Студентският порив да прескочиш оградата

Студентският порив да прескочиш оградата

Студентството е голяма сила - неудържима, весела, изобретателна и непредсказуема. Там трябва да се пипа много внимателно, защото изненадата идва ненадейно и не е задължително да е приятна. Младите хора са със силно чувство за справедливост, големи очаквания към живота и действат решително. Има един човек, който може да го потвърди, но не е сред живите. Това е големият политик Шарл дьо Гол. Можете ли да си представите, да сте водили френската съпротива срещу нацистите през войната, да сте възродили съсипаната си страна след окупацията като министър-председател, да станете държавен глава и накрая да ви свалят студентите? Вълненията на младежите в Париж и цяла Франция през 1968 г. разтърсиха стария ред в Европа и света. И както винаги става в историята за всяко събитие има повод и причина. Причините са натрупани от столетия - закостенелите нрави, сдуханите обществени отношения, липсата на модерност, разпадаща се колониална система и куп други проблеми. Но поводът е поразителен със своята битова обикновеност.

По онова време студентските общежития са разделени по католическа традиция на сгради за мъже и жени. По този въпрос обаче студентите по цял свят имат друго мнение, включително и френските. Последните поискали общежитията да са смесени, което предизвикало негативната реакция на мухлясалите католически клерикали. Самият Дьо Гол също е възпитаник на католическо училище със строги нрави.

Студентите започнали улични протести, исканията постепенно ескалирали, желанието за промени обобщени и накрая се сринали като лавина върху старите нрави. В резултат на това героят от войната и вече президент Шарл дьо Гол паднал от власт. Със студентите шега не бива. Затова преценявам намерението на Висшето училище по телекомуникации и пощи да сложи устройства за лицево разпознаване на входовете на общежитията за не съвсем обмислено.

На определена възраст хормоните често определят съзнанието. При такава ситуация то не всякога взима най-правилните решения, но това е друга тема.

С въвеждането на лицево разпознаване в общежитията технологиите направо отнемат чувствата. А няма нищо по-опасно от тяхното накърняване.

Накратко – вече не можеш да вкараш гаджето си, което да сподели купона и леглото ти, и ще трябва да се държите за ръка пред входа. Времената са други и това е неприемливо отвсякъде.

Метафорично казано, на студентите се отнема сладкото предизвикателство да прескочат оградата и да докоснат забранения плод. Да не говорим, че общежитията са легендарни средища на щури купони. В тях пламват нови запознанства, а след това развръзката обикновено е в една посока.

В този ред на мисли България опищя света, че е в демографска криза, че изчезваме, скапваме се и прочее. Ами ще изчезнем, като се въвежда контрол върху любовните отношения... и още как! Студентите могат да променят демографията, а не пресъхналите лели и чичаци.

Ами въвеждайте новите технологии, но опитайте да бъдете по-гъвкави и по-чевръсти. Не отблъсквайте поривите на младите, а после всички вкупом да пищим, че бягали в чужбина. Към другите причини ще се прибавят и споменатите по-горе. Ето например гъвкавост е проявил един местен владетел през XIV в., когато приютил група парижки волнодумци и преподаватели, които бягали от чумата. Така създал Хайделбергския университет, чиято слава се носи през вековете до днес.

Да не сме черногледи пророци. Идеята с лицевото разпознаване има и добра страна. Най-малкото защото идва от страна на пощите. Направо е смайващо, като се има предвид, че те още не са се разделили с карираните тетрадки и гъбичката за мокрене на пръсти. Има модерен пробив, а значи има и надежди!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.