Студентите у нас теглят между 5000 и 8000 лева кредит, за да могат да работят през лятото в чужбина. Сумата обикновено покрива разходите за транспорт, докато някои използват парите, за да платят и семестриалните си такси в чуждестранен университет. Това каза председателят на Асоциацията на кредитните посредници в България (АКПБ) Деян Василев за „Монитор”.

Рядкост е студенти да се допитват до кредитни консултанти. Обикновено това го правят родители, които искат да теглят сума, защото децата им нямат достатъчно доходи. „Това са големи изключения - понякога родители теглят ипотеки, за да купят жилище на децата си”, каза Василев. Той допълни, че в случай че студент тегли пари, то той


го прави чрез потребителски кредит


„Учащите теглят, за да си платят билетите до дадена страна или когато искат лятото да работят в далечни страни, като в Америка например”, уточни председателят на АКПБ. Според него сумите може и да са по-големи, но условията за това у нас не са толкова благоприятни. „Във Великобритания лихвите по кредитите за образование са по-добри и може да се отлагат”, даде пример Василев, като спомена, че подобен вид кредит, субсидиран от държавата, съществува и у нас и се тегли за срок от 5 години.

При теглене на кредит, студентите вписват родителите си като гаранти. Това е по-обичайно при ипотеките, макар и при потребителските кредити, в случай на по-ниски доходи, някои също да прибягват до това да вписват настойниците си като съдлъжници.

Скорошно проучване сочи, че 52,2% от студентите у нас се справят добре с личните си финанси. 10% от анкетираните са отличници по мениджмънт, а


36% не се справят добре с разумното харчене

на парите, показват данните на JA България и NN България. Близо 70% следят своя бюджет веднъж седмично или месечно, като водещо място в записването води бележникът (34.1%). Средно 13% пък спестяват част от своя месечен доход, но въпреки това 37% от всички отговорили биха спестявали, за да стартират бизнес.

Финансисти съветват

поне 10% от доходите на депозит


Според тях така се получава авариен фонд или буфер, който може да се използва в спешни случаи като катастрофи, операции. „Спестените пари трябва да може да ни стигнат за покриване на разходите за живот за поне 3 месеца”, каза Василев. По думите му, ако нямаме такъв буфер, то ще прибегнем до теглене на бързи кредити, а това може да доведе до потъване. „Не е хубаво да се теглят кредити за ваканции или някакви стоки за потребление”, коментира още Василев, като посъветва да търсим финансиране повече за дейности, които ни образоват и обогатяват. „Дали това ще е купуването на кола, с която ще се придвижваме, или както в случая - образование в чужбина, пак трябва да ни помогне на развитието”, завърши Василев.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

8 от 10 младежи не знаят къде им е втората пенсия (ТЕМАТА)

Над 80 на сто от осигуряващите се, които за пръв път започват работа, не знаят къде отиват парите им за втора пенсия, защото не избират сами  универсалния фонд за осигуряване на старините си. От близо 100 000 души едва 17 800 са направили сами своя избор. Това показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за дейността на пенсионните дружества към края на 2018 г. 

Рекордно прехвърляне на пари от втория стълб към НОИ през 2018-а

Възможността за избор за промяна на осигуряването e възможна от средата на 2015 година. Броят на лицата, подали заявление за промяна на осигуряването и прехвърляне на натрупаните в индивидуалната им партида в универсален пенсионен фонд средства във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, варира.