Стефан Вълдобрев посрещна 50 без „трябва“ и „планирам“
2

Стефан Вълдобрев посрещна 50 без „трябва“ и „планирам“

Днес Стефан Вълдобрев става на половин век, 50 години, юбилей. Актьор, композитор, певец, режисьор и поет – с една дума артист, Стефан е сред най-важните имена в културния живот на България вече три десетилетия с изявите си на театрална и музикална сцена, както и в киното.

Пет дни преди да окръгли 50-те той пусна разказ за живота си през музиката си с „Книга за песните“, която се радва на огромен интерес.

„Снощи трябваше да е големия концерт в НДК. А от утре планирахме десетина поредни вечери с представления... после прожекции на актьорски, композиторски, режисьорски филми... после гастрол на опера.. после специално издание на мюзикъл.

Остана обаче книгата - по-значима от всякога

написа Вълдобрев навръх рождения си ден в личната си фейсбук страница.

 "Трябва" и "планирам" са несигурни, крехки думи, отдавна не ги използвам.

Единственото сигурно е, че вие сте тук. Благодаря, че сме заедно! Прегръдки и наздраве!“, мъдро допълва в публикацията си артистът.

Като че ли и 50-тият, както повечето му лични празници, ще е необикновен. В условията на затихваща, но съществуваща пандемия бурните купони вече не са в плана. За сметка на това морето край Созопол е най-добрият му приятел в този празник.

Пред драматургът Яна Борисова, която е и редактор на „Книга за песните“, Стефан споделя интересни спомени от предишни рождени дни. Като посрещането на пълнолетието в Прага, знаков за него град, където специализира години по-късно режисура. Но през 1988 г. попада там за пръв път с театър „Съвременник“, самодейния състав в Стара Загора, в който членува.

Между 2000-та и 2009-а пък вдига наздравици все на снимачната площадка и черпи с торта и просеко Valdobbiadene. Влюбва се в напитката и името й, което звучи доста близо до неговото, само за да открие след години при едно от пътуванията си, селцето със същото име, в което се произвежда и табела Santo Stefano Valdobbiadene.

Празнувал е и в пещерата Проходна т.нар. Божиите очи, по време на снимките на „Стъклена река“. 41-вият си рожден ден пък посреща в Кан, където представя режисьорския си документален филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“. Един от личните си празници отбелязал преди години и в нов дом. Толкова нов, че бил купил само едно пиано и нищо друго, а гостите и той стояли прави.

Миналата година пък, племенникът му Филип му подарил гол, който вкарал на стадиона на Байерн Мюнхен – Алианц Арена (хлапето играе в малък квартален отбор в баварската столица и там се провеждал турнир за деца). От колегата си Камен Донев е получавал китара Фендер Стратокастер, а от „Обичайните заподозрени“ първият си личен микрофон, с който често пее и до сега.

Стефан завършва Златния клас на ВИТИЗ, воден от Коко Азарян и Тодор Колев. Негови съученици са Димитър Маринов, Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Койна Русева, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова, Лиза Шопова, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Касиел Ноа Ашер, Тодор Кайков, Иван Урумов и Николай Николов.

Пътят му към сцената обаче започва много по-рано с една имитация на Елвис, която събрала погледите на съученичките му. В онзи миг Стефан вече бил наясно, че иска да предизвиква такива реакции цял живот. Преди това съвсем сериозно ритал в "Берое" и вярвал,че ще е футболист.

Преминава през читалището в Стара Загора, където шлифова поезията си, ходил на курсове по китара и пиано, и бил част от самодейна театрална група. За малко да влезе и в музикално училище, но личната му воля надделяла и се записал в Езиковата гимназия под липите с английски, която пък го отвела към английска филология. Преди да започне дори, Вълдобрев изоставя филологията заради ВИТИЗ.

Още в Академията започва да пише музика за спектакли. Става част и от студентското предаване „Ку-ку“, благодарение на което излиза първата му песен в сборен албум – „Кино“. Само година преди това в национален ефир за пръв път прозвучава негова песен. Парчето е „Май“, а музикалния редактор, който го пуска е Ана-Мария Тонкова.

Започва все по-усилено да записва авторска музика, като за целта кани на китарата Иван Лечев, на баса – Веселин Веселинов-Еко, а на барабаните – Стунджи. Едно ядро, което по-късно ще се превърне в групата „Обичайните заподозрени“.

В театъра името му е било в афишите на всички столични грандове. С Галин Стоев и с Яна Борисова правят супер успешната трилогия за Театър 199 - „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“. Голяма част от успехите му го застигат в Театър Българска Армия. И там отново е иноватор. За рекламната кампания на постановката „Много шум за нищо“, той написва песента „Рай“, като модифицира шекспировите послания и я превръща в едно от най-въртените парчета в родния ефир.

През 2004 г. му е поверена главната роля в „Изпепеляване“ на Станимир Трифонов, която му печели и „Златна роза“ за най-добър актьор. Четири години преди това се е запознал със Стефан Командарев – тогава млад режисьор, за чийто филм „Пансион за кучета“ пише целия саундтрак с авторска музика, която в последствие е изпълнена от едни от най-известните ни групи – „Уикеда“ (песента „Обичам“), „Анимационерите“, „Стейн“ и т.н. Това се превръща в първия български оригинален саундтрак, а Стефан е оставил за себе си парчето „Аз ли съм или не съм“, което изпълнява с Арабел Караян. През 2008 г. Командарев му дава роля в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, а след това го кани отново като филмов композитор за „Съдилището“.

Композира музика за чешки, норвежки и словенски филми.

Творческият му живот е на вълни, като със всяка следваща се отдава на различна муза. Зад гърба си има около 20-тина филма като актьор, 25 като композитор. Два късометражни филма като режисьор, заедно с два клипа и един документален – „Манчестър Юнайтед от Свищов“. В театъра ролите и постановките, за които е писал музика са неизброими. Има цели 11 албума, като три от тях са с театрална музика, два са саундтраци, а последните два са заедно с „Обичайните заподозрени“ (официално).

Честит да си, Стефане!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.