надолу спрямо миналагодишната. Тази година тя възлезе на 4 626 318 тона при съвсем малко увеличение на площите. Продукцията е с 20,6% надолу спрямо 2019-а. Средният добив е едва 393 кг от декар – с 23,7 процента под миналогодишната стойност.
През миналата година реколтата от пшеница е възлизала на 5 827 592 тона, а средният добив от декар 515 кг.
Сушата погуби 1 723 855 тона пшеница, слънчоглед и царевица заради значително по-ниските добиви от декар.
Това сочат данните от оперативните анализи на земеделското министерство.
Реколтата от пшеница е с 1 201 274 т надолу спрямо миналагодишната. Тази година тя възлезе на 4 626 318 тона при съвсем малко увеличение на площите. Продукцията е с 20,6% надолу спрямо 2019-а. Средният добив е едва 393 кг от декар – с 23,7 процента под миналогодишната стойност.
През миналата година реколтата от пшеница е възлизала на 5 827 592 тона, а средният добив от декар 515 кг.
Загуби
80 737 тона са загубите при маслодайния слънчоглед въпреки по-големия обем засети площи.
Загубите при царевицата за зърно са 441 844 тона, отново при повече площи.
Както и при житото, и при тези две култури сривът се дължи на негативното отражение на продължителното засушаване върху средните добиви от декар.
Реколтата от маслодаен слънчоглед се свива с 4,7%. Тази година тя възлиза на 1 627 610 тона при 99,2% реколтирани площи към 16 октомври. Средният добив е 203 кг от декар – срив с 11,7 на сто. Данните на министерството за 2019-а показват, че реколтата от маслодаен слънчоглед точно година по-рано е била 1 708 347 тона при среден добив 230 кг от декар, но по-малко засети площи.
При царевицата за зърно реколтата е с 14,9% надолу по последни данни. Прибрани са 2 524 337 тона при среден добив 486 кг от дка (с близо 30 процента надолу).
При царевицата за зърно продукцията преди година е възлизала на 2 966 181 тона, а средният добив от декар е бил 685 кг.
Ечемик
При ечемика също има намаление на средния добив, но то се компенсира от значително увеличение на засетите площи.
Производството на ечемик е 560 037 тона и е съвсем слабо нагоре – с едва 2,4 на сто при 18,5 повече площи. Влияние оказва сривът на средния добив от декар с 13,5 процента като тази година той е бил 406 тона. Миналата година реколтата от ечемик е била 537 264 тона, а средният добив 473 кг/дка.
Доматите с 18 000 т по-малко
Срив от 26,8 на сто има и в производсвото на домати на открито, като към по-ниския среден добив, който е с 11% надолу, се прибавя и фактът, че засадените площи тази година са по-малко със 17%.
Тази година са брибрани 47 792 тона домати от открити площи при среден добив 1707 кг от декар. През миналата година продукцията е възлизала на 65 311 тона. А средният добив е бил 1915 кг/дка. Така тази година доматената реколта се свива със 17 519 тона.
Годината е на картофите, дините и пъпешите
Реколтата от картофи тази година е с 12,5% нагоре при 6% по-малко засадени площи. Това се дължи на повишаването на средния добив от декар с 15,2 на сто.
При дините производството е с 23% нагоре. Но това се дължи най-вече нарастването на засадените площи, които са с 25% нагоре. По-малък принос има ръстът на средния добив с 4 процента.
Най-голям бум обаче има при пъпешите. Производството им е с 61,2% нагоре, като това отново се дължи основно на по-големия обем засадени площи, които нарастват с 52,3%. Има също така ръст на средния добив с 6,5%.
Вадим 70 хил. т по-малко грозде
Близо 69 000 т по-малка е продукцията от винено грозде тази година, сочат последните данни на земеделското министерство. Към средната на октомври са прибрани 161 296 тона грозде от винени сортове. Миналата година по същото време са били 230 013 тона. Средният добив почти не е мръднал, но реколтираните площи са с 30 процента надолу, колкото е потънало и производството.
Монитор
