13 години се е проточило изграждането на православния храм „Свети Николай Мирликийски и свети цар Борис Михаил“, разказва кондиката на църквата, за чиято предшественица има данни още от 1834 г.
13 години се е проточило изграждането на православния храм „Свети Николай Мирликийски и свети цар Борис Михаил“, разказва кондиката на църквата, за чиято предшественица има данни още от 1834 г.
В нейното школо се е учил на четмо и писмо Васил Иванов Кунчев, известен още като Левски.
Старият храм бил изпепелен
по време на Руско-турската освободителна война, основите на новия са изкопани през пролетта на 1896-а след продължително умуване дали да се ползва дареният от чорбаджи Мисироолу терен, или да се търси ново, по-централно място.
Кондиката уточнява, че енориашите се изпокарали и разделили на две почти равни половини. Едните настоявали за старото място, където веднага след войната била скована барака за уж временно служение, а другите държали на своето - храмът да е нов и величествен, нищо че по този начин строежът щял да се оскъпи.
В крайна сметка на 5 май 1891г. по време на свикано от тогавашния управляващ Старозагорската епархия архимандрит Максим Пелов общо събрание с участие на близо 300 вярващи успели да обединят двете половини и старото място било заделено за училище, а за новото посочили общински парцел на тогавашната главна улица „Чирпан - Нова Загора“. Мястото било предоставено за църковните нужди със специален княжески указ под №311 от 4 юни с.г.
Строителството ставало на части
С някои от предприемачите избраната строителна комисия се разделила заради забава или лошо качество, но в крайна сметка храмът бил завършен и осветен на 20 декември 1909 г.
Първи архитект е бил завърналият се от чужбина Алекси Начев, който в известна степен съчетал външните форми от различни европейски църкви, за да създаде базилика с размери 33х22 м и височина 17,5 м.
Записани са като баш майстори Колю Ганчев и Драган Марангозов от Трявна.
Малко след освещаването, на 10 март 1910 година, при разкопки в градската градина в близост до кметството, пазачът Руси Запрянов намерил изработен от сребро печат, на който имало образа за свети Николай и надпис: “1834 г. ПЕЧАТ ЦЕРКВЕ СВЯТОМУ ОТЦУ НИКОЛАЮ“, най-вероятно принадлежал на опожарената черква.
Пак от кондиката става ясно, че строежът струвал 180 000 лв., без в тях да влизат 30-те хиляди, дошли от облигационен заем, теглен през 1903-а и изплащан в продължение на две десетилетия.
Първоначално стените били без зография
а на новия иконастас поставили донесени от оцелели от пожара икони, към тях били прибавени и няколко нови, рисувани през 1910-а от Антон Митов.
Към цялостно довършване църковното настоятелство тръгнало едва през 1924/1925-а, когато били поканени младите по онова време, но радващи се на голяма популярност художници Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. За тази цел били събрани и предоставени 440 000 лв.
По настояване на митрополит Павел Кожухаров рисува над входната врата пано с образите на светите братя просветители Кирил и Методий от мисията им при хазарите.
Новият храм издържа на земетресението от 14 април 1928-а, когато из основи са сринати хиляди сгради в Южна България, с минимални щети се разминало и при ужасяващия циклон, извил се на 1 май с.г. над Стара Загора.
През 1930 година настоятелството успява да задели 180 000 лв. за направата на бетонова ограда с метални решетки, а четири години по-късно е монтирано и електрическо осветление.
От 2018 година храмът е със статут на катедрален. Пак тогава са направени цялостно почистване и реставрация на стенописите и основните икони от художника реставратор Лука Делийски.
Монитор
