Като се каже хайделбергски студент, се разбира вечният бохем, за когото ученето е само претекст за десетилетия волен живот.

Университетът в немското градче бил пълен с млади лентяи, които в 14-и век философствали, дуелирали се, тичали след госпожиците и като последствие от тези занимания някои лежали в така наречения студентски карцер.

Сегашната академична младеж обаче рядко може да си позволи да кара обучение „по гръб“. Повечето студенти работят по магазини, кафенета, общо взето, всякаква нископлатена работа с голямо текучество в съответното място. В този контекст платените стажове, които МОН стартира за втори път, са една добра възможност за среща на студентите с работодателите в реални условия и реална работна среда.

Ползите са най-малко три и първата е в това, че излизаш в челен сблъсък с реалността. Става дума за реалните условия в попрището, което си си избрал. Защото специалността, която изучаваш изглежда по един начин от студентската скамейка и доста различно „на терен“ в действителните работни условия. Един от съществените недостатъци на висшето образование у нас, който е останал от предишни времена и все още не е преодолян, е, че се набляга на теорията и доста по-малко на практиката. Затова челният сблъсък с реалността е много добро начало за пътя, който младите трябва да извървят в бъдеще.

Втората полза е в това, че като видиш с какво точно ще се занимаваш в следващите години, можеш да прецениш трезво дали наистина го искаш. По този начин бизнесът си спестява одосадени и неамбициозни служители, а студентите години на нежелана и незадоволителна работа.

От своя страна бизнесът също има интерес от стажовете, защото ще си набави кадри, които ще обучи и ще разчита на тях. А дупки в различните сфери има най-вече в инженерно-техническите специалности. Години наред те се смятаха за непривлекателни. Сега обаче младите хора се обръщат вече към тях, тъй като на много места се предлага доста атрактивно заплащане. А най-голямата облага е за държавата и най-вече за просветното министерство, което търси поне 6000 млади учители да влязат в класните стаи.

Ползите са ясни, остават обаче някои съществени въпроси. Менторите, които програмата предвижда, дали ще имат достатъчно време и търпение да се занимават с младежите, които нерядко трябва да започнат да учат професията от а-то и бе-то. Защото и за тази работа е необходим усет и преподавателски умения. Ако това не се случи, рискът стажът да премине формално е абсолютно реален. В този случай и парите ще отидат на халос. В първия етап 99% от преминалите го са останали доволни. Към една пета са получили и предложение за работа. Колко обаче реално ще започнат работа още не е ясно. Дано са повече.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дай, България“ и протегнатата ръка

В едно село тръгнал да се дави един много стиснат човек. Събрали се хора наоколо, цяла тълпа. Всеки му вика: „Дай ръка да те измъкнем!“, ама оня бил много стиснат и хич не можел да се пречупи. Дори давейки се, стискал ръце и крещял за помощ. Тогава един от съселяните му се сетил и извикал: „Ето, аз ти подавам ръка. Хвани се да се спасиш“…

Крупно, по-крупно… Медиапул

Три дни. Толкова време отне на журналистите от Медиапул и техните верни помощници – специалистите по всичко, за да се изкажат и за дарителската кампания във връзка с коронавируса. Яко наговаряне трябва да е паднало за уеднаквяване на тезите около единствената опорна точка: „Бой по Пеевски”. В крайна сметка са измъдрили поредната гнусна манипулация.

Заливат с лъжи обществото и в криза като тази, атакуват Делян Пеевски дори за даренията му

За олигарсите, благотворителността и цената на човешкия живот

Заливат с лъжи обществото и в криза като тази, атакуват Делян Пеевски дори за даренията му

Истинските лица на хората се виждат във времена на криза, когато излиза наяве най-доброто и най-лошото и ясно лъсва кой е човек и кой - мърша. Това е доказала се с времето мъдрост, която виждаме в действие днес. Битката със заразата, покосяваща със зловеща сила хиляди хора по цял свят, извади наяве най-доброто от българското общество.