Станка Калчева и нейният мистичен Хамлетовски сън (СНИМКИ)
7

Станка Калчева и нейният мистичен Хамлетовски сън (СНИМКИ)

Актрисата къта текст за моноспектакъл, преведен за нея от Николай Бинев

Да се прибереш в родния си дом в Каварна с две торби бъз и акация, да ги разстелеш на кухненската маса, да вдъхнеш аромата им и в този миг да разбереш, че си вече лауреат на престижното държавно отличие „Златен век“ - печат на цар Симеон Велики, за изключителен принос в развититето и утвърждването на българската културна идентичност: точно това се случва с актрисата Станка Калчева в навечерието на 24 май.

Преди да се заеме с приготвянето на уханните сокове тя решава да провери телефона си и в групата на Младежкия театър във Фейсбук вижда новината и поздравленията. Но не може да повярва. Тогава колегите й изпращат официалното съобщение от Министерство на културата. „Никога и през ум не ми е минавало, че ще бъда сред удостоените с такава висока чест. В моята професия правя каквото смятам за добро според критериите и възможностите си, а когато ние си направим добре ролите, получаваме театрални награди. Но тази е с много по-широк спектър“, изненадана е актрисата, която има 2 Аскеера и 1 Икар, а нова номинация за приза на Съюза на артистите чака своята тазгодишна притежателка. За изпълнението си в спектакъла „Най-бързият часовник във Вселената“ Станка е сред 3-те кандидатури за статуетката за поддържаща женска роля. Това е съвсем логично, но „Златният век“ не спира да буди любопитството й. „Освен че съм признателна за него, много бих искала да знам имената на хората, които са гласували за мен, за да мога да им благодаря лично и да разбера защо са ме избрали“, скромно отбелязва актрисата, по чието одухотворено лице своите знаци са оставили десетки паметни героини – Олга от „Три сестри“, Елена Андреевна от „Вуйчо Ваньо“, Лейди Макбет, Фрида Кало...

Малко след като на 8 март театрите хлопват врати заради обявената пандемия от коронавирус, Таня

пали колата и отпрашва за Каварна

„Когато затвориха пътищата и настана всеобща паника, аз вече бях тук. Мислех, че ще е за кратко, но стават почти 3 месеца. В началото буквално бях в ступор: опитвах се да чета, да гледам филми, но не можех да се концентрирам. Единственото, което правех, е, че слизах 3 км надолу до брега и седях там с часове. Без никаква мисъл за настояще и бъдеще“, доверява тя. Калчева е родена и израснала край морето, затова го е виждала във всякакви състояния, но не и толкова апокалиптично, колкото й се представя в един от дните на изолация: буквално мъртво като засъхнал асфалт. „Не се чуваше никакъв звук. Веднага направих асоциация с филмите на Тарковски. Усещането беше като за края на света. „Светът се свръши“, си казах тогава“, споделя актрисата.

За щастие, „разклащането“ е само миг. През повечето време Станка черпи сили от връщането към природата, към земята. „Към къщата имаме неголяма градина и съм предприела действия да я изчистя, да разкопая, да я засадя. Отидох на празара и купих всички възможни сезонни разсади. Никога не бях се занимавала с това, но сега ми е интересно да ги гледам тия малки щръкнали стръкчета, бая им нещо да не им се случи. Искам утре като се събудя да са цъфнали и узрели, но не става толкова бързо“, отбелязва тя.

В Каварна е спокойно, хората са с маски, влизат в магазините по един-двама, но няма истерия. По обичайната дневна траектория – от къщи до морето и обратно, минава почти половината ден на красивата актриса. Но не мислете, че е станала отшелник: дружка от детството преди 3 години се е върнала от Германия и се е установила в близко село, във фургон на самия браг пък целогодишно пребивава друг близък приятел с кучето си Манчо – умник с почти човешка душа... За няколко дни, след разхлабването на мерките, на Станка гостуват и

синът й Борис и баща му – Малин Кръстев

„Приличаха на вампири, толкова бели ми се сториха“, шегува се пленителната брюнетка, която от март събира тен. Борис е II курс студент в НАТФИЗ при проф. Здравко Митков. Майка му подозира, че има широка гама от възможности и извън чисто актьорската работа. „Като малък гледа „Страхотни момчета“ в театъра и след представлението дойде до мен и много тихо, защото е свенлив, ми прошепна в ухото: „Мамо, искам като порасна хората да ме обичат така, както обичат теб!“. Беше впечатлен от аплаузите. Това му беше и първата рецензия. Днес аналзите му са доста професионални и в много отношения ми е коректив“, не крие звездата на Младежкия.

Разбира се, въпреки крайморската идилия, тя се чувства най-щастлива в театъра. Извънредното положение прекъсва репетициите на „Бившата мис на малкия град“ от Мартин Макдона десетина дни преди премиерата на спектакъла с режисьор Влади Люцканов, в който Станка Калчева ще бъде егоцентрична майка, съсипваща безогледно живота на дъщеря си. В ролята на по-младата жена на Станка ще партнира Искра Донова. Калчева не е гледала старата постановка на проф. Пламен Марков в Народния театър с Ванча Дойчева и Мария Каварджикова, но много е слушала за нея. И точно преди карантината да сложи временно кръст на репетициите, й се явява мистичен сън: че играе Хамлет, а духът на неговия баща е

не друг, а голямата Ванча Дойчева

Сякаш незабравимата актриса й завещава ролята си от пиесата на Макдона и й пожелава на добър час като на своя духовна дъщеря, навярно биха казали тълкувателите на сънища...

...Лесно е да преположим, че желанието на Таня да свърже съдбата си със сцената и екрана се е родило именно в Каварна от нейното детство. Но истината не е такава. След като завършва училище, тя попада случайно в компанията на млади хора, които летят от град на град, за да кандидатстват за стажант-артисти по театрите. Днес в Габрово, утре в Ловеч, вдругиден в Силистра... И тя се запалва от тях и се явява на изпитите. Приемат я в Ловешкия театър. Във ВИТИЗ влиза на третата година – в класа на проф. Николай Люцканов. А сега трупата, в която Калчева повече от 6 петилетки е сред безспорните прими, ръководи неговият син Владимир Люцканов.

Мнозина определят Станка Калчева като кралица на поддържащите роли. Всъщност тя никога не е играла малка роля, защото умее от всяка да направи главна, открояваща се, най-забележима. Казвам, че й е време за моонспектакъл. И ето ти още една изненада: тя отдавна има такъв в главата си. Просто трябва да излезе и да го представи. Преди години Николай Бинев, чието име театърът носи, превежда специално за нея един текст на руската писателка Людмила Петрушевска. Актрисата все се връща към него и все нещо я възпира да го появи на бял свят. „Никога не правя нещата на всяка цена, затова чакам моментът за това начинание да дойде естествено. Надявам се да не се бавя още много“, обещава тя. А ние стискаме палци.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.