Стоичков: Половин година пазех в тайна договора с „Барселона“
2

Стоичков: Половин година пазех в тайна договора с „Барселона“

Преминаването ми в „Парма“ беше грешка, признава Камата

На 03.05.1990 г. става факт един от най-великите трансфери в историята на българския футбол, след като Христо Стоичков осъществява своето преминаване от ЦСКА в "Барселона", където се превръща в една от най-големите легенди на клуба. 30 години по-късно именно Камата разказа в подробности за този трансфер пред официалния сайт на каталунците. Ето най-интересното от обширната и любопитна изповед на „осмицата“:

Точно пред 30 години, на 3 май 1990 г., подписах договора, който ме направи футболист на "Барселона" и най-щастливия човек на планетата.

След мачовете на ЦСКА с „Барселона" и след като са проследили моето развитие, Хосеп Мария Мингея и Пако Вентура са ме препоръчали на Йохан Кройф, който е дал зелена светлина за трансфера ми. Имаше месеци на несигурност. В края на 1989 г. подписах предварителен договор с "Барса", но не казах на никого, дори на съпругата ми и на родителите ми! Не исках нещо да се обърка и за това пазих тайна до официалното парафиране на през май 1990 г. Можете ли да си представите?

Имаше ли други желаещи да ме вземат? Няма да лъжа: имаше няколко. През сезон 1989/90 спечелих „Златната обувка“, заедно с Уго Санчес, и вече имаше отбори, които чукаха на вратата ми.

Други ме искаха и по-рано. Кои бяха те? Ще спомена само един: "Панатинайкос", който беше един от най-големите отбори в Европа в края на 80-те години. Предложиха ми много пари, но бях много млад, на 20 и няколко, и мислех, че ако остана в България за още един сезон, ще ми помогне да стана по-добър.

Трябва да знаете, че ЦСКА беше отбор на военните и дисциплината беше много важна.

Освен това в отбора имаше много силни футболисти: Трифон Иванов, Любослав Пенев, Емил Костадинов...

Когато най-накрая пристигнах в Барселона, бързо свикнах с клуба. Получих много съвети от Мингея и неговите хора. Почти всеки ден бях с тях в тенис клуба „Помпея“, който е близо до хълма Монтжуик. Освен, че играехме тенис, практикувахме и други спортове, плувахме. Там имах възможността да се срещна с много хора.
А какво да кажа за храната? Боб, ботифара (вид наденица, б.р.), паея, ястия с ориз, хляб и домати... Всички тези местни ястия, които обичам, са много близки до българската кухня.

При първия ми престой в "Барселона", когато имах почивен ден, отивах да проучвам Каталуня. С колата си посещавах много селца в провинцията. Хората все още ме спират по улиците и ми благодарят за това, че не изневерявам на себе си. (...)

Дължа много на Йохан Кройф. Първото, за което искам да му благодаря, е доверието, което имаше към мен и постоянно ме подкрепяше. Помня, че когато пристигнах в "Барселона", той ми каза: „Слушай, ще работя с теб, докато спечелиш „Златната топка“. По това време аз бях е едно малко известно хлапе, а да чуеш такива думи от Кройф ми подейства изключително мотивиращо. След това, в много други случаи, той ми се е карал, но накрая съм откривал, че така само ми е вливал повече енергия в желанието за победа. Йохан беше голям мотиватор. Той направи толкова много за мен и моето семейство, за което вечно ще съм му благодарен.

Първоначално не ми беше лесно на терена, тъй като трябваше да свикна с притежанието на топката и да се науча, че не трябва да тичам след нея. Когато научих това и прозрях футболната концепция за игра на отбора, всичко си дойде на мястото.

Изключителното позитивната атмосфера в тима беше ключова.

В отбора имаше страхотни хора, добри съотборници. Това обяснява защо на терена се разбирахме толкова добре. Сега, три десетилетия по-късно, продължаваме да се поздравяваме за рождените дни и да поддържаме приятелството си.

Кой беше лидерът в отбора? Очевидно Кройф беше лидерът на целия проект, но когато пристигнах в „Барселона", водачът на съблекалнята беше Хосе Рамон Алесанко – голям капитан. След това бяха Бакеро, Субисарета, Куман... Те бяха много опитни и всички ги слушаха. Еузебио беше №1 по закъсняване, Хулио Салинас беше шампион по изгубени басове, Лаудруп беше най-добър при дегустацията на вино... Помня, че след като отпиеше, казваше на сервитьора: „Това не е добро, донеси ми друго“.

Имаше и други: Гойкоечея беше човекът, който носеше най-хубавите марули, аспарагуси и пиперки, Надал пък доставяше колбаси и тестени закуски, а младите играчи носеха хляб и домати. Никога нищо не ни липсваше.

Също така Хосеп Луис Нунес и съпругата му, които имаха ключова роля за завръщането ми в "Барселона" след трансфера в "Парма". Без съмнение, напускането ми на клуба през 1996 г. И отиването в „Парма“ беше най-лошото решение в кариерата ми.

Ако имах магическа пръчка и можех да променя само едно нещо, щях да променя именно този момент.

За щастие се завърнах само година по-късно.

Много съм благодарен на всички хора в клуба, както и на феновете. Имаше моменти, когато пропусках невероятни положения, а секунди по-късно „Камп Ноу“ беше на крака и ме окуражаваше.

От Маями ви изпращам най-добрите си пожелания в тези трудни за всички ни времена.

Да живее "Барса"! 100%!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.