Ставаме ли за Еврозоната? Какво казаха от ЕЦБ

Ставаме ли за Еврозоната? Какво казаха от ЕЦБ

България и Хърватия трябва да постигнат значителен прогрес в качеството на институциите и управлението. Това се казва в публикация на Европейската централна банка, посветена на двете държави, които през миналата година се присъединиха към валутно-курсовия механизъм ERM II, наричан още "чакалнята за еврозоната".

Според ЕЦБ, София и Загреб имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки по посока по-добри институции и управление. Това е заключението на Европейската централна банка, предаде БНР.

Според експертите от Франкфурт, именно тази крачка е решаваща, за да се даде зелена светлина за въвеждането на еврото в България и Хърватия, особено в условията на пандемията от COVID-19, която има сериозни преки отражения върху икономическия живот и може да доведе до различни отклонения.

Анализаторите правят цялостен преглед на историята на страните, които са били в така наречената "чакалня" за Еврозоната и правят заключението, че валутно-курсовият режим е бил ползотворен за всяка една от тях. Посочва се също така, че София и Загреб имат споразумения, в които е записан стандартният диапазон на отклонение на валутния курс на местната валута спрямо еврото, но е подчертано категорично, че има постигнато съгласие България да въведе еврото при настоящия курс на лева към единната валута, какъвто е той според валутния борд.

Също така, от ЕЦБ обръщат внимание, че е важно да не се допуска промяната на валутата след въвеждането на еврото да бъде причина за рязко повишаване на цените, от което биха могли да се възползват някои бизнеси.

Конкретна дата за присъединяването на България и Хърватия към Еврозоната не е упомената, но българският гуверньор Димитър Радев нееднократно е подчертавал, че е напълно обозримо това да се случи през 2024 година, дори и при последиците, които COVID-кризата нанася върху икономиката ни.

В еврозоната се отчита минимално ускорение при отпускането на частни кредити в банковата система, отчитат от Европейската централна банка. Прави впечатление, че има извесен курс на "втърдяване" на условията за получаване на заем. Кредитите за нефинансовите компании и за домакинствата бележат нарастване с 4.7 на сто на годишна основа през ноември, което е с една десета от пункта повече от октомври, а лихвите са останали на исторически ниско равнище, допълват от Франкфурт.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.