След 1 септември започва изплащането на еднократната помощ в размер на 300 лв. на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция на обектите, след доброволното клане на прасетата им. Право на обезщетение имат стопанствата в 20 км санитарни зони около индустриалните ферми и тези, определени с висок епизоотичен риск, съобщиха от БАБХ.

За по-голямо улеснение, представители на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) ще посетят населените места за изплащане на подпомагането, за което кметът предварително ще обяви деня и часа.

Средства ще се превеждат и по банков път.


Допустими за подпомагане са собственици, които отглеждат до пет прасета за угояване, разположени в санитарни зони и отглеждани във ферми тип ,,лично стопанство", които не продават на пазара, а добиват месо само за лична употреба.

Те трябва да бъдат включени в списък, изготвен от кмета на населеното място и заверен в срок до 26 август 2019 г. Документът се представя в Областната епизоотична комисия, заверен от областния управител и от официалния ветеринарен лекар, с подпис и печат.

Заявленията за обезщетение се подават в кметствата.

Те са по образец, в който всеки собственик декларира, че е усвоил доброволно месото. За да се възползва от помощта той трябва да е извършил почистване и дезинфекция. Собственикът трябва също да заяви, че няма да отглежда прасета в стопанството си за период най-малко от 12 месеца след последната дезинфекция. Кметовете на населените места ще изготвят констативен протокол по образец за удостоверяване на доброволно усвояване на месото и почистване и дезинфекция на стопанството. Кметовете имат ангажимент да публикуват на публично място списъците със стопаните, които следва да получат помощ.

Справка на сайта на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) показва, че 21 или две от три от общо 33 огнища на африканска чума при питомните прасета са в стопанствата „заден двор“.

Най-много - 11 има в област Плевен,


като всички те са от този тип. На второ място със 7 огнища е област Русе, но там те са в 4 големи индустриални ферми в Николово, Бръшлен, Голямо Враново, Ветрен и една във фамилна ферма тип „А“ и само две са „заден двор“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Реколтата от малини надмина 10 хил. т

"Производството на малини бележи 30 на сто ръст спрямо миналата година. В България за 2019 г. реколтираните площи с малини са 22 хил. дка, а прибраната продукция е над 10 хил. тона". Това е казала заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на 5-тото издание на ежегодния форум-семинар на производителите на малини и ягодоплодни култури в България, цитирана в прессъобщение от МЗХГ.

27 хил. земеделци с по-малко пари по обвързаното подпомагане

27 хил. земеделци в животновъдството и сектор плодове и зеленчуци у нас ще бъдат силно засегнати от предложението на Европейската комисия (ЕК) за намаляване на обвързаното подпомагане. За България това предложение е неприемливо, каза по време на агрофорум зам.-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева, цитирана от Investor.bg.

Само в 0,05% площта на горите ограничения за лов заради АЧС

Само в 0,05% площта на горите има строги ограничения за лов, бране на гъби и туризъм заради АЧС. Това каза в отговор на депутатски въпрос земеделският министър Десислава Танева в рамките на парламентарния контрол днес.