Старозагорски архивисти откриха султански ферман на 163 година
2

Старозагорски архивисти откриха султански ферман на 163 година

Ферман с печата и подписа на турския султан Абдул Меджид първи от далечната 1858 година, с който се разрешава на православните от някогашното казанлъшко село Карагитлий (днес Виден), община Павел баня“ да си построят църква, намериха експертите от старозагорския филиал на агенция „Държавен архив“.

Ферманът е бил придружен от специална заповед /буюрулда/ на тогавашния велик везир Мехмед Емин паша, която предупреждава, че местните власти нямат право да облагат с допълнителен данък жителите заради строителството на черквата. Двата оригинала са написани с туш върху специална венецианска хартия с водни знаци: двуглав орел и обърнат полумесец. Те са били предадени във фондовете на държавния архив през 60-те години на миналия ХХ век, върху тях има и отметка от 1949 година, направена от тогавашния предстоятел на храма „Свети Атанасий“ отец Георги Трополов, който ги е съхранявал.

На практика това са най-старите архивни документи, които се пазят в Града на липите. По думите на местните жители /днес във Виден живеят едва 37 възрастни мъже и жени/, изграждането на църквата е започнала поне 4 години преди официалната султанска воля, за да получат фермана миряните събрали значителна за онези време сума, която била дадена като подкуп на чиновниците в Истанбул. Според новооткритите автентични документи църквата е трябвало да бъде с размери от 35х25х20 аршина /23,8х17х13,6 м/, тя не имала право на камбанария , каквато е изградена доста по-късно.

Църквата е строена от сериозни майстори, които вградили в каменните й зидове глинени гърнета, за да повишат акустиката. Била е действаща до 1962-а година, когато се оказва че е чашата на новопостроения язовир „Георги Димитров“ /днес язовир Копринка/. Тогава иконите, рисувани през ХІХ в. и камбаната са били прибрани пренесени в Павел баня от свещеника Иван Тутов. През миналата 2020 те са върнати обратно в осветения от митрополит Киприан нов селски храм, който също носи името на свети Атанасий.В деня на освещаването на новата черква владиката преосвети и старата, която е без покрив.

Издаването на фермана за църквата „Свети Атанасий“ е станало възможно след като няколко години по-рано султан Абдул Меджид Първи подписва специалния акт Хатихумаюна, с който се изравняват правата на религиозните общности в очертанията на Османската империя.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.