Старите столици гласуваха за бъдещето на младите българи
2

Искам да ни е подредено като в моята градина, казва баба Пенка

Старите столици гласуваха за бъдещето на младите българи

СИК-овете в Каспичан екипирани срещу COVID, никой не е ваксиниран

Пенка Митева Иванова е на 87 години. Живее близо до втора секция в старата столица Велики Преслав и малко преди 9 в изборния ден ситни с маска на лицето към урната. Влиза в тъмната стаичка, шумулка малко, после излиза, гледа към обектива и пуска бюлетината си в урната.

„Хайде, снимайте ме, пък белким си намеря някой дядо”, смее се на висок глас жената с чувство за хумор. “Да съчетаем изборите с личния живот”, допълва тя.

„Болярката” леля Пенка не е имала лек живот, но като мине човек през биографията й, не е и някакво изключение от наборите си. 15 години от живота й минали на работа в „коняка” - Винпрома в Преслав, 19 години в детските ясли. „Как да ти кажа, в живота ми има и много хубави години, и много лоши, но да не кажа нещо нередно пък… Щото сега, ако кажа, че живеем хубаво, не е точно така. Мизерно е. Пенсиите са малки, все обещават да ги вдигнат, но нищо не се променя съществено. Абе, с две думи при Тодор Живков съм живяла по-хубаво. Но то, мойто момче, моята песен е изпята. Гласувам, защото трябва да се оправи България. Не за мен, а за младите.” Леля Пенка има внучка, хубавица, на 30 години. Така я описва. Синът й работи в завод за бойлери в Шумен, снахата от години е в чужбина. Внучката не работи, хванала се в ресторант във Варна, тогава пък дошъл коронавирусът, затворили ги, затворило се и момичето. „Съжалявам много в днешното време младите, вас съжалявам, не само моя син, не само моята дъщеря, вас всички съжалявам. Викаш, не те ли е страх от пандемията, от дъжда? Каквото има да става, ще става, не ме е страх. Дойдох да гласувам младите да имат работа, да имат и деца и да са добре. А те добре ли са? Аз си имам – хубаво, лошо, къща сме си купили, направили, две деца съм родила, отгледала, оженила и т.н. Мъжът ми умря, стана вече 25 години вдовица съм, ела да видиш дворчето ми ей там, като аптека съм го направила. Ама младите? Дойде си снощи с татко си, разговаря (30-годишната внучка), натъжена. Що си, мама, викам, натъжена. Защото, вика, няма с кого да излезеш, няма работа, ако има работа, поне ще излезеш сред хора. 30-годишна, хубавица. Заради нея гласувам, питаш ме, казвам ти. Тъй ги разбирам аз нещата. Не съм учена, нямам образование, била съм сираче, до 4-то отделение съм ходила на училище, но никъде не съм се засрамила. Щом градината съм я „облизала”, ей там ми е къщата, ела да видиш, значи мога да ида и да гласувам. Да ни е подредена държавата като моята градина” – разпалено говори жената с образование всичко на всичко четири отделения. Мъдрост, от която ти става тъжно, като се сетиш, че има гласове за образователен ценз за гласуващите.
В секцията на леля Пенка по традиция, както и по други места в страната, първи са старците. Два часа след началото на изборния ден са се завъртели 35 от 824 избиратели, облаците се спускат ниско, а дъждът се засилва и избирателите не бързат да се втурнат към урните. Подобна е работата и в съседната секция номер 8, разказва председателката Христина Неделчева. Тук активността е 25 от 825 избиратели към 8,30 сутринта. По улицата пред общината няма жива душа, ако не броим няколко застъпници с цигара пред избирателната секция. В един момент като в празничен ден по тротоара се задава достолепна двойка. Той на 88, Георги Маринчев, агроном. Тя на 83, Николина Маринчева, също агроном, дългогодишен учител в Селскостопанския техникум в града. „Има ли машина за гласуване в нашата секция? Искам да гласувам машинно!” – заявява избирателката, докато член на комисията дава дезинфектант на съпруга й. „Да видим дали ще се справя, защото не обясниха добре как става гласуването с машина.” Вътре обаче и двамата се справят блестящо. Момиче от комисията им разяснява как да сложат картите, от там нататък Георги и Николинка се справят интуитивно и излизат с фишче с името на преференциално избран кандидат. „Вярвам на технологиите, нямам съмнение, нито притеснение за гласа ми”, казва мъжът. Очаквания? Нямат никакви и двамата. Положението не е добро с пенсия от 250 лева, но не чакат и да се оправи, който и да спечели изборите. Е, защо тогава гласуват? „Защото сме дисциплинирани. Така трябва”, лаконични са представителите на едно от последните поколения, живеещо с представата за граждански дълг.

И в първата българска столица Плиска в ранни зори „на бой отиват само старците”. 79-годишната Тодорка Петкова Лукова е седнала да си почине на пейка пред кметството на път от избирателната секция в пенсионерския клуб към дома си. „Гласувала съм на всички избори, може да ми е последно, не се знае, затова съм тръгнала и днес. Трябва всички българи да гласуваме – който за каквото иска – за БСП, за ГЕРБ, когото харесват. Пенсиите са малки, да, 300 лева, ограничаваме се, но стигат, не мога да кажа, че гладувам. Имам един син в Нови пазар, там си работи”, споделя жената. Дертът на леля Тодорка обаче не е пенсията, нито са краката, които се уморяват, а самотата. „Много скучно се живее в Плиска, откакто е тази „пандема”, скучно стана, сами сме повечето сами жени, затворени по къщите. Иначе в пенсионерския клуб се събирахме, приказвахме си, споделяхме си, с други клубове се виждахме. И туристи няма, движение няма никакво. И те сега изборите и те едно развлечение са. Независимо че е дъжд, корона – тръгнала съм да гласувам. За когото си искам. И вие гласувайте за когото си искате, но гласувайте”, убеждава ни жената.

Секцията в пенсионерския клуб в Плиска е една от най-добре оборудваните в противоепидемично отношение от тези, които посещаваме в района. Ако изключим тази в Базовото училище в Шумен, където са се престарали и върху собствената маска дават втора тяхна, а на гласоподавателите предлагат ръкавици. Та и в Плиска са с ръкавици, с дезинфекция на влизане, а дамата, обработваща списъка с подписите, е зад плексигласова преграда. Така били всички секции на територията на РИК – Каспичан. Колко са ваксинирани срещу COVID-19? Мълчание. Оказва се, че нито един от членовете на СИК не е с поставена ваксина. „Предлагаха ни, но ние отказахме”, обясняват ангажираните с вота.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.