О блечи си палтото, много си гола, изпий витамина! Кратките заповеди излизат картечно от устата ми, но веднага срещат бурен отпор. „Мамо, ти май забравяш на колко години съм“, парира ме дъщеря ми.
Облечи си палтото, много си гола, изпий витамина! Кратките заповеди излизат картечно от устата ми, но веднага срещат бурен отпор. „Мамо, ти май забравяш на колко години съм“, парира ме дъщеря ми.
Разбира се, че знам на колко години е – на 21. Но защо не ме слуша! Аз искам да е здрава, да е добре, да е щастлива.... Изпитвам леко огорчение, че съм така отрязана. Промърморвам едно извинение, но пак повтарям, че трябва да се облече. Тя с досада вдига рамене и ме отминава. Излиза си, както си е решила и няма сила, която да я накара да ме чуе и да се облече по-топло, например.
Ами за гаджетата?
Там пък съвсем няма чуваемост. А този, последния, нещо не го харесвам. Много му е чип носът и изглежда леко глуповато. Казах й го, де. Не се сдържах. Тя изобщо не ми обърна внимание и хукна на среща с него. Твърди, че й било много приятно с това момче и че я карало да се чувства спокойна. Продължавам да не го одобрявам. Трябва пак да отворя дума на тази тема, пък дано ме чуе.
Сигурна съм, че много жени ще се припознаят в този налудничав образ на притеснена, загрижена и всезнаеща майка. То е по-силно от нас. Някак не можем да свикнем с мисълта, че детето ни е пораснало, че вече не сме цялата му вселена, че има други авторитети и дори добронамерените ни съвети, не се приемат.
Аз обаче съм категорична, че няма да се дам.
Та моите съвети са най-ценните.
Наскоро попаднах на „Майки и дъщери“ от френската психоаналитичка Вероник Моралди. Семейната терапевтка изследва как отношенията на безкрайна любов и неизменно желание за отъждествяване с майката с течение на времето се превръщат в съперничество, стремеж да се разграничиш и противопоставиш... а понякога дори и в искрена омраза на дъщерята към майката. Моралди изследва нежността, обичта, но и чувството за вина, завистта, гнева … Написаното ме порази, защото видях себе си като един от ярките и не особено положителни пример в книгата.
Психоаналитичката представя различни типове майки, за да покаже как някои са задушаващи от любов, а други – опасни отровителки, и всяка една може да се окаже еднакво пагубна за дъщеря си. Защото точно както прекалено контролиращата има вредно влияние, така е опасна и абсолютно незаинтересованата. Е, аз незаинтересована не съм. Напротив – имам жив интерес към всичко, което прави дъщеря ми. Знам, че майката носи огромна отговорност, защото предава на дъщерята идентичността и, още по-важно, стойността, която по-късно момичето само ще има за себе си.
Книга на Моралди доста ми помогна
да преосмисля собственото си поведение към дъщеря ми
Е, не мога да я „лиша от съветите си“, но все пак опитвам да контролирам порива да давам нон стоп акъл. Имам обаче едно наум и то благодарение на Моралди. Тя е категорична, че целта е не е да създаде една нещастна картина на отношения майки-дъщери, а напротив – да даде възможност на всяка жена да осъзнае как всичко преживяно и все още преживявано с майката е повлияло на личността, която е днес; както и да даде начини как всяка една жена да се освободи от чувството за вина, от потисканите с години чувства, с налаганите стереотипи, за да се помири не само с майката, но най-вече със себе си.
А докато чакам това помирение, нищо не пречи „мама да даде поредния съвет“. Дъщеря ми дано спре и го чуе. Пък може й да се вслуша в него. Сега целта е да разкара гаджето, което не харесвам.
Монитор
