Да създаваш от стъкло произведения на изкуството си е същинска алхимия – тайнството да „обръщаш“ един материал от твърдо състояние в течно и после пак пак в твърдо, за да приеме определена форма, изисква не само търсещ дух, но и доста познания по физика и химия. Младата художничка Веси Гекова, чиято трета самостоятелна изложба може да се види до 1 септември в столичната галерия „Контраст“, притежава необходимия бекграунд. Но твърди, че стъклото я е „намерило“, когато още на 16 години започва да изучава изящни изкуства.

Красивата брюнетка се дипломира първо в лондонския университет „Метрополитън“, след което придобива двойна бакалавърска степен по специалностите „Стъкло, керамика и порцелан“ и „Живопис и стенопис“ в Нов български университет, а накрая усъвършенства уменията си по дизайн на стъклото в Чешката академия на изкуствата в Прага и Злин, както и в университета „Томас Бата“. В Чехия българката опознава работата на прословутите майстори на бохемски кристал, чийто умения се предават от поколение на поколение от дълбокото Средновековие, и има късмета да попадне на преподавател като известния Константин Вълчев, признат не само у нас и във втората си родина, но и отвъд Океана. Именно той я посвещава в начина, по който един творец трябва да мисли, за да проектира и изработва обекти от стъкло.

„Всеки път, когато човек се занимава с обработка на стъкло, влиза в особено състояние на креативност, което му позволява

да превръща енергията си в материя

Стъклото поддава, тъй като е аморфно и може да бъде формирано с различни техники и по различни начини. Трябва да знаеш какво искаш да постигнеш и след това да се оставиш процесът да те води. А той е много интересен: ти си имаш едно на ум, но в творбата може да се овеществят едва 40% от идеята ти. И тук ролята на автора е да направи така, че идеята му да се изрази 140%“, разсъждава г-ца Гекова. Стъклото винаги си има собствено мнение, то се формира както на него му е комфортно, защото иначе се създава напрежение и се пръска, разказва тя. В този смисъл колкото и художникът да се опитва да контролира процеса, неизменно дори и за него има доза изненада в крайния резултат. „Раждането на новата форма може би е мистичен процес – смесица между собствени намерения, техника, умения, материали, външни условия и т. н. Затова дадена творба е почти невъзможно да се повтори, освен ако няма калъп“, убедена е Веси.

В актуалната си изложба Eden („Рай“) тя използва фюзинг техника, обогатена с нейния личен патент, който нарича графика в стъклото. Поставя изсъхнали цветя между два слоя от него, при изключително висока температура те изгарят и от тях остава единствено следата от въглена, който се запечатва завинаги в стъклото. Така червените рози например „завещават“ на произведението своите бодли и листенца, напомнящи авангардни арт фосили. Веси Гекова е пионер в подхода да съчетава модерния фюзинг със специфична

италианска ренесансова техника

процъфтявала във Венеция от ХV век. Тя се състои в заливане на стъклото с огледало със сребърна повърхност, а огледалото всъщност не е нищо друго освен пак разтопено стъкло, което се залива с амалгама, забъркана с различни съставки и подправена със сребърен нитрат накрая. По този ренесансов метод е създадена една от водещите творби в експозицията – триптихът „Триединство“. „Получава се огледален слой, който отразява действителността по свой начин. Самите огледала стават криви от фюзинга, приемат по-къдрава форма, наподобявайки метална повърхност“, пояснява авторката. Както всеки индивид, според манталитета си, вижда „своята“ действителност, така и всяко стъкло, според кривините си, отразява различна действителност. Ето защо на художничката й харесва тази игра, в която произведенията излизат от пространството на галерията и стават част от градската среда, като я интерпретират творчески. А и така са достъпни за неограничена аудитория...

Още с първото си студентско начинание в НБУ Веси се „вписва“ в място, посещавано от хиляди. Възпитаниците на университета се включват в подмяната на прозорците и създаването на чисто нови дизайнерски витражи за храм-паметник „Александър Невски“. В продължение на 2 години момичето представя проекти, които одобрява лично патриарх Неофит. „Трябваше доста да се смиря, за да навляза в християнските канони, да проуча в детайли символиката и да инкорпорирам православни елементи във витража“, признава художничката. Патриархът оценява по достойнство работата й от пръв поглед, но тя е нанасяла немалко корекции върху нея, докато дръзне да я покаже. „Изобразих кръст, символизиращ възкресението на Пророка. Успях да вградя в него елементи от интериора на храма – повторила съм някои детайли и цветове от стенописите“, разкрива авторката. Те са наситено оранжево, постигнато с качествено френско стъкло, стоплящо цялата атмосфера в катедралата, когато грее слънце; наситено червено – труден за синтезиране цвят, тъй като за целта се използва суперскъп златен оксид; синьо, олицетворяващо светостта на на чудото... Сега витражът на Веси Гекова, който е над 3 метра висок и съдържа повече от

200 отделно изработени парченца

краси центъра на южната страна на „Александър Невски“. Скоро художничката ще осъществи друг свой проект, който ще се вгради в архитектурната среда на СГХГ и ще остане там. Дизайнът вече е уточнен с домакините на бъдещата творба.

Почти всички арт събития, в които Гекова участва – близо 50 общи и 3 самостоятелни изложби, са с благотворителна цел. „Вярвам, че изкуството може да подпомогне социални каузи и по-успешно от политиката да решава обществени проблеми“, убедена е тя. С изявите си Веси е подпомагала деца в неравностойно положение, както и военноинвалиди, а приходите от настоящата експозиция ще бъдат дарени за процедури ин витро на фондация „Искам бебе“.

Извън ателието младата дама обича да практикува йога, защото вярва, че това я прави по-осъзната личност, стигаща по-пряко от идеята до създаването на материално произведение, което иначе е дълъг процес. Обича и да пътува, за да се вдъхновява и зарежда с нови идеи. Била е в над 30 държави, а в Чехия например, където бохемските майстори духачи на стъкло изработват част от проектите й, пребивава ежегодно. Често посещава Испания и Италия, където използва базата на някои добри стъкларски фабрики. „Стъклото все по-често замества множество изкуствени материали в интериора и архитектурата, извън артистичната среда. Освен че е красиво, то е лесно за почистване и е безвредно за околната среда и човешкото здраве. А фактът, че пропуска светлина в помещенията, може да ни спести и част от сметките“, казва художничката.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Шефката на НФЦ Жана Караиванова: Искам промени за киното, в това число и финансови

Председателят на Националния филмов център Жана Караиванова отговори с писмо до филмовата общност на откритото писмо на продуцента Росица Вълканова, в което тя обяви напускането си на групата за изработване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмвата индустрия и поиска оставката на шефката на НФЦ. В него Караиванова отбелязва, че законът силно изостава от актуалните нужди на филмопроизводството в България и Европа, а това води до натрупване на много проблеми, съществували дълго преди тя да поеме директорския пост.

Почина актьорът Васил Димитров

Големият актьор проф. Васил Димитров, който бе сред доайените в театъра, почина на 85-годишна възраст тази сутрин.

Не е тъпо да си „Тъп оптимист“ в Сатирата

След постановката „Тъпи ентусиасти“ Сатиричният театър се сдоби и с представление, наречено „Тъп оптимист“. Това е стендъп комедия на (сравнително) младия актьор Явор Борисов – един от първите проекти, осветили новата сцена „Хепи Сатира“ в бившия клуб на храма на смеха.