Стефан Вълдобрев на 50: Срещата с Тодор Колев и Крикор  Азарян е най-големият ми подарък

Стефан Вълдобрев на 50: Срещата с Тодор Колев и Крикор Азарян е най-големият ми подарък

Години наред апелирам да я караме „По-полека“ и ето - животът сам ни наложи да намалим темпото

На 20 май Стефан Вълдобрев окръгли половин век.

-Г-н Вълдобрев, честито! Издадохте първата си книга - "Книга за песните" и тя вече може да бъде намерена в книжарниците. Какво разказвате в нея?

-Благодаря Ви за поздравите и за вниманието. В книгата разказвам за 41 от моите по-знакови текстове за песни. Описвам какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните. Поредица от любопитни случки, важни събития, интересни хора по пътя ми. Разкази за върхове и пропадания, за моментите на лекота и усмивки, редуващи се с периодите на изпитания.

-Кога се роди идеята за книгата и колко време ви отне, за да я напишете? Периодът на изолация помогна ли ви?

-Преди около три години се появи тази идея. Мисля, че беше в годината на първото ни лятно турне, след излизането на албума “10 ½” и песента "По-полека". Аз оставах след концертите и дълго говорех с хората. Те ми разказваха стотици истории за това, как дадена моя песен или стих, или образ е повлиявал на емоциите им, на любовната им връзка, на живота им. Правеха го открито, приятелски и с вълнуващи детайли. Допускаха ме далеч навътре в личното си пространство. Тези техни разкази, това доверие, тази чувствителност, като че ли ме задължаваха аз да отговоря със същото. Затова реших на свой ред да открия много лични неща, за които досега не съм говорил, да обясня какво се крие зад тези стихове, думи и фрази. Направих го с честност и със задължителната самоирония. И да - карантината, стоенето вкъщи, оказа благотворно въздействие. Кротнах се, усмирих се, успокоих се и се фокусирах само върху едно единствено важно нещо - писането на книгата. И изведнъж значението й, смисълът й, нараснаха за мен неимоверно. Човек трябва да разчита знаците по пътя си и да реагира на тях адекватно. Години наред апелирам да я караме по-полека и в същото време препускам по турнета, снимки и представления. Но ето - изведнъж, животът сам ти налага да намалиш темпото.

-Как се отразява на ежедневието ви пандемията и липсва ли ви досегът с живата публика?

-Всичко което правя като актьор, поет или композитор, е с единствената цел да видя как то се отразява в очите и лицата на хората, как ги вълнува. В момента този контакт ми липсва неимоверно. Надявам се в следващите месеци да бъдем заедно поне чрез книгата.

-На кого подарихте първата книга и какво послание написахте?

-Чакайте да си спомня... в цялата еуфория! Да - на редактора на книгата, Яна Борисова. Прекарахме целия последен месец в ежедневни дълги разговори по телефона. Справихме се, без дори да се видим. Написах й, че и благодаря за това пълно отдаване в такъв напрегнат за всички ни момент. Тя е писател и драматург, в чиито пиеси играя с върховно удоволствие. Досега аз произнасях на сцената нейните думи, а сега тя се произнасяше върху моите. Направи го с класа, с разбиране, с ум и сърце.

-Издавате книгата навръх 50-годишнината си? Малко или много са 50 г?

-Изглеждат много като цифра. В същото време е възможно да си на 50 и да подхождаш към всичко с любопитството на дете и с мисълта, че имаш да трупаш планини от познания. При мен поне е така.

-Как ще отпразнувате юбилея?

-В началото на годината го подготвяхме да е малко по-специално - с голям коцерт в НДК, с пет поредни театрални вечери с представленията, в които играя, с прожекции на мои филми като актьор и композитор, с гастрол на операта "Евита", с мюзикъла "По-полека". А сега, заради извънредната ситуация, празнуването ще бъде още по-специално - единствено със семейството ми и единствено с книгата. И честно казано, изпитвам огромна благодарност, че тъкмо така се случва.

-В книгата си казвате, че филмовият композитор е невидим и в същото време запомнящ се. Сложно изпитание е за егото на един рокендрол изпълнител. Какво ви привлича в музиката за филми?

-Възможността да работя със симфонични оркестри, да разширявам познанията си и да плувам в по-дълбоки води.

-А в актьорството?

-Възможността да се срещам с литературни и драматургични шедьоври, да обменям опит с любими колеги. Да създаваме заедно паралелна реалност, един нов живот на сцената, който много често е по-красив от истинския навън.

-Имате ли нови предложения в киното и театъра?

-Има идеи, има разговори. Но всичко е за неопределено бъдеще.

-Ваши учители са Коко Азарян и Тодор Колев, а ваши състуденти са талантливи актьори като Мариус Куркински, Койна Русева, Камен Донев... Мислили ли сте да направите нещо заедно?

-Срещата с моите учители и с моите колеги от Театралната академия е един от най-големите подаръци, който съдбата ми е предоставяла. С класа се виждаме редовно и поддържаме прекрасни взаимоотношения. Често сме говорили да направим нещо заедно, но от препускане все не ни е оставало време. Може би тъкмо сега е момента, благодаря за хубавата идея.

-Спомняте ли си откъде дойде любовта към киното и театъра и защо решихте да я превърнете в своя професия?

-Любовта ми към киното предшестваше тази към театъра. Станах актьор заради филмите, които гледах като дете и като ученик. Разигравах с приятели любимите си сцени по улиците и парковете на града. Не знам от къде се е появила тази любов, не мога да си го обясня. Но киното ме омагьоса и до ден днешен емоционалната ми връзка с него е по-силна от тази с театъра.

-Кога беше първото ви качване на сцена?

-Училищните рецитации в двора, пред цялото училище. После, годишните концерти в школите по пиано и китара. После, вечерите на талантите в гимназията. После, първите самостоятелни изяви с мои песни, после и гиговете с първата ми рок банда. Спектаклите със самодейния театър. Обиколките ми по Черноморието като уличен музикант. Свиренето по пиано-барове. И накрая вече, студентските и професионалните представления.

-А най-трудното?

-Помня едно представление, с което стъпих отново на сцена, след дълъг период на прохождане и възстановяване от едни автомобилни премеждия. Помня и едно представление, преди да замина да уча кино-режисура в Прага. Тогава знаех, че ще съм извън театъра за дълго. Помня и едно трудно представление в седмицата след кончината на татко. И години по-късно едно друго - в седмицата, след като и майка си отиде.

-Какво става с „Обичайните заподозрени“? Имахте един виртуален концерт без публика... Имате ли идеи за нови неща и успявате ли да се съхраните без досега с феновете?

-Пишем си често в общия чат, забавляваме се, смеем се много, както винаги. Опитваме се да поддържаме духа, но неизвестността страшно уморява. Онлайн концертите не са решение, според мен.

-Как, според вас, се отрази и отразява тази социална изолация на културата като цяло и възможно ли е всичко да си дойде постарому някога или винаги ще има едно наум?

-Силно се надявам някаква нормализация да се случи. Хората все пак, на първо място, са духовни същества.

-Кой е Стефан Вълдобрев извън светлините на прожекторите?

-Като че ли съм малко по-тъжен, по-вглъбен и по-интровертен. Бързо се паля за няма нищо, но пък и бързо ми минава. Не мисля, че съществува чак такава голяма разлика извън или в светлините на прожекторите. По-скоро имам собствена философия, че мъчителния творчески процес, вътрешните напрежения, страсти, безсъници, опитвания и тревоги не бива да се излагат на показ. Всички те са до появата на песента или ролята. От там нататък артистът е длъжен да излъчва лекота и хармония. Да разказва красиви и светли истории. Такива, които те разчувстват и те правят по-добър. Които, докато слушаш, те карат да се усмихваш, а като свършат, те карат да мечтаеш. Смислени и дълбоки. 

Това е той:

-Роден е на 20 май 1970 година в Стара Загора.

-Завършва ВИТИЗ в златния клас на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев.

-Бил е част от студентското предаване „Ку-ку“

-Композира музика за чешки, норвежки и словенски филми.

-Зад гърба си има около 20 филма като актьор, 25 - като композитор.

-Има издадени 11 албума, като три от тях са с театрална музика, два са саундтраци, а последните два са заедно с „Обичайните заподозрени“

-През 1996 г. се жени за съученичката си Яна, а две години по-късно се ражда дъщеря им Мария.

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.