- Г-жо Караиванова, краят на 2018-а бележи първата годишнина от вашето управление на Националния филмов център. Бързо или бавно течеше времето през този период за вас?

- Тази първа година беше неочаквана и сложна, но я затваряме като много успешна! Възстановихме финансирането на българското кино и нито една стотинка не беше изгубена, нито един проект не беше спрян. Продължаваме напред и ще започнем новата година с нови планове и нови промени – връщане назад няма да има. Сега мога да си отдъхна за малко, наистина съм щастлива, че продуцентите получиха своето финансиране преди дни и че много нови филми могат да започнат веднага активно работа по подготовката и заснемането си. На моменти през тази година не ми беше лесно да запазя самообладание, защото всичко можеше да е точно обратното и това не бих си простила лесно, въпреки че не се предполагаше да е моя отговорност.

- Кои бяха първите ви действия на тази отговорна позиция?

- Когато през ноември 2017 г. влязох за първи път в директорския кабинет на Националния филмов център, нито аз, нито съсловието имахме информация, че само след 1 месец българското кино ще загуби правото да бъде финансирано от НФЦ (на 31.12.2017) и че на бюрото ми стоят недовършени законова база за разплащане за периода 2018-2020 г., законови основания за затваряне на мониторинга от Европейския съюз, стратегия за българското кино, заповед за назначаване на задължителния по закона (ЗФИ) консултативен орган Национален съвет за кино (НСК) – тези базови неща. Оказа се, че първо ще трябва да оправя цялата тази административно-законодателна основа, нещо, което предполагах, че ще заваря готово на бюрото си като наследство от предишното ръководство, за да го продължа и доразвия. Тук става въпрос за дейност, свързана с европейско законодателство, и за адаптиране на нашия закон към законите на Европа, така че работата, която предстоеше, имаше и много сериозен международен елемент, отговорност за стоежа на цялата ни индустрия сред европейските филмови центрове и в международен план като цяло. Всъщност, първата ми заповед като директор на филмовия център е за назначаването на НСК, след като 2 години преди това НФЦ е бил управляван без него. Две седмици по-рано бях информирала гилдията за факта, че през 2018 г. ние няма да имаме право да подписваме договори, няма да има една стотинка, която да може да им бъде отпусната от 1 януари, че работата е наникъде и че искам всички те да знаят това, защото аз все още не знам точно как ще се справя със ситуацията. Имахме едно паметно събрание, на което всички се стекоха в моя кабинет, изслушахме се и се разотидохме с усещането, че ни предстои да видим дали нещо много рисковано и много важно ще може да бъде свършено.

- С какво усещане влизахте в кабинета си тогава и каква равносметка правите сега, година по-късно?

- По това време миналата година аз не можех да отговоря на въпроса какво управлявам, ще има ли кино, какво ще правя следващата година. Бях най-неочаквано вкарана в акутна ситуация, която трябваше да реша като хирург, когото от входа на болницата поставят пред леглото на изключително тежък случай и до 15 минути трябва да му отвори и затвори гръдния кош, иначе последствията ще са тежки. Към днешна дата всичко това е зад гърба ни – и моя, и на българската киноиндустрия. Законите са приети, Европа ни е разрешила да продължим да финансираме кино, промените в закона за затваряне на мониторинга са приети от парламента и са също факт, имаме начална стратегия за развитие. Най-важното – спасих и финансирането на българското кино за 2018 г., разписвайки само в последните няколко дни около 90 договора за нови филми с продуцентите. В края на миналата седмица оставащите ми без право да пипам до приключване на процедурите с европейската комисия близо 5 млн. лева бяха законно разплатени и са вече инвестирани в бъдещите нови български филми. Затварям годината спокойна, но това е плод на неистови усилия – и мои, и на много хора, които повярваха, че ще успеем, и застанаха до мен. Невъзможно би било да се справим без изключителната подкрепа на Министерство на културата, Министерство на финансите, на комисията по култура в парламента, на европейските ни партньори. Тяхното институционално съдействие направи възможно само за месеци да се справя с процес, който при нормални обстоятелства изисква поне година и половина. От друга страна, с част от колегите, чиято отговорност е да правят кино, постигнахме обединение и работихме заедно в широк формат, в който влизат както представителите в Националния съвет за кино, така и непредставени в асоциациите продуценти, режисьори и професионалисти, с които заедно изготвихме промените в закона и новия правилник за прилагането му. Това единение е важно, за да има прозрачност, спокойствие, че нещата не се случват зад гърба на част от хората, за да може отговорността да е ясна. В крайна сметка голямата цел е да се случват талантливи, силни и забележителни български филми и това, което аз бих могла да направя в момента, е да осигуря нормална атмосфера това да е възможно. Мисля, че поставихме едно не лесно постигнато, но добро начало за това в края на 2018 г. Като резултат от факта, че има воля за промяна и реални резултати, бюджетът за финансиране на кино през 2019 г. беше увеличен с близо 2 млн. лв. и ще бъде около 14,5 млн. лв. Това е много окуражаващо, финансирането за кино не е било повишавано от 6 години. Ще се постарая това да е тенденция.

- Имаше ли моменти, в които срещахте отпор на усилията си? В които се обезкуражавахте и падахте духом?

- Имаше, разбира се. Промените винаги срещат отпор: както знаем, дори във физиката всяко движението напред е свързано с неизбежна съпротива. За голям късмет мене това ме мотивира повече, отколкото ако ме похвалиш, така че и на опонентите си благодаря, че ми дадоха допълнителна енергия. Връщане назад няма да има - докато аз съм директор на НФЦ, ще работим чисто, прозрачно, по закон и в интерес на творческия процес.

- Кое смятате за най-важната спечелена битка дотук – разплащането с продуцентите, вдигането на бюджета за кино, промяната в стила на управление?

- Е, честно казано – всичко това. Филмовият център има и голяма международна дейност, която остава под радара, но за 2018 г. от копродукции в „Евроимаж“ проекти с българско участие спечелиха над 800 000 евро при около 550 000 евро за 2017 г. Подписахме важна конвенция на ЕК за копродукциите, която сваля прага за българско участие в мажоритарно европейски копродукции и улеснява участието на български копродуценти във високобюджетни международни филми. Успешно проведохме заседанието на борда на „Евроимаж“ в София през октомври, подписах споразумение за по-сериозно участие в българските продукции с Румъния и Македония, за подкрепа на българските филми с „Ню Бояна”, успешно реализирахме щандовете на българското кино в Берлин и Кан 2018, зад гърба ни са фестивалите „Златен ритон 2017“ и „Златна роза 2018“.

- Като шеф на НФЦ посещавате много международни филмови фестивали – въпрос на конюнктура или нещо друго е наблюдаваният бум на новото българско кино, донесло в последните 1-2 години редица престижни награди?

- Мисля, че е въпрос на усърдна работа от страна на продуцентите и творческите екипи на тези филми. А дали е въпрос на конюнктура? Бих казала, че за нас конюнктурата в момента е благоприятна, доколкото много мощната румънска вълна по някакъв начин се изтощи. Директорите на фестивали се интересуват от открития – всеки фестивал е толкова голям, колкото нови открития може да представи на публиката си. Румъния вече не е откритие, тя се е утвърдила. В този смисъл ние имаме шанс да бъдем такова откритие. Филмът „Ага“ на Милко Лазаров бе поканен тази година да закрие Берлинале, „Посоки“ на Стефан Командарев бе селектиран в конкурсната програма в Кан. Аз съм убедена, че ние имаме потенциала и да печелим в тези конкурси и това е моето горещо желание и надежда.

- Имате ли прогноза каква ще бъде идващата година за родното кино?

- Годината би трябвало да бъде добра. В края на тази година стъпихме на здрава почва. От страна на филмовия център продуцентите получиха и ще получават подкрепа и съдействие в рамките на закона. В мое лице ще имат човек с енергия и желание да движим заедно киното ни напред, но това, върху което аз нямам контрол, е филмите, които правим, да са качествени и успешни. В тази посока се надявам на творческите екипи и на комуникацията помежду ни винаги, когато имат нужда от помощ. Ще бъде активна година, в която ще се опитаме да натрупаме плюсове за българското кино в международен план. По отношение на финансирането вероятно ще започнем работа и по отдавна замисления проект за фонд „Българско кино“, а аз лично се надявам и че злополучно известните досега стимули за филмовата индустрия най-сетне ще намерят своята добра формула и ще бъдат приети, както навсякъде около нас. За мен най-големият финансов проблем за киното ни в момента е, че в него няма достатъчно „живи“ пари. Те трябва да идват отнякъде. Стимулите са един начин, фондът е друг начин. Да се разчита само на държавния бюджет е тежко и рисковано мероприятие. За никой бизнес това не би било достатъчно, освен ако не си създадеш монопол, а това е забранено от закона, тоест – не е опция...

- А за вас лично как ще започне 2019-а?

- В началото на годината ще попътувам. След това ще се върна в София, защото на 13 януари е Денят на българското кино, който организираме с нашите партньори от Столична община и НДК и който, надявам се, ще отпразнуваме всички заедно. Така че няма да имам много време за почивка, може би само от Коледа до Ивановден. На една от сбирките ни през юни, в разгара на драмата, един бивш директор на НФЦ ми каза така: „Жанче, спокойно си излез в отпуска, до края на годината нищо няма да се случи – нито ще се приеме законът, нито ще се разплатят парите, нито ще имаме разрешение от ЕК“. Е, не си взех отпуска, но сега ще се насладя на 2 седмици почивка.

- Преди да заминете за САЩ в началото на 90-те, вие бяхте успешна млада актриса в Народния театър и снимахте доста филми. Сцената и екранът не ви ли липсват?

- Напоследък взе да ми липсва красотата на творчеството и артистичното изразяване. Става ми мъчно, че когато говорим за кино, говорим само за административна проблематика, за пари, докато всичко това би трябвало да е незначително при положение, че то е само условие за творчество. Ние досега изобщо не сме успели да стигнем до разговор за изкуство. Надявам се през 2019 г. да сме приключили с по-важните административно-финансови въпроси и да стигнем до същностния разговор за кино. Надявам се като директор да мога да помогна на талантливите хора да направят талантливи филми. Животът не е дълъг и си струва да го инвестираме в стойностни неща.

ВИЗИТКА

* Жана Караиванова е българска актриса и продуцент

* Родена е на 24 октомври в София

* Завършила е ВИТИЗ в клас на проф. Гриша Островски

* Повече от 10 години е актриса в трупата на Народния театър, където играе в спектаклите „Сън“, „Синята птица“, „Васа Железнова“, „Черна комедия“ и др.

* В биографията си има участия в близо 20 филма, сред които „Мера според мера“, „Бяла магия“, „Отражения“, „Вампири, таласъми“, „Поетът и дяволът“, „Ешелоните на смъртта“, „Стъклени топчета“, „Семейни реликви“ и др.

* От 1994 г. живее между Ню Йорк и София. Основателка е на фондация за българо-американски културен обмен

* През 2000 г. създава Фестивал на българското кино в Ню Йорк, а десетилетие по-късно – Фестивала за независимо американско кино So Independent у нас, който вече всяка година има 2 издания – в Ню Йорк и София

* От октомври 2017 г. е директор на Изпълнителна агенция Национален филмов център след спечелен конкурс

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Тодор Гаджев: Признаването от Скопие на истината за Гоце Делчев е положителна стъпка

Като изненадваща и положителна стъпка определи в интервю за "Монитор" признанието от страна на президента на Северна Македония Стево Пендаровски, че Гоце Делчев е българин, директорът на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ (ИИБЕСА) Тодор Гаджев.