О т Кюстендил, през Централен Балкан до Силистра овощари и животновъди са в шок.
Всички са в тих ужас и се молят на Господ да завали. От юли не е валял нито дъжд, нито сняг. Запасите от влага в почвата са критично намалели. Ако сушата продължи, реколтата е под въпрос.
От Кюстендил, през Централен Балкан до Силистра овощари и животновъди са в шок.
Всички са в тих ужас и се молят на Господ да завали. От юли не е валял нито дъжд, нито сняг. Запасите от влага в почвата са критично намалели. Ако сушата продължи, реколтата е под въпрос.
СВЕТЛАНА ТРИФОНОВСКА, СОФИЯ СИМЕОНОВА
Особено много ще бъдат засегнати костилковите овошки като черешите.
Череши, ябълки и круши - те искат много вода, сбръчкват се, защото няма ни капка. Просто ще ми изсъхнат черешите, уплашено разказа пред Телеграф Лилия Христова, която има 20 дка овощни градини в планините около Кюстендил .
Пластмасови бутилки
Никога досега не се е случвало такова нещо. През топлите месеци тези, които са близко до Струма, се напояват от реката. Ние горе си носим вода с бидони и пластмасови бутилки, разказа тя. За да ми оцелеят дръвчетата миналото лято съм влачила бутилки и съм ги изсипвала в корените.
Сушата беше толкова голяма, че крушите бяха като сбръчкани, увери стопанката. Овощарите плащали и на цистерна да се качи, за да полеят, което струвало от 15 лв. до 45 лв.
Биволи
Биволите на фермера Никола Кулов в Централен Балкан са пострадали също от сушата миналото лято. Налагало се е да им карат цистерни с питейна вода, за да не умрат от жажда. Според Стоилко Апостолов, член на УС на Международната федерация на движенията за биологично земеделие IFOAM, в парка в Централен Балкан има голям проблем с местата, където се събират да пият вода животните. Там започвала ерозия на почвата, защото се събират много животни - над хиляда.
Капково напояване
В най-голямата и успешна кооперация в България в силистренското село Иширково разчитат дръвчетата да оцелеят от системите на капково напояване, които са направили там. Това разказа председателката Слава Великова. Имаме около 2 хил.дка трайни насаждения, като от тях 1200 дка кайсии, сливи 500 дка, череши 100 дка и праскови 100 дка.
Тя определи миналата година като изключително сушава, а липсата на дъждове и снегове продължава и сега и влагозапасяването е изключително ниско. Засега културите се развиват добре, но в долните пластове няма достатъчно вода, считаме, че ако така продължи топлата и безснежна зима, ще имаме проблеми с всички култури през пролетта, направи анализ на ситуацията Слава Великова.
Инвестицията, която кооперацията е направила възлиза на общо на 350 хил. лв.
Прогноза
Според проф. Валентин Казанджиев от секция „Агрометеорология” в НИМХ обаче се очертава друга опасност – след сушата да има проливни дъждове и наводнения. Ако валежите паднат в ранната пролет – добре. Но ако са в късната, ще има жестоки градушки. Никой не може да прогнозира каква ще бъде големината на ледените зърна. Те могат да достигнат и до размера на тенис топки, каза проф. Казанджиев.
Промени
Последната голяма суша като тази сега е била преди 11-12 години. За последните 30 години засушаването обаче е имало през 12 от тях, така че не бива да се спекулира, че това, което наблюдаваме в момента, е прецедент, посочи проф. Казанджиев.
В природата обаче нищо не се губи. След засушаването ни чакат наводнения. Това се дължи на климатичните промени. Преди е имало равномерни периоди на проявление на климатичните явления. Сега сушата се редува с наводнения. С отлагане на валежите се набира енергия и силата на процесите става по-голяма.
Изненади
Вече 7-8 месеца няма съществени валежи. Последните такива са от средата на юли м. г.
Въпреки това природата все още е благосклонна, защото държи температурите ниски – под биологичния минимум за развитие от 5 градуса средно за денонощие. Но февруари е пълен с изненади. Тогава обикновено се активира Сибирския антициклон, който може да донесе съществено застудяване, каза Казанджиев. При липса на снежна покрива и спад на температурите под минус 15 градуса, всички култури в начален стадий на развитие, ще бъдат подложени на неблагоприятно въздействие, с други думи – ще измръзнат. Тези култури са зимна пшеница, ечемик и рапица, засети след октомври. Те не са успели да се развият и да достигнат фаза братене, при която са устойчиви на зимуване.
Овошки
Овошките засега също са в покой. Но при най-малкото затопляне костилковите видове – череша, кайсия, праскова, бързо ще започнат процес на набъбване на пъпките. Следващите дни температурите се очаква да достигнат до 15 градуса. И ако през февруари има студове, тази година няма да има много череши. Трябва да изчакаме да мине февруари. Ако няма температури минус 10 и 15 градуса, няма да има сериозни последици за реколтата, смята Казанджиев. Засега прогнозите са за по-високи температури от нормата. Същото се очаква и за март. Още през март ще се възобнови вегетацията при зимуващите култури. И ако няма валежи или напояване, ще почне съхнене, каза още агрометеорологът.
Пускат мярката за напояване през февруари
Следим цялата информация свързана със засушаването, както и нивата на язовирите. Засега няма данни за драстични промени от предишни периоди. Водата за поливния сезон е осигурена, коментира министърът на земеделието Десислава Танева пред Тлеграф. Тя изтъкна, че наистина има засушаване, но подобна ситуация е имало и преди две или три години. Министърът на земеделието заяви, че през февруари след подготовки и отлагане от близо десетина години мярката за напояване 4,3 по Програма за развитие на селските райони ще бъде отворена за кандидатстване. Работата по нея започна по време на първия й мандат като министър. Нейния бюджет е 500 млн. евро. Припомняме, че последният път тя не стартира, заради отлагането на приемането на проектозакона за земите. Помощта е насочена към напоителните обекти и системи, разположени извън отделните земеделски стопанства.
Субсидиите ще бъдат насочени към „Напоителни системи”, както и към оператори, които предоставят услугата „Доставяне на вода за напояване”, собственици или ползватели на хидромелиоративна инфраструктура. Кооперациите също са допустими бенефициенти по мярката, коментира Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България пред Агри.бг.
Трябва да се залесява
Промените в климата са постепни, но стават все по-видими и по-бързи, коментира Стоилко Апостолов. Той разказа, че това не е само у нас. Той даде пример с биостопанство в Бари в най-южна Италия, където е бил на посещение. Хората се оплаквали, че сондите, с които вадят вода за напояване на овощните градини и десертни лозя, трябва да се спускат все по-надълбоко.
В Холандия пък миналата година водата в каналите била паднала ниско и те също се притесняваха, че ще навлиза солена вода. „Навсякъде по света има ефект от затопляне. Но хората вземат мерки. Залесяват и почистват стари каптажи и какво ли още не. Но това трябва да се прави с участие на цялото обществото и ведомствата”, каза Апостолов. Той предлага от цената на водата ВиК-тата да правят отчисления в размер на 2 ст. във фонд, с които да се финансират дейности, които да опазват горите.
Монитор
