„Земята има достатъчно за нуждите на всеки, но няма достатъчно за алчността на всички.“

Тази мисъл на Махатма Ганди се отнася достатъчно точно и за родната ни действителност.(for English click here)

Нещо повече - всъщност описва с едно изречение цялата порочност на продължаващия вече 30 години „преход“ у нас. Израсналите през „соца“ новоизлюпени бизнесмени, до един закърмени с комунистическите идеи, след 10 ноември изведнъж се оказаха капиталисти - вълци в овчи кожи, и се втурнаха да разграбват събираното от народа с десетилетия. Фабрики, заводи, предприятия, банки, държавни имоти, земеделски земи, плажове, хотели, курорти – всичко беше „прибрано“, опоскано, продадено. Докато се сменяха управляващи, а хората изпитваха на гърба си глада и студа, с орязани доходи и пенсии, бившите комсомолци и новоназначени приватизатори ометоха всичко с благословията и на сините, и на червените политици. Ометеното превърнаха в грандомански имения, златни мебели, безкрайни гуляи, луксозни яхти и поръчкови мерцедеси. Някои от героите на прехода оцеляха и до днес и се опитват да морализаторстват през медиите, докато продължават с грабежите си, а други капитализмът погълна и изхвърли от играта.

И до днес обаче ги обединява едно – алчността. Искаха и искат всичко за себе си, а пътят им до тази цел е само малка и несъществена подробност. Подробност, в името на която обаче са готови на всичко – да лъжат и мамят обществото, да обвиняват държавните институции, когато им потърсят отговорност, да фантазират и да минават всякакви граници на нормалността.

Цветан Василев и Емилиян Гебрев – двете лица на една (крадлива) монета

Историята и на двамата е добре известна и не е нужно да бъде повтаряна в детайли. Василев придоби КТБ по неясен начин и чрез офшорни дружества по времето на Иван Костов, акумулира огромен финансов ресурс от вложителите чрез завишените лихви, които банката предлагаше, и накрая я източи в над 200 контролирани от него фирми бушони. В пирамидата потънаха милиарди левове, а повечето от закупените с парите на вложителите активи, нямащи пряка връзка с КТБ, нито заложени в нейна полза, и досега се контролират от Цветан Василев и подставените му лица. Нищо че ексбанкерът говори друго и медийните му клакьори и платени журналисти вече пет години се опитват да го изкарат „жертва“. Накрая сметката му я плати Фондът за гарантиране на влоговете, тоест целият български народ, а Василев избяга в Сърбия и от там продължи да ръководи битката си с прокуратурата, КОНПИ и останалите държавни институции, като със заграбеното от фалиралата пирамида финансира медии и журналисти, за да манипулират обществото. А междувременно продължава с престъпните си схеми, за което е разследван и от сръбската прокуратура.

Гебрев, също комунистическо отроче, е работил дълги години в държавното оръжейно дружество „Кинтекс“, а след това с благословията на Андрей Луканов създал фирмата „Ширио“ в Лихтенщайн. За държавната протекция спрямо Гебрев има множество медийни разследвания през годините, включително и на бившия депутат от СДС Едвин Сугарев, като средства на „Арсенал“, ВМЗ и „Дунарит“ още тогава захранват сметките на „Ширио“ в Австрия и Швейцария. Впоследствие Гебрев приватизира тези дружества, създава и фирмата си „Емко“, с която работи и досега, като досието му със скандали може да изпълни няколко страници – „никарагуанската“ афера заради 30 млн. броя патрони за „Калашников“, заловени от американските митничари, „македонската“ далавера заради спрени 3 тира без документи, пълни с минохвъргачки и картечници, гръмналият му склад за боеприпаси край село Ловни дол и прочие.

Заради съмнителните му оръжейни сделки и основно заради „никарагуанската“ афера лицензът на Гебрев за търговия с оръжие е бил отнет. Впоследствие тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев (от правителството на Иван Костов) му го връща. Това поражда слуховете, че Гебрев е дал рушвет от 400 хиляди долара за „услугата“ на Ноев, но до разследване не се стига (запомнете обаче това име, защото Бойко Ноев ще се върне на сцената 17 години по-късно като основен съратник на Гебрев в медийните му манипулации с легендата, че бил експерт, „следящ оръжейната индустрия“). През 2017 г. стана ясно, че „Емко“ отново е в забранителния списък на САЩ и това е единствената българска оръжейна фирма, с която американски дружества не могат да търгуват.

През 2016 г. Василев и Гебрев, които заблуждават, че не се познават, макар да имат общ адвокат – Лазар Карадалиев, а Бойко Ноев да е бил от честите посетители при Василев преди затварянето на КТБ, изведнъж ще обединят усилията си, за да откраднат „Дунарит“ от държавата и да не бъдат платени почти 190 милиона лева на изгорелите вложители на КТБ. От едната страна на монетата ще е укриващият се от правосъдието Василев, а от другата – Гебрев, който ще поеме задачата да се представя пред обществото за собственик на „Дунарит“ и отново, както и Василев, за „жертва“ на системата. Всъщност става дума за много алчност и за много пари. Друго едва ли може да се очаква от хора, свикнали да смятат чуждото за свое.

Превземането на „Дунарит“

Цветан Василев придобива контрола върху „Дунарит“ още през 2005 г., след като една от фирмите му бушони – „Дивал 59“, приватизира държавното дотогава дружество за смешната сума от 2 милиона лева. Впоследствие като собственик влиза друго контролирано от Василев дружество – „Кемира“.

До фалита на КТБ през 2014 г. Василев използва „Дунарит“ като „гара разпределителна“ за кредити от банката, които военният завод усвоява, а от него заминават като заеми към други фирми от орбитата на мустакатия аферист. Сумата достига цели 86 милиона лева, а основната движеща фигура при този паричен поток, отклонен от КТБ, е Никола Киров, назначен от Василев в борда на директорите на русенското предприятие, за да следи движението на парите.

След рухването на банковата пирамида „Дунарит“ се превръща в основен източник за лични средства на самия Василев, както и е част от обещаните от Василев активи на руския олигарх Константин Малофеев. На шумно рекламирана пресконференция през март 2015 г. НУРТС, „Гарб“, „Фърст диджитъл“, БТК, „Авионамс“ и „Дунарит“ са прехвърлени от Василев на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие за сумата от 1 евро. Луврие обаче се оказа подставено лице на Малофеев и близък приятел с Игор Гиркин-Стрелков, командир на сепаратистите в Украйна. След като връзката на Луврие с Малофеев бе разкрита, белгиецът беше принуден да се откаже от „сделката“. Няколко месеца след това на сцената се появи друг руснак – Дмитрий Косарев, а в интернет изтече скандален договор между него и Василев, според който договор множество фирми, включително и „Дунарит“, са обещани на Косарев срещу задължението да охранява Василев и семейството му. Нещо повече - двамата са се разбрали да продадат активите, а парите от продажбата да разделят помежду си в съотношение 80 на 20. Косарев обаче също се оказа от близкия кръг на Малофеев, макар да се представяше за крупен бизнесмен, поради което и тази сделка не видя бял свят.

Разбира се, и след този провал през 2015 г. Василев не е стоял със скръстени ръце. В началото на 2016 г. започна реализирането на нов план за разпореждане с „Дунарит“, като на сцената за първи път се появи Емилиян Гебрев. Дали и в този случай не се касае за руски интереси към военните ни заводи, може само да се предполага, но фактът, че Гебрев е в забранителния списък на САЩ за търговия с оръжие, ясно показва, че тази вероятност съвсем не е лишена от логика. А и последователността в опитите на Василев до момента да прехвърли „Дунарит“ в орбитата на руските интереси също подкрепя този извод.

Какво измисли престъпният тандем Василев-Гебрев, за да лиши КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете от дълговете на групата „Дунарит“, възлизащи на близо 190 милиона лева?

Към 2016 г. собственик на „Дунарит“ е „Кемира“, а това дружество на свой ред се контролира напълно от „Хедж Инвестмънт България“. Зад „Хедж Инвестмънт България“ пък седи основната офшорка на Цветан Василев – EFV.

Първият „проблем“, който трябва да се разреши от двамата, и то спешно, са преките задължения на „Хедж Инвестмънт България“ към КТБ, възлизащи на 53 милиона евро. Василев и Гебрев нямат никакво време, защото междувременно синдиците на банката вече са предприели действия за търсене на тези пари и са образували съдебно дело за прекратяване на „Кемира“, за да могат да изпълняват принудително върху крайния актив – „Дунарит“. Завели са също и дела за отмяна на прихванатите с нереални цесии задължения от 86 милиона лева директни кредити на „Дунарит“ към КТБ.

Пъкленият план на Василев и Гебрев (очевидно за по-голяма сигурност) е по няколко направления: първо, като съдружник в „Кемира“ с 90% от дяловете влиза дружеството ТМН, собственост на приближения на Василев Иван Езерски. Така, без да е платил абсолютно нищо за „Дунарит“, Езерски се оказва на практика негов едноличен собственик, макар да е ясно, че действа от името на Василев. За да се озове обаче „Дунарит“ у Гебрев, първо акциите от „Дунарит“ са прехвърлени от „Кемира“ на ТМН, а от ТМН - на „Емко“, т.е. на Гебрев. Това по думите на самия Гебрев се случва през лятото на 2016 г. Междувременно още през февруари е подадено искане през КЗК за увеличение на капитала на самото „Дунарит“ с 60 милиона лева, като всички нови акции бъдат записани от „Емко“. За да е гаранцията им пълна, Гебрев дава на „Дунарит“ и „заем“ (вероятно фиктивно) от 10 милиона евро, срещу който прави опит за залог на цялото търговско предприятие на оръжейния завод, оценявано на близо 200 милиона евро.

Планът им обаче е осуетен. Увеличението на капитала се обжалва пред Върховния административен съд от дружеството „Виафот“, а Търговският регистър отказва да впише залога върху предприятието. Още десетки нови или повторни опити за вписване са оспорени от „Виафот“ и са спрени от съда.

Съществува и друг проблем – акциите на „Кемира“ в „Дунарит“ са запорирани от КОНПИ и всякакво разпореждане с тях е незаконно. Самият Гебрев също не разполага с акциите на завода, нито пък прехвърлянето е вписано в книгата на акционерите, като пробва да се представи за собственик пред медиите единствено с констативен протокол от нотариус, размахан набързо пред телевизионните камери. В Търговския регистър, въпреки че многократно са му били изисквани документи за собственост, Гебрев също не представя нито акциите си, нито книгата на акционерите. И това е така, защото Василев не би се лишил от оригиналите на тези акции, докато цялата схема не бъде финализирана и обещаната цена от Гебрев не му бъде заплатена. Защо и досега Гебрев не е отговорил на въпроса от кого всъщност купува оръжейния завод, а ни пробутва разни подставени лица като Бабански или Езерски, които го били поканили да ги „спаси“? Защото трябва да каже, че купува от Цветан Василев, с него се е договорил (няма с кой друг) въпреки твърденията, че не го бил познавал.

Какво излиза? Гебрев се представя за „собственик“ на „Дунарит“, но на практика няма как да е такъв, а и реално нищо не е платил за тази си „собственост“, нито пък е покрил дълговете на групата „Дунарит“ от близо 190 милиона лева към КТБ. За почти две години успява да впише единствено свой съвет на директорите на дружеството (вписването първоначално е отказано от регистъра, но пък русенският съд угодно му разрешава), чрез който и към момента управлява фактически завода.

Услужливите „медии“ на Прокопиев и Василев и контролираният от тях мейнстрийм

Възниква въпросът как опитът (почти довършен) за тази нагла кражба на имущество, което трябва да послужи за удовлетворяване на кредиторите на КТБ, да бъде представен пред обществото по приемлив начин, още повече че прокуратурата влиза в дирите на престъпния тандем и вече е повдигнала обвинение на Гебрев за участието му в организирана престъпна група за пране на пари?

Как ли? По стария изпитан начин – чрез повтаряне на безкрайни мантри и лъжи за „собственост“, осигуряване на скъпо телевизионно време и организирани „протести“ на работници. И, разбира се – отвличане на вниманието от престъпните действия на крадците чрез употребата на „универсалното зло“ за всяка беда в държавата ни – Делян Пеевски.

От две години насам лично Гебрев, адвокатите на Василев, както и няколко добре платени „журналисти“ дефилират по телевизиите и не спират да говорят, че „собственикът“ Гебрев бил притискан от държавата, от прокуратурата, от Пеевски и от който друг се сетят, а той, добрият самарянин и честен бизнесмен, който дори не познавал Василев, искал да защити собствеността си. А друг, а не Гебрев, всъщност искал да „прилапа“ „Дунарит“. И тази мантра се повтаря и повтаря – с идеята, че лъжата, повтаряна всеки ден, накрая ще успее да задуши истината.

Разбира се, в тези предварително режисирани интервюта никой не задава на Гебрев въпросите: Как може да си собственик, след като нямаш акции? Как така заводът е твой, пък нищо не си платил за него? Защо след като не искаш „Дунарит“ да е на държавата, не платиш тези 190 милиона лева, които трябва да овъзмездят Фонда за гарантиране на влоговете? Как така друг щял да „прилапа“ „Дунарит“, след като ти си направил опит да прехвърлиш запорираните от КОНПИ акции? Всъщност един телевизионен водещ зададе наскоро последния въпрос на „журналиста“ Атанас Чобанов, включил сайта си „Биволъ“ в общия хор в защита на „жертвата“ Гебрев. И знаете ли какъв беше отговорът? Защото зад всичко стоял Пеевски… единственият по презумпция винаги виновен, и защото друго не могат да измислят в защита на наглите си инсинуации. Твърденията, че Гебрев е собственик, не почиват на нищо друго освен на наглостта на крадците, а правни аргументи в подкрепа на тези твърдения просто няма.

Разбира се, освен телевизионно време на тандема Василев-Гебрев щедро е осигурявано и място по страниците на „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Z“, „Фрогнюз“, а „журналисти“ като Люба Кулезич, Сашо Диков, Соня Колтуклиева, Мирослав Иванов, Атанас Чобанов и още няколко като тях, които са готови с часове да кършат пръсти и да бърчат театрално вежди, докато обясняват колко добър човек е Гебрев и как лошите прокуратура, държава и Пеевски искали да му вземат „Дунарит“… но той нямало да го даде. Какво нагло поведение – крадецът стиска здраво откраднатото и крещи, че нямало да го върне, защото било негово - и това пред погледа на цялата държава.

С какво Делян Пеевски вбесява олигархичното задкулисие в казуса „Дунарит“

Депутатът от ДПС и издател на „Телеграф“ и „Монитор“ не просто вбесява героите на описания в началото „преход“, разкривайки на страниците на своите вестници престъпното им забогатяване за сметка на всички българи, но предприема и реални мерки благодарение на възможността си за законодателни инициативи, за да се спре вторичното разграбване на активите на КТБ.

Промените в закона за банковата несъстоятелност, инициирани от Пеевски и колегите му Хамид и Цонев, позволиха да се осветли вторичното разграбване на активите на КТБ, както и да се достигне до тяхното връщане в масата на несъстоятелността на фалирания трезор.

Приетите текстове предвидиха възможността да бъдат обявени за недействителни всички фиктивни прихващания, цесии и прехвърляния, по които няма действително и адекватно плащане и чрез които по „законен“ път досега се ограбваха активите на КТБ, както и да бъдат възстановени всички обезпечения, особени залози и ипотеки в полза на банката, неправомерно заличени от квесторите. Предвидено беше също така всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на КТБ под специален надзор, да бъде недействително по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността.

На всички тези реални действия присъдружните на Цветан Василев „медии“ и тези, контролирани от Прокопиев, отговориха по гьобелсовски – продължиха с голословните си обвинения и лъжи против Пеевски.

Но не отговориха на простичкия въпрос – защо никой освен Делян Пеевски, въпреки десетките НПО-та, получаващи щедри грантове, въпреки контролираните от Прокопиев политици, не направи дори опит да внесе промени в законодателството ни, за да се спре разграбването на КТБ? Лесно е да се говорят празни думи, било то по телевизията, в социалните мрежи или по вестниците, но защо нито Прокопиев, нито приписващите си морал „приватизатори“ – олигарси, не направиха нищо реално, а вместо това и досега продължават да обслужват медийно подсъдими лица, да лансират тезите им, да рушат държавността и да изкарват престъпилите закона лица „жертви“ на прокуратурата?

Отговорът е ясен и той дори не се нуждае от обяснения. Защото „моралът“ им струва колкото празните думи, с които го описват, колкото фалшивите им мантри и колкото безумните им инсинуации. Защото Пеевски не е част от престъпната им група, не е заграбил за жълти стотинки съградените от народа предприятия, не ги е нарязал и не ги е продал на скрап. Не е източил банка пирамида и не е бил сред галениците на БКП, търгуващи от десетилетия с оръжие. Напротив – от години разкрива престъпното им забогатяване, което същите тези крадци олигарси искат неистово да запазят в сянка. Включително и при случая „Дунарит“ - защото „Телеграф“ и „Монитор“ бяха първите, които осветиха престъпната схема. Нещо, което Василев и Гебрев никога няма да простят, нито да забравят.

За финал (поне засега) - сюрреалистичен филм с

новичок и оръжия. Болно съзнание или откровена психопатия?

На безспорните факти, че не друг, а само Василев и Гебрев искат да заграбят „Дунарит“, без да платят нищо на КТБ, не може да се опонира с нищо съществено. Остават им само инсинуациите и лъжите, а и фактът, че държавните институции не са достатъчно активни в разобличаването на безумните им мантри. Но дали ако например в Германия две обвиняеми за участие в престъпна група лица се опитват да откраднат по най-безогледния и безпардонен начин най-големия немски завод за боеприпаси, чиито акции са и запорирани от антикорупционния орган, ще им бъде осигурявано телевизионно време, в което от сутрин до вечер да се опитват да се изкарат „жертви“ на германската прокуратура или на немския аналог на КОНПИ? Със сигурност и двамата отдавна щяха да са в затвора и да търкат наровете, като, дори и да са успели да платят на няколко поръчкови журналисти да прокарват тезите им, никой няма да ги слуша. Защото в Германия обществото ще реагира така. Но България не е Германия. В България за съжаление всичко е възможно.

Безсилието на крадците пред фактите обаче роди миналата седмица нова порция

безумни твърдения, достойни за сценарий на

хорър-трилър

намерили място в изданието „Капитал“ на друг подсъдим олигарх – Иво Прокопиев.

За какво става дума? През 2015 г., тоест много преди описаната схема и преди появата на Гебрев на сцената на „Дунарит“, се появява съобщение, че той и синът му са били отровени. И двамата оцеляват, а публикацията в „24 часа“ посочва, че причината вероятно се корени в реализирана от Гебрев крупна сделка със специална продукция за Украйна. Статията е от 21.06.2015 г., а самият Гебрев твърди, че отравянето е станало още през април 2015 г. Почти 4 години обаче никой не отваря и дума за този инцидент, а Гебрев също упорито мълчи и не дава изявления. До този момент.

Едва сега, през януари 2019 г., очевидно подтикнат от съветниците си и най-вероятно от същия Бойко Ноев (не сте забравили, че именно Ноев като военен министър върна лиценза на Гебрев през 2001 г.), който е присъствал и на срещата между Гебрев и Бойко Борисов през 2017 г., „Капитал“ и Гебрев сътворяват безумната фантазия, че едва ли не оръжейният търговец е отровен с нещо подобно на новичок и това е сторено именно заради „интереса му към „Дунарит“. Нищо че през 2015 г. още никой не бе чул, че Гебрев имал апетити към оръжейния завод.

Колко ли отчаян трябва да си, за да роди болното ти съзнание подобна фантазия? Материалът е пълен с „мнения“, догадки и напълно безсмислени думи - за руски интереси, за български групи, за ДАНС, за Държавна сигурност, за прокуратура, Цацаров, Борисов, Пеевски, за британски посланици, за Скрипал, за руски прокурори. Думи, хвърлени на принципа „просто така“. Един типичен „бъркоч по прокопиевски“, оставящ вкус на жълто-кафяво, ако, разбира се, читателят издържи до края на четивото.

Който и да е бил „диригентът“ на тази безумна инсинуация, очевидно дори не се е запознал с фактите, а се оказва, че е объркал и годините. За какъв „интерес“ и „работа“ по придобиване на „Дунарит“ говори сега Гебрев, при положение че в края на март 2015 г. „Дунарит“ беше част от сделката с Малофеев и сламения му „бизнесмен“ Пиер Луврие? Нещо повече, Луврие дори е вписан в Търговския регистър като прокурист на „Дунарит“ и управител на „Кемира“ и остава такъв почти до началото на месец юни 2015 г., когато е сменен от Асен Бабански. Самият Луврие обяви чак в края на юли същата година, че официално излиза от сделката с Василев и „връща“ фирмите му, сред които и „Дунарит“. Тоест няма как Гебрев да е имал апетити към „Дунарит“, докато на сцената са руският олигарх Малофеев и неговите проксита. Ако приемем версията на Гебрев, означава, че отравянето му е извършено превантивно, една година преди Гебрев реално да посегне на „Дунарит“ – явно имаме работа с някой, който притежава способността да вижда в бъдещето.

Очевидно е, че сега Гебрев тотално се оплита в лъжите си, защото многократно тръбеше пред медиите, че макар почти да не познавал Цветан Василев, бил поканен да „влезе“ в „Дунарит“ и да го „спаси“, от Асен Бабански. Значи излиза, че докато „Дунарит“ се контролира от Луврие – Малофеев и много преди да бъде обявено тяхното оттегляне, видите ли, Гебрев „работел“ по придобиването, дори бил поканен от още невписан мениджър, да „помогне“ на завода. А Гебрев дори забравя, че през същата 2015 г., само че есента, се появи и следващият (след Луврие) кандидат за „собственик“ на „Дунарит“ – руснакът Косарев. Нещо повече – месец преди „отравянето“ през април 2015 г., когато уж Гебрев бил заявил интереса си към „Дунарит“, общественото внимание е насочено единствено към сделката за 1 евро между Василев и Малофеев, която е обявена публично на 24.03.2015 г. Самият Луврие пък е вписан още през февруари като прокурист в русенското предприятие. Нищо от това, разбира се, не смущава „честния“ бизнесмен Гебрев и защо ли да го смущава? Нали новата му инсинуация за „новичок - „Дунарит“ е в обращение и много хора ще я прочетат, което е и крайната му цел – да се представи отново за жертва, но този път физическа. Колко ли трябва да си лишен от морал, за да съчиняваш подобни безумия! Не че липсата на морал в престъпния тандем Василев-Гебрев би изненадала някого, но падението им вече удари дъното. А читателят остава с усещането, че е влязъл в някакъв евтин криминален сериал с елементи на психопатия.

Това, че „Капитал“ на Прокопиев отдавна е слязъл на нивото на „Фрогнюз“, списван от агент Академик Огнян Стефанов не е новина. Новина е обаче, когато си позволяваш да тиражираш в обществото пълна небивалица само за да услужиш на някого и да станеш проводник на поредната манипулация, съшита с бели конци. Новина е и когато чрез подобни фантасмагории ставаш съучастник окончателно да не бъдат върнати 190 милиона лева от Фонда за гарантиране на влоговете и да бъде присвоен без пари цял оръжеен завод. Защото именно това се опитва да направи Гебрев под маската на жертва на държавата, прокуратурата, Пеевски и на кого ли още не. Да присвои един оръжеен завод, без да плати за придобивката си. А медиите на Прокопиев му ръкопляскат. Разбира се, то и Прокопиев почти нищо не плати някога за приватизирания „Каолин“, тоест грабежите не са му чужди.

Разбира се, ако схемата на Василев-Гебрев беше сработила и кражбата на „Дунарит“ бе окончателно приключила, на никого дори нямаше да му хрумне да заговори за новичок и да пуска подобни небивалици. Само че отчаянието на двама изпечени крадци и герои на „прехода“, както и съдружието им с друг виден „приватизатор“ на народната парá, като Прокопиев, ражда сегашния сюрреализъм по български.

За тяхно огромно съжаление обаче няма кой да гледа новия им филм. Защото и сценарият е слаб, и актьорите - крайно посредствени.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Едно ченге каза” нещо за Пеевски на „Фрогнюз”

Изразът „Една жена каза” бе заимстван от сайта „Фрогнюз” и трансформиран. Актуалната му версия е в трибуната на банкера беглец Цветан Василев, поддържана от журналиста Огнян Стефанов, подвизавал се в бившата ДС като агент Академик. Вместо „Една жена каза“ (на пазара) клеветите и лъжите във „Фрогнюз“ вече минават под мотото „Едно ченге каза“ (на "Фрогнюз").

Внимание, шизофрения: Пеевски бил „новия Цветан Василев“, лъже агент Сашо

Илиян Василев, известен още като агент Сашо от ДС, за пореден път доказва защо е сред най-гласовитите глашатаи на олигархичната пропаганда. И този път той използва любимия си „демократичен“ прийом – пост във Фейсбук, който услужливо е препечатан от колегата му агент Академик (Огнян Стефанов) в сайта му за интриги „Фрогнюз“.

Медиите на олигарсите и евтиният трик „свързано с Пеевски”

Дезинформацията, фалшивите новини, пропагандата – трите стълба на задкулисието по цял свят са се превърнали в емблема на медиите бухалки на родните олигарси. Хора, които ревниво крият тайната за първия си милион. Обвързани от главата до петите с интереси. Те и обслужващия ги медиен персонал всячески се стремят да насочват обществения фокус в обратна посока – към тези, които ги разобличават.