Възрастен актьор се явява на прослушване след 7-годишно отдръпване от сцената. Това е амплоато, в което големият Стефан Мавродиев посреща 75-годишнината си в Младежкия театър със спектакъла по пиесата на германския драматург Танкред Дорст (1925-2017) „Аз, Фойербах“. Режисьор е Владимир Люцканов.

А г-н Фойербах тук не е забележителният философ, издигнал тезата „Като мислещо същество аз съм всички хора“, но допирни точки все пак има: той е малкият човек, напомнящ за всички чувствителни неудачници, по една или друга причина изпаднали от коловоза...

...Известният режисьор Летау се е заинтересувал от артиста и той носи с достойнство старомодния си костюм към срещата в комплект с куфарче със стари рецензии за отминала слава . Но срещата се бави и с Фойербах от немай къде се заема асистентът на корифея (чаровният Ахмед Юмер). В изповедта на героя, към която младият помощник-режисьор почти не проявява любопитство, в задъханото изпълнение на Стефан Мавродиев

звучи полифония от гласове

– опитност , разочарования, горчивина, накърнено его, старческо самомнение, интелигентна ирония към света, от който вече не е част, и отчаяна нужда да получи ролята, да продължи да бъде Артист. „Това е моето пространство, тук дишам“, ще каже той. А защо толкова дълго го е нямало?... Мавро представя всички тези състояния на своя персонаж със страст, стигайки от комедийното до ръба на трагичното. Но сякаш събеседникът на неговия Фойербах (безразличен и на моменти присъстващ по-скоро задочно, тъй като актьорът сяда сред публиката, зад гърбовете на много от зрителите) е по-загрижен за кучето, което трябва да му доведат, навярно за нуждите на някой спектакъл. В крайна сметка то не се появява, мярка се само водачката му в лицето на дребничката актриса Живка Ганчева. Асистентът не е чувал за стария артист, той пък веднага го „дешифрира“ като не много обещаващ в професията... Но двамата все пак ще имат и кратки мигове на човешко докосване.

Стефан Мавродиев има творчески тренинг с подобни „кастинги“ – в „Търси се стар клоун“ от Матей Вишниек под режисурата на Ивайло Христов, където играеше редом със състудентите си Илия Добрев и Марин Янев. Сега е почти съвсем сам на сцената – „Аз, Фойербах“ е по същността си моноспектакъл: присъствието на асистента е повод за него да излее изповедта си, а собственичката на кучето – за цвят... И двете пиеси на свой ред се родеят по своеобразен начин с Бекетовата „В очакване на Годо“. В „Аз, Фойербах“ (написана през 1986) режисьорът е Годо, но в по-широк смисъл може да бъде и всеки друг, който гледа напразните човешки усилия безмълвен отгоре, който все не идва или, ако ни удостои, ще е съвсем за кратко... Такава е съдбата на малкия човек в недружелюбния свят. Но пък:

„Аз винаги съм имал милостта на публиката“

ще каже още героят на Мавродиев. С този спектакъл актьорът, който винаги е имал симпатията ни, получава аплодисменти не по милост, не от уважение към възрастта. Този 75-годишен ветеран, който близо час и половина човърка изстрадалата си актьорска душа на ръба на катарзиса, има искреното възхищение на публиката и нейния дълбок поклон за отдадеността.

Сценографията за спектакъла е на Венелин Шурелов, музиката – на Петър Дундаков. Второто премиерно представление е на 22 март.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Три фурии забъркват женски „Хаос“ в Театър 199

Три поливалентни и мегаталантливи актриси се превъплъщават в почти две дузини образи, някои от които мъжки, в най-новия спектакъл на Театър 199 – „Хаос“. Те са Йоана Буковска-Давидова, Елена Атанасова от Сатирата и Радина Думанян от Драмата в Пловдив, позната от сериала „Откраднат живот“.

Проф. Светлозар Игов с награда „Перото“ за цялостен принос

„Не многото писатели правят литературата, а достатъчното добри писатели. Радостен съм, че Литературен клуб „Перото“ продължава традицията си на стабилност да подкрепя литературата и нейните автори и преводачи“. С тези думи големият български литературен историк, критик, поет, писател и преводач проф. д.ф.н. Светлозар Игов прие наградата за цялостен принос за 2019 г. на Литературен клуб „Перото“.