Стара София се качва на бицикъл
4

Стара София се качва на бицикъл

Появата на първите велосипеди смаяла всички столичани

В съзвучие с цялостното модернизиране на града и гонитбата на европейския дух в София в края на 19 в. се появило ново екзотично изобретение, което вдигнало на крака целия народ. Започнали да обикалят първите двуколки, които предизвикали истински фурор и дали тема за разговор на гражданството за дълго време. Бициклетистите, както наричали тогава велосипедистите, си създали слава на безумно смели хора и били сравнявани циркови акробати, а самият Дядо Вазов знаково нарекъл технологичното чудо

„дяволски колца“…

И това не е случайно. През 80-те години на 19-и век в Европа били модерни високите велосипеди с различни по големина колелата, наречени "паяци’’. Въвеждането на голям диаметър на водещото колело било продиктувано от желанието на изобретателите да се увеличи разстоянието, изминато от велосипеда с едно завъртане на колелото, но тези машини действително изглеждали странни и опасни, а понякога поставяли колоездача в любопитни и комични ситуации. Точно една такава случка е запечатана и в мемоарна книга „София преди 50 години“, където Георги Каназирски-Верин разказва за първия подобен „паяк“ в столицата, каран от някой си Митович.

„Това беше едно голямо колело, може би с 2 метра диаметър, което пазеше равновесието си благодарение на прикрепено зад него друго по-малко колело с около 30 сантиметра диаметър. Върху дъгообразния лост, който съединяваше двете различни колела, имаше примитивно седалище. За да се седне на него, трябваше да се скочи на високо.


Велосипедистът стърчеше, като че ли е покачен на някаква кула

Колелата бяха с твърда червена гума, а бързината, с която те се движеха, беше много малка. Паданията обаче бяха чести. Скоро дойдоха велосипедите с еднакви колела, които наводниха София, та велосипедът на Митович стана комичен и го бракуваха“, спомня си той.

И макар първият такъв „паяк“ у нас да е бил изобретен от самоукия новозагорски майстор Гено-Стоянов Арабаджията още през 1880 г., велосипедите започнали да обикалят масово малко по-късно. Бициклите „с еднакви колела“, за които говори Каназирски-Верин, били най-често закупувани от богати, авантюристично настроени младежи по време на следването им в университетите на тогавашните Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия и навлезли в столицата именно през тях.

Така въпреки огромното изумление в началото „дяволските“ колца започнали да обикалят София и другите градове все по-уверено и съвсем скоро приспособлението се превърнало в задължително притежание на всеки столичанин. То се използвало както за бързо и лесно придвижване из все по-разрастващия се град, така и за разпускане и забава в свободното време. Станало нещо като традиция през празничните дни различни групички от приятели, а също и мераклии бициклетисти да обикалят с новите си машини около Орлов мост, по „Цар Освободител“ и „Цариградско шосе“. Не рядко си устройвали екскурзии и до Софийско поле, а понякога предприемали приключенски походи дори на по-далечни разстояния…

Така на 3 януари 1889 г. съвсем естествено се стигнало и до учредяването на


първия Софийски бициклетически клуб

или т.нар. Софийско колоездаческо дружество. То било съставено от 16 членове, повечето от които германци, и тъкмо затова първият му устав отпечатали на немски.

10 години по-късно членовете на клуба нараснали до 78 и това дало на настоятелството добра причина да поиска от общината изграждането на „градско място за велодром и павилион до него". Не след дълго желанието им било чуто и така София за първи път се сдобила с "една алея за велосипедисти от Орловия мост до края на градския район", която се разполагала около сегашния стадион „Васил Левски“. А след още едно десетилетие интересът към колелото толкова нараснал, че се обособила своеобразна колоездаческа култура. Точно през 1909 г. стартира и първата обиколка на Витоша, която и до днес продължава да събира все по-голям брой ентусиасти на колела.

Освен това в цялата страна започнали провежданията на множество редовни колоездачни събори и общи обиколки, част от които в столицата. На тях се произнасяли възторжени речи, изпълнени с хвалби по новото техническо изобретение, а интелигенцията приемала бицикълът като важна част от културната и техническия прогрес на България.

Неслучайно през 1908 г. Софийска община най-накрая решила да задели средства за писта. Тогава било отпуснато "място от около 20 декара зад Александровската болница, край шосето за село Княжево", на което две години по-късно била издигната елипсовидна писта с дължина 333 метра. И въпреки че не била кой знае какво, а виражите били малки, те позволили провеждане на състезания. Там дори е организиран


национален колоездачен събор

но за съжаление неговото усъвършенстване е спряно от Балканската война, а през 1912-а построеният вътре временен павилион бюфет е разрушен от складираните в него взривни материали на Македоно-одринското опълчение.

Въпреки това управата на софийското колоездачно дружество не се отказала от амбициите си. На специалния ден 3 януари през 1922 г. в сп. "Български колоездач" била пусната следната дописка: "Българското съюзно колоездачно дружество е получило от Столичния Градско Общински съвет 60 декара место в Борисовата градина, в местността "Пустинята", в замяна на отнетия му колодрум.“ Любопитно е обаче, че комунистическите съветници гласували против отпускане на това място, тъй като смятали колоезденото за опасно буржоазно занимание.

Все пак място било отпуснато, а управата на софийското колоездачно дружество стигнала до решението да го използват възможно най-добре – членовете й се амбицирали да направят модерен колодрум с бетонна писта заради предстоящата тогава Балканиада през 1931 г. За щастие идеята се осъществила - непосредствено преди мащабното събитие в София бил построен първият циментов колодрум на целия Балкански полуостров, "колодрум, какъвто няма не само на Балканския полуостров, но и в доста от напредналите държави в Европа", пишели тогава вестниците.

Така между 27 септември и 4 октомври 1931 г. Балканиадата се провела върху едно наистина модерно съоръжение за онези години, а българите, които се борели за отличията с колоездачи от Гърция и Югославия, нескромно грабнали всички титли…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.