Д а създаваш от стъкло произведения на изкуството си е същинска алхимия – тайнството да „обръщаш“ един материал от твърдо състояние в течно и после пак пак в твърдо, за да приеме определена форма, изисква не само търсещ дух, но и доста познания по физика и химия. Младата художничка Веси Гекова, чиято трета самостоятелна изложба може да се види до 1 септември в столичната галерия „Контраст“, притежава необходимия бекграунд. Но твърди, че стъклото я е „намерило“, когато още на 16 години започва да изучава изящни изкуства.
Да създаваш от стъкло произведения на изкуството си е същинска алхимия – тайнството да „обръщаш“ един материал от твърдо състояние в течно и после пак пак в твърдо, за да приеме определена форма, изисква не само търсещ дух, но и доста познания по физика и химия. Младата художничка Веси Гекова, чиято трета самостоятелна изложба може да се види до 1 септември в столичната галерия „Контраст“, притежава необходимия бекграунд. Но твърди, че стъклото я е „намерило“, когато още на 16 години започва да изучава изящни изкуства.
Красивата брюнетка се дипломира първо в лондонския университет „Метрополитън“, след което придобива двойна бакалавърска степен по специалностите „Стъкло, керамика и порцелан“ и „Живопис и стенопис“ в Нов български университет, а накрая усъвършенства уменията си по дизайн на стъклото в Чешката академия на изкуствата в Прага и Злин, както и в университета „Томас Бата“. В Чехия българката опознава работата на прословутите майстори на бохемски кристал, чийто умения се предават от поколение на поколение от дълбокото Средновековие, и има късмета да попадне на преподавател като известния Константин Вълчев, признат не само у нас и във втората си родина, но и отвъд Океана. Именно той я посвещава в начина, по който един творец трябва да мисли, за да проектира и изработва обекти от стъкло.
„Всеки път, когато човек се занимава с обработка на стъкло, влиза в особено състояние на креативност, което му позволява
да превръща енергията си в материя
Стъклото поддава, тъй като е аморфно и може да бъде формирано с различни техники и по различни начини. Трябва да знаеш какво искаш да постигнеш и след това да се оставиш процесът да те води. А той е много интересен: ти си имаш едно на ум, но в творбата може да се овеществят едва 40% от идеята ти. И тук ролята на автора е да направи така, че идеята му да се изрази 140%“, разсъждава г-ца Гекова. Стъклото винаги си има собствено мнение, то се формира както на него му е комфортно, защото иначе се създава напрежение и се пръска, разказва тя. В този смисъл колкото и художникът да се опитва да контролира процеса, неизменно дори и за него има доза изненада в крайния резултат. „Раждането на новата форма може би е мистичен процес – смесица между собствени намерения, техника, умения, материали, външни условия и т. н. Затова дадена творба е почти невъзможно да се повтори, освен ако няма калъп“, убедена е Веси.
В актуалната си изложба Eden („Рай“) тя използва фюзинг техника, обогатена с нейния личен патент, който нарича графика в стъклото. Поставя изсъхнали цветя между два слоя от него, при изключително висока температура те изгарят и от тях остава единствено следата от въглена, който се запечатва завинаги в стъклото. Така червените рози например „завещават“ на произведението своите бодли и листенца, напомнящи авангардни арт фосили. Веси Гекова е пионер в подхода да съчетава модерния фюзинг със специфична
италианска ренесансова техника
процъфтявала във Венеция от ХV век. Тя се състои в заливане на стъклото с огледало със сребърна повърхност, а огледалото всъщност не е нищо друго освен пак разтопено стъкло, което се залива с амалгама, забъркана с различни съставки и подправена със сребърен нитрат накрая. По този ренесансов метод е създадена една от водещите творби в експозицията – триптихът „Триединство“. „Получава се огледален слой, който отразява действителността по свой начин. Самите огледала стават криви от фюзинга, приемат по-къдрава форма, наподобявайки метална повърхност“, пояснява авторката. Както всеки индивид, според манталитета си, вижда „своята“ действителност, така и всяко стъкло, според кривините си, отразява различна действителност. Ето защо на художничката й харесва тази игра, в която произведенията излизат от пространството на галерията и стават част от градската среда, като я интерпретират творчески. А и така са достъпни за неограничена аудитория...
Още с първото си студентско начинание в НБУ Веси се „вписва“ в място, посещавано от хиляди. Възпитаниците на университета се включват в подмяната на прозорците и създаването на чисто нови дизайнерски витражи за храм-паметник „Александър Невски“. В продължение на 2 години момичето представя проекти, които одобрява лично патриарх Неофит. „Трябваше доста да се смиря, за да навляза в християнските канони, да проуча в детайли символиката и да инкорпорирам православни елементи във витража“, признава художничката. Патриархът оценява по достойнство работата й от пръв поглед, но тя е нанасяла немалко корекции върху нея, докато дръзне да я покаже. „Изобразих кръст, символизиращ възкресението на Пророка. Успях да вградя в него елементи от интериора на храма – повторила съм някои детайли и цветове от стенописите“, разкрива авторката. Те са наситено оранжево, постигнато с качествено френско стъкло, стоплящо цялата атмосфера в катедралата, когато грее слънце; наситено червено – труден за синтезиране цвят, тъй като за целта се използва суперскъп златен оксид; синьо, олицетворяващо светостта на на чудото... Сега витражът на Веси Гекова, който е над 3 метра висок и съдържа повече от
200 отделно изработени парченца
краси центъра на южната страна на „Александър Невски“. Скоро художничката ще осъществи друг свой проект, който ще се вгради в архитектурната среда на СГХГ и ще остане там. Дизайнът вече е уточнен с домакините на бъдещата творба.
Почти всички арт събития, в които Гекова участва – близо 50 общи и 3 самостоятелни изложби, са с благотворителна цел. „Вярвам, че изкуството може да подпомогне социални каузи и по-успешно от политиката да решава обществени проблеми“, убедена е тя. С изявите си Веси е подпомагала деца в неравностойно положение, както и военноинвалиди, а приходите от настоящата експозиция ще бъдат дарени за процедури ин витро на фондация „Искам бебе“.
Извън ателието младата дама обича да практикува йога, защото вярва, че това я прави по-осъзната личност, стигаща по-пряко от идеята до създаването на материално произведение, което иначе е дълъг процес. Обича и да пътува, за да се вдъхновява и зарежда с нови идеи. Била е в над 30 държави, а в Чехия например, където бохемските майстори духачи на стъкло изработват част от проектите й, пребивава ежегодно. Често посещава Испания и Италия, където използва базата на някои добри стъкларски фабрики. „Стъклото все по-често замества множество изкуствени материали в интериора и архитектурата, извън артистичната среда. Освен че е красиво, то е лесно за почистване и е безвредно за околната среда и човешкото здраве. А фактът, че пропуска светлина в помещенията, може да ни спести и част от сметките“, казва художничката.
Монитор
