Строили над 13 години храма „Св. Николай Мирликийски“
5

Строили над 13 години храма „Св. Николай Мирликийски“

13 години се е проточило изграждането на православния храм „Свети Николай Мирликийски и свети цар Борис Михаил“, разказва кондиката на църквата, за чиято предшественица има данни още от 1834 г.

В нейното школо се е учил на четмо и писмо Васил Иванов Кунчев, известен още като Левски.


Старият храм бил изпепелен


по време на Руско-турската освободителна война, основите на новия са изкопани през пролетта на 1896-а след продължително умуване дали да се ползва дареният от чорбаджи Мисироолу терен, или да се търси ново, по-централно място.

Кондиката уточнява, че енориашите се изпокарали и разделили на две почти равни половини. Едните настоявали за старото място, където веднага след войната била скована барака за уж временно служение, а другите държали на своето - храмът да е нов и величествен, нищо че по този начин строежът щял да се оскъпи.

В крайна сметка на 5 май 1891г. по време на свикано от тогавашния управляващ Старозагорската епархия архимандрит Максим Пелов общо събрание с участие на близо 300 вярващи успели да обединят двете половини и старото място било заделено за училище, а за новото посочили общински парцел на тогавашната главна улица „Чирпан - Нова Загора“. Мястото било предоставено за църковните нужди със специален княжески указ под №311 от 4 юни с.г.


Строителството ставало на части


С някои от предприемачите избраната строителна комисия се разделила заради забава или лошо качество, но в крайна сметка храмът бил завършен и осветен на 20 декември 1909 г.

Първи архитект е бил завърналият се от чужбина Алекси Начев, който в известна степен съчетал външните форми от различни европейски църкви, за да създаде базилика с размери 33х22 м и височина 17,5 м.

Записани са като баш майстори Колю Ганчев и Драган Марангозов от Трявна.

Малко след освещаването, на 10 март 1910 година, при разкопки в градската градина в близост до кметството, пазачът Руси Запрянов намерил изработен от сребро печат, на който имало образа за свети Николай и надпис: “1834 г. ПЕЧАТ ЦЕРКВЕ СВЯТОМУ ОТЦУ НИКОЛАЮ“, най-вероятно принадлежал на опожарената черква.

Пак от кондиката става ясно, че строежът струвал 180 000 лв., без в тях да влизат 30-те хиляди, дошли от облигационен заем, теглен през 1903-а и изплащан в продължение на две десетилетия.


Първоначално стените били без зография


а на новия иконастас поставили донесени от оцелели от пожара икони, към тях били прибавени и няколко нови, рисувани през 1910-а от Антон Митов.

Към цялостно довършване църковното настоятелство тръгнало едва през 1924/1925-а, когато били поканени младите по онова време, но радващи се на голяма популярност художници Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. За тази цел били събрани и предоставени 440 000 лв.

По настояване на митрополит Павел Кожухаров рисува над входната врата пано с образите на светите братя просветители Кирил и Методий от мисията им при хазарите.

Новият храм издържа на земетресението от 14 април 1928-а, когато из основи са сринати хиляди сгради в Южна България, с минимални щети се разминало и при ужасяващия циклон, извил се на 1 май с.г. над Стара Загора.

През 1930 година настоятелството успява да задели 180 000 лв. за направата на бетонова ограда с метални решетки, а четири години по-късно е монтирано и електрическо осветление.

От 2018 година храмът е със статут на катедрален. Пак тогава са направени цялостно почистване и реставрация на стенописите и основните икони от художника реставратор Лука Делийски.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.