Медиаторът Стефан Стефанов: Децата от малцинствата искат да  учат и да станат лекари и инженери

Медиаторът Стефан Стефанов: Децата от малцинствата искат да учат и да станат лекари и инженери

  • С видеа успокоихме родителите, че тестовете не са страшни
  • Искаме негативният стереотип в обществото спрямо нас да бъде премахнат
  • Тръгвам на обход в квартала, ако някой ученик отсъства и не знам защо

- Г-н Стефанов, каква е ролята на образователните медиатори за завръщането на учениците в клас?

- Образователният медиатор е мостът между училището, институциите и общността – родителите на децата. Ние сме посредници, които помагат да се справим с различни ситуации. Методът ни на работа е от врата на врата, посещаваме постоянно семействата, които имат ученици, за да получим обратна връзка от родителите им.

В началото на пандемията бяхме на първа линия за раздаване на учебни материали, дезинфектанти, маски. Тогава се усети, че от нас има полза, че се справяме. С център „Амалипе” оказахме съдействие на общността и децата, намирайки им устройства за онлайн обучението. Имаше и такива, които учеха и на хартия, и им носехме материали до дома.

- Каква част от учениците в училището в село Батак се върнаха в училище?

- Първоначално около 60% от родителите на учениците от първи до четвърти клас искаха да попълнят декларации техните децата да бъдат тествани, за да се върнат в клас. След намесата на директор, учители и мен и обиколките ни от врата на врата в квартала процентът вече е вдигнат на 90. Важно е да отбележа, че имам колеги образователни медиатори, които имат 100% успеваемост. В национален мащаб има такива, които категорично отказват, но има такива, които ги пускат благодарение на нас и център „Амалипе”.

- Какви бяха страхове на родителите, които отказваха да подпишат първоначално декларациите?

- Притесненията бяха от медиите и средствата за информация. Родителите бяха разбрали, че тестът ще бъде с бъркане в носа на учениците. Те си мислеха, че ще им потече кръв. След разговори с тях им обяснихме как ще се процедира, с класните ръководители показахме видеа на таблета с двата вида тестове и други разяснителни материали. След това родителите се успокоиха. Те ни имат доверие. Едно е да отиде чужд човек, друго е да отиде някой от общността, когото познават. Обясних им, че обучението на децата им ще бъде осакатено, ако не са присъствено. Те щяха да бъдат офлайн, защото щяха да имат право само да наблюдават и да ходят на консултации при учителите. Част от тези, които не искаха да подпишат декларациите, нямаха и мобилни устройства. Тези деца нямаше как да учат. За мен и всички образователни медиатори присъственото обучение няма цена. Притесняваха се и да не ги карантинират, ако излезе положителен тестът. Този страх го има във всички. Но успяхме да ги успокоим, че ако няма нищо на теста, детето ще си продължи както преди това – с маски, дезинфектанти и ще се проведе един нормален час.

Родителите, които първия път бяха отказали, ми се довериха и решиха да попълнят декларациите. За мен е голямо постижение, защото след първия обход бяха 60%, след втория 77%, а след няколко дена станаха 90%. Надявам се след нови посещения и убеждения да можем да кажем, че 100% от децата от първи до четвърти клас са с подписани декларации. Ако върнем още 2-3-ма ученици, за мен ще е постижение.

- Останалите семейства категорично ли са отказали да върнат децата си в клас?

- Не. Усещам раздвоение у тях, като видяха, че другите, които не си бяха пуснали децата, вече са. Ние сме на принципа, ако този няма да пусне детето си, и аз няма да пусна своето. Щом успяхме да пречупим стереотипите на една част от родителите, вярвам, че и тези няколко семейства ще склонят да попълнят декларациите. Те видяха, че тези, които не искаха, ги пуснаха. Благодарение на всички образователни медиатори нещата се получават.

- Имаше ли проблем с тестването на децата до този момент?

- Нямало е стресови ситуации. Децата са били спокойни. Родителите изчакваха отвън да видят като за първи път. Всичко мина безпроблемно в село Батак.

- Споделихте, че родителите вярват на хората от общността. Това ли е ключът към успеха?

- Повече натежава обаче това, че има човек от общността, но не трябва да омаловажаваме работата на учителите, които са с нас. Дори да съм убедил някого, не мога сам да се изтъквам, защото с мен имаше и учители. Постижението е общо.

- Родителите осъзнават ли, че е важно децата им да са присъствено?

- Да, въпреки страховете, които имат. В клас децата ще научат нещо повече, а при онлайн съзнанието им се отклонява вниманието им. Присъственото обучение няма цена. Онлайн обучението го одобрявам донякъде, но не може да даде същите резултати, които децата ще постигнат в клас. Родителите също осъзнават това. Те имат отговорност към възпитанието на своите деца и искат да получат най-доброто образование, да постигнат повече неща в живота си. За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции.

- Медиаторите сте тези, които правят обходи по домовете на хората в началото на годината или ако някое дете отсъства от училище. Как протичат те?

- Всяка сутрин след 1-2 час разговарям с всички класни ръководители и правя списък на учениците, които отсъстват, и го сравнявам с този, който имам с болните или отсъстващите за няколко дни по семейни причини. Ако се повтарят, няма да ги обходя. Ако има нови имена, тръгвам в квартала и се срещам с представител на семейството – баба, дядо, майка, татко. Ако няма никого, следобед ходя пак или се обаждам по телефона. Целта ми е да имам обратна връзка какво се случва с дадения ученик и каква е причината за неговото отсъствие от училище, за да могат след това да докладвам на директора.

- Поради какви причини най-често отсъстват децата, какво забелязвате с вашите колеги?

- Зависи с групата, с която работиш и дали за нея образованието е приоритетно, или не е. Имам колеги медиатори, които работят с няколко групи малцинства. За групата в село Батака, с която аз работя, образованието е приоритетно. Децата напускат училище, когато семейството реши да емигрира в чужбина и след време вземе децата при себе си. В 90% от случаите, когато не са на училище, са болни. Рядко отсъстват по семейни причини, защото са отишли някъде с майка си и баща си, но след това ме уведомяват. Самоволно да не идват на училище е много рядко. Ако ги няма, аз отивам да видя какъв е проблемът и защо дадено дете не е в клас и го решаваме. В моята практика няма нещо фрапиращо, но има общности, за които образованието не е приоритетно и тогава те спират децата си от училище. При нас този проблем го няма, но мои колеги споделят, че се сблъскват с него.

- Родителите търсят ли ви, за да им помогнете за разрешаването на проблеми?

- Аз съм сформирал родителски клуб към училището. От всеки клас има по 2-3 по-дейни родителите. Този клуб ми помага. Ако има проблем, не само аз го разрешавам, а със съдействието на родителския клуб. Те са хора от квартала. Събираме се поне веднъж в месеца. Ако имам кампании, свързани с дейности на „Амалипе”, те ми оказват голяма подкрепа за тях. Самият медиатор трябва да убеди колкото се може повече родители да се включат в този клуб. В село Батак нещата се случват. На последната ни кампания направихме изложба на ястия, които са приготвени от родителите, имаше кът на плетива от тях. Това показва, че те се включват активно в дейностите на училището и център „Амалипе”. С клуба организираме и кампании за дарения за дрехи, обувки за по-бедните семейства, учебни помагала, чанти. Ние сме като лидерска група. Партнираме си добре и с кметството. Доволен съм от работата ни с институциите на местно ниво. Имаме и ученически парламент, който също се включва активно в кампаниите, които организирам. Те са като лидери и ментори на децата. Без учителския колектив, директора, клуба, кмета на селото нещата трудно биха се получили. Най-важното обаче е медиаторът трябва да бъде припозната личност от самата общност, да ми имат доверие.

- Как успяхте да изградите доверието на общността?

- Хората там ме познават от малък. Аз не съм от село Батак, но цялата ми рода е там и ме виждат постоянно. Като почнах работа, те се зарадваха, че съм в тяхното училище, защото съм от хората, които са с образование. Хората от малцинствен произход нямаме много образовани хора. Аз имам уважението на човек, който е успял да се изучи, който е излязъл от квартала и се усъвършенствал. Затова имам уважението на самата общност. Това не е никак малко. Според тях аз съм ролевият модел за техните деца. Чувал съм как майките им им казват „Ето той е учил, защо ти не направиш като него. Бъди като батко си, учи като батко си. Той си намери хубава работа, а ти ако не учиш, ще вършиш тежка работа”. Аз ще се радвам, ако има повече хора като мен, които да бъдем модел на подражание, защото ние, след като сме се образовали, сме си намерили по-хубава работа и успяваме да се справим малко по-добре от тези, които не са учили. В Батак хората имат отговорност към образованието. При мен също има семейства, за които то не е приоритет, но спрямо общия процент, те са малко. 80% от квартала искат техните деца да учат. Тази година почти всички седмокласници продължиха средното си образование. Дано да съм успял да им повлияя. Правим презентации за успели хора чрез образованието си, чрез спорта, за да ги мотивираме. С интерактивните технологии можем да го правим, да им пуснем клипчета.

Преди да има образователни медиатори, нещата бяха по-зле. С колегите ни вършим страхотна работа. Стараем се нещата в малцинствената общност да се променят. Искаме негативният стереотип в обществото спрямо нас да бъде премахнат. Въпреки стереотипите ние се мъчим да променим нещо. Искам след време всеки един човек в нашата държава да бъде възприеман с това, което е постигнал, а не на база общия стереотип на база неговия етнос. Аз съм постигнал нещо и не съм съгласен да ме слагат под общ знаменател. Казват, че при нас процентът на хората с висше образование е много малък. Той нараства, но не достатъчно. Има много желаещи да учат. Децата от малцинствен произход осъзнават потребността от по-висока степен на образование. Има желаещи за лекари, лаборанти, педагози, инженери. Те искат да бъдем на по-високо стъпало на жизнения стандарт за работа, а не само метачи, както ни възприемат. Този стереотип според мен вече започва да се оборва.

Визитка:

-Образователен медиатор в център „Амалипе” и към ОУ „Св. св. Кирил и Методий” в село Батак

-Има придобити бакалавърска степен по история и магистър по европейска интеграция във ВТУ

-В момента следва магистърска програма „Управление на проекти”

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.