Стефка Янорова в „По-студено от тук“: Смъртта може да почака...
3

Стефка Янорова в „По-студено от тук“: Смъртта може да почака...

Спектакълът на Влади Люцканов се изправя пред „терминалните“ въпроси на живота

Възможно ли е да сме напълно подготвени да срещнем собствената си смърт? А тази на най-близкия си човек? Изобщо какво е смъртта? Отговорите на тези най-трудни, „терминални“ въпроси, пред които ни изправя животът, търси премиерният спектакъл на театър „Българска армия“ – „По-студено от тук“.

Автор на великолепната пиеса е 43-годишната днес англичанка Лора Уейд, която през 2005-а, едва 28-годишна, печели с нея приза на британските критици за най-обещаващ млад драматург, номинация за награда „Оливие“ и световна известност. Навярно в създаването на подобен текст има силен личен мотив – да осмислиш болката от преживяването на подобна ситуация, да намериш своята „психотерапия“ след загубата на родител, да се научиш да живееш отново с огромната емоционална липса. Ако ли пък няма „нищо лично“, талантът на Лора Уейд изглежда още по-респектиращ: произведение на изкуството рядко дръзва да се съизмери така „фронтално“ и провокативно с тази тема табу и същевременно да го направи с толкова елегантност, остроумие и нежност. Постановчик пък е Владимир Люцканов, който още с „Красиви тела“, една от първите си режисьорски работи, заяви себе си като тънък

познавач и „преводач“ на женската душа

В „По-студено от тук“ Майра (отлична открай докрай Стефка Янорова) е наясно с диагнозата си рак на костите и с перспективата, че й остават от 6 до 9 месеца живот. В това време тя иска да вземе всичко в свои ръце: от избора на гробно място и екологичен ковчег, който да изрисува собственоръчно с весели картинки, до изготвянето на презентация за собственото погребение, с която точка по точка да се съобразят близките й. Съпругът й Алек (Веселин Ранков) сякаш отсъства от тези по презумпция неприятни обсъждания, които силният дух на Майра превръща в тест за емоционална интелигентност. Той се мъчи да се скрие зад вестника или да реши друг проблем – с издъхналата електрическа инсталация в студения им през цялата зима дом. Студът в семейното жилище, ронещите се изсъхнали подправки в ръцете на Майра – всичко това са символи на разрухата и отчуждението, настъпили между съпрузите. Някога между тях нещо се е случило или пък просто Алек не иска да гледа в очите страшното, което наближава. От своя страна Майра също не е особено мила с него, тя предпочита да общува и споделя с дъщерите си (Гергана Данданова и съвсем младата Елена Нацариду, която заслужава специална похвала). В оставащото им време заедно героите на Янорова и Ранков ще трябва да изминат огромните вътрешни разстояния, които ги делят в хола на старомодния им дом, и да намерят сили да се прегърнат, па макар и

в интериора на един картонен ковчег

Момичетата също имат какво да изясняват помежду си или с всеки от двамата си родители… Екипът идеално демонстрира, че дори спектакъл за смъртта може да носи утеха, да звучи оптимистично: в крайна сметка не ни е дадено да знаем кога тя ще дойде – онова, с което разполагаме, е само настоящият миг живот… Люцканов е изваял плътни, ярки характери със своите актьори: Стефка Янорова, чиято игра без мелодраматични нотки прави ситуацията поносима и дори забавна, с финеса на Веселин Ранков, чийто герой се опитваме да разбираме, с ексцентричността на Данданова и спонтанността на Елена Нацариду. Сценографията е на Венелин Шурелов, костюмите - на Елица Георгиева, композитор е Милен Кукошаров. Следващите представления са на 10, 18 и 29 юни на камерна сцена „Миракъл“ в ТБА.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.