С уша и препарати менте съсипаха тазгодишната реколта, оплакват се земеделски стопани.
Суша и препарати менте съсипаха тазгодишната реколта, оплакват се земеделски стопани.
Сушата удари най-много зърнопроизводителите, а градинарите се оплакват, че масово попадат на фалшиви препарати за растителна защита. Български кайсии няма, тъй като реколтата бе съсипана от пролетните студове.
Картофените ниви в Копривщица са потънали в трева, висока 1 метър, въпреки че са пръскани по два пъти и с двойни количества от обичайното. Препаратът е единственият, разрешен от Европейския съюз с марката на компания с международна известност. За това разказа Павел Татарлиев, който произвежда картофи в най-голямото землище за коренплода в Копривщица. Всички се чудим какво да правим с тези плевели, случва ни се за първи път, години наред третираме с този препарат, явно е някакво менте, обясни той.
Зеленчуци
Производителката на оранжерийни домати от Петрич Мая Попова пък разказа, че препарати, които ползват на мултинационална компания, в България са значително по-скъпи спрямо същите от Македония или Гърция. Мнението са споделили нейни колеги, които вече не посещават българските агроаптеки заради цените секира. Фермерите твърдят, че много от препаратите в България явно са менте, въпреки че опаковката е същата, защото като се съпоставят с тези от страните съседки нито имат същата сила, нито пък имат познатия отпреди мирис. За същия почти криминален феномен съобщават градинари, които си доставят семена за зеленчуци за големи площи. Купените от българските специализирани магазини са с лошо качество и по-скъпи от същата марка, доставени от Полша, където са на по-ниски цени.
Земеделски производители намекнаха, че в България има нелегален цех, където се пълнят в оригиналната опаковка на известни компании препарати за растителна защита.
Трудно
Не може да се каже, че реколтата от домати ще е по-малко това лято, но годината е трудна и изисква повече грижи за растенията. За района на Петрич е необичайно по-хладно и влажно, което има отношение към формиране на завръзите, разказа Мая Попова.
За подобен проблем съобщи и Теменужка Матева, биопроизводител от Ивайловград. Тя съобщи, че през май, когато е махнала покрива на оранжерията си, не е имало пчели, които да опрашат растенията и второто цъфтене е останало без завръзи. В такива случаи тя опрашва всеки цвят, като го топи в чашка дъждовна вода и така обикаля цялата градина. Тази технология е наследила от прабаба си. В момента обаче доматите й имат обилно плододаване.
Стрес
Годината се оказа повече от стресова и за зърнопроизводителите ни. Докато на места се оплакват от влага и студ на най-необичайното място за това – Петрич, и трудни за грижа домати, то в Кнежа, Меката на царевицата, тази година очакват два пъти по–ниски добиви, установи „Телеграф“ в разговор със земеделски производители.
Изненадите
България, която за миналата година беше на 11 място в света по добив на пшеница, тази година прибра с 1 000 000 т по-малко. Въпреки че реколтата пак е в пъти повече от това, което потребяваме, тя достигна това лято 4,598 млн. тона пшеница според експресни данни на Министерство на земеделието, храните и горите. При това на места в Добруджа, като Шабла, добивите едва успяха да достигнат 100-150 кг от декар, каквито може би са получавали земеделците при екстензивно земеделие отпреди 1944 г.
Кнежа, където е другата житница на страната, Институтът по царевица е ожънал средно по 350 кг от дка, при предишни години средно 500 кг от дка. В Пловдив пък неочаквано прибраха 550 кг от дка, а това е район, който по правило отглежда зеленчуци.
Лоша зима
По-високите добиви са дошли от френски хибриди, които обаче нямат никакви хлебопекарни качества, а е фуражно зърно, коментира Наталия Петровска, шеф на Института по царевицата в Кнежа. Тя увери, че те работят само с български семена и въпреки по-ниския добив качествата на зърното за хляб е повече от превъзходно. Според нея годината е била катастрофална за пшеницата заради липса на сняг, топла зима и след това застудяване. Лош късмет засега в Дунавската равнина има и за царевицата. В Кнежа почти е изгоряла, миналата година от декар са прибрали от Института в Кнежа по 700 кг от дка, тази година вероятно ще паднат наполовина. Миналата есен е имало фермери в Горна Мизия, които са прибрали над 1000-1100 кг от дка, уточни тя. За тези, които са засели слънчоглед и царевица като втора култура, ако сега завали, може да очакват добра реколта според Петровска. Така както в Мизия са мрачни заради царевицата, то в Драгоман потриват щастливо ръце с предчувствие за богат урожай, защото царевицата е зелена и жива, по данни на Петровска.
Плодовете
Пролетните студове буквално оставиха без всякаква надежда българите за тазгодишна ракия от кайсии. За десетки декари на сто процента пропаднали площи с деликатната и ароматна овошка съобщи земеделският министър Десислава Танева в началото на август. В същото време градините с череши в страната пускаха едри и сочни плодове до първата десетдневка на август. Според оперативните данни на агроведомството към 13 август 2020 г. продукцията от круши, вишни, череши и сливи е скочила от 8,8% до 33,9%. При това има увеличение не само заради реколтираните площи, с изключение на крушите, но и заради по-високите добиви.
По-малко са прибраните плодове от малини, праскови и ябълки, като те са между 34,8% и 73,1% под нивата отпреди една година. Причините са основно в пролетните студове, след това в големите жеги, които особено за малините бяха пагубни поради липса и напояване в района на Попово, където страдаха от липса на вода през юли. Изнемощели от жегата, дръвчетата изхвърляха плодовете си още неузрели, за да спасят останалата реколта, обясни Божидар Петков, шеф на асоциацията на малинопроизводителите.
Ечемикът изненада приятно земеделците
И докато земеделците все още преглъщат по-ниските добиви от очакваното за пшеница и царевица, голямата приятна изненада дойде от ечемика. В Кнежа например прибраха средно по 500 кг от дка, а страната е реколтирала 559 хил. тона от него. Производството на ечемик и ръж е съответно с 2,5% и 16,7% повече спрямо отчетеното по същото време на 2019 г., като при ечемика това се дължи изцяло на по-големия размер реколтирани площи, а при ръжта се наблюдава и по-висок среден добив според анализ на МЗХГ към средата на август. Тази година се оказа, че ечемикът е една от търсените зърнени култури, а експортът му спрямо миналата година на пристанище Варна е с 46% по-голям от миналата година. Въпреки че в момента има застой на пазара на зърно, според Петровска уверенията и прогнозите на международните пазари са, че септември ще се отпуши зърнената търговия.
Градинарите в Пазарджик доволни
Диана Варникова
Не мога да се оплача от липса на пазар за селския розов домат, който произвеждам. Това сподели за “Телеграф“ 44-годишният производител на зеленчука Венцислав Петков от пазарджишкото село Мало Конаре. Той отглежда 3 дка с розов домат в оранжерии заедно със съпругата си и дъщеря си и пласира готовата продукция в няколко магазина в Пловдив, с които се е договорил да ги снабдява с пресния зеленчук. Тази година цената на розовия селски домат е много динамична, падна и до левче, но това е пазарната икономика, коментира Петков. Той не крие разочарованието си от това, че родните земеделски производители трудно се сдружават. У нас нещата не вървят, може би конкуренцията ни пречи. Бях много амбициран и мотивиран да направим някаква съвместна организация, за да си помагаме, но явно не е дошло време да се сдружаваме. Затова разчитам сам на себе си за развитие на семейния ни бизнес, допълва Венцислав, който от 18-годишен се занимава със земеделие и е един от най-големите производители в Пазарджишко на розови домати.
Монитор
