Знаете ли какво е лешояд? Според учебниците – едра граблива птица, хранеща се с мърша. Някои си мислят, че я има само в животинския свят, но уви – това е твърде далеч от истината. Разликата е, че докато първите се препитават с мършата, за да живеят, то носещите човешки облик представители на вида алчно използват всяка трагедия на обществото, за да трупат дивиденти и да си постигат целите. На гърба на същото това общество и в негов ущърб, разбира се.

 

През последните години проявленията на този феномен зачестиха и в българския медиен свят, и съответно в публичното пространство по една прозаична причина – група издатели-олигарси, получили първия си милион на тепсия от своя ментор – Командира, и натрупали останалите на цената на хиляди разбити (и дори убити) човешки съдби, опразнените джобове и взетото здраве на данъкоплатците, видяха, че възмездието за престъпленията им идва под формата на присъди и превърнаха изданията, чиито собственици или спонсори са, в пералня за мръсните им съвести и имидж. Изродиха медиите си в щит срещу правосъдието и истината, а свободата в словото се опитват да превърнат в смокинов лист за лична употреба, който да прикрива лъсналите им нечистотии. Най-новото проявление на този срам за медийния свят у нас видяхме вчера, когато цялата тази машина за замърсяване на публичното пространство избълва поредната си порция мръсотия, използвайки като информационен повод агонията на един от най-старите вестници в страната.

Какви са фактите? Частен съдия изпълнител продава на търг марките на в. „Стандарт“ заради дългове на изданието. Обявата е пусната на сайта на въпросното ЧСИ, а изброените в нея марки и числа далеч не са суха статистика. Вестникът е не само едно от първите печатни издания, стартирали още в първите години на демокрацията, но и едно от малкото успели да се задържат на пазара вече няколко десетилетия. Агонията му е трагедия за журналистиката. Трагедия и за цялото общество. Но какво правят въпросните издатели-олигарси? Решават да използват случая, за да родят поредната манипулация срещу един от основните си врагове – издателя на „Телеграф медиа“ и депутат Делян Пеевски. Превърнал се в основна мишена на пропагандната очерняща кампания, провеждана от тях чрез цяло ветрило издания и предавания, заради поредица свои законодателни инициативи. Едните - спиращи вторичния грабеж на КТБ, с който въпросните олигарси се пробваха да напълнят наново джобовете си, след като бяха изхвърлени от държавната трапеза. Другите – въвеждащи пълна прозрачност във финансирането на медиите у нас. Прозрачност, която би извадила наяве всички гнили брънки в медийния свят у нас, оплетени във финансови зависимости от същите тези олигарси-издатели, за да обслужват интересите им.

Така, първо в „Бивол“, чиято обвързаност с кремълската пропаганда изданията от „Телеграф медиа“ изкарахме наяве, а след това в сайта, собственост на подсъдимия разградски бос Иво Прокопиев - „Дневник“ и в „Клуб З“ на също подсъдимия фармацевтичен цар Огнян Донев беше препечатана под индиго една и съща лъжа – че „Пресгрупа Утро“ (един от съсобствениците на „Стандарт“) била притежание на Пеевски чрез „подставени лица“. Твърдението е фалшива новина в най-изчистен вид, която би била опровергана от елементарна проверка, както в българския регистър, така и в австрийския, където е регистрирана фирмата-майка на „Пресгрупа Утро“. Прокопиев и другарите му добре знаят това предвид афинитета си към Австрия и по-конкретно столицата на държавата - Виена. Вероятно и затова не са накарали хората си да я направят и съответно да публикуват резултатите. Пак по същата причина не са ги накарали да се свържат и със собствениците на пресгрупата, чиито имена си стоят в двата регистъра и само чакат да бъдат видени, за да лъсне истината, че Пеевски няма нищо общо с групата на „Утро“.

Целта на мероприятието обаче не е да се каже истината, а да бъде използвана агонията на един вестник за пореден епизод от кампанията, чиято цел е както у нас, така и в чужбина да се набива лъжата, че Пеевски държал вестникарския пазар у нас. Че е лъжа показва друга елементарна проверка – в статистиките на НСИ, според които към юни месец 2019 г. вестниците у нас са 239, само 6 от които са собственост на депутата – изданията от групата на „Телеграф медиа“. А защо им е на Прокопиев, другарите му олигарси и финансираните от тях медии да внушават друго? За да прикрият факта, че от години манипулират обществото чрез собствените си пионки в онлайн пространството и телевизионни водещи, през които бълват тези и други лъжи и клевети. Ако не вярвате, просто отворете стенограмите от АРГОгейт – тайните срещи на Прокопиев с марионетките му в политиката, НПО-сектора и медийния свят, на които черно на бяло си призна, че контролира мейнстрийма. Задкулисен контрол, който е крайно време да излезе наяве. С публикуването на финансовите зависимости на изданията в тази държава.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ходене по мъките или смяна на документите

Когато и да се наложи да отидеш за смяна на лични документи, никога няма да е подходящо. Това е изводът ми от дълги и тягостни часове пред едни гишета. Зад които се намират по правило вечно намусени и вечно заети с нещо друго чиновници.

Принцове и просяци

Оказва се, че никак не е лесно да бъдеш просяк, когато си бил принц и обратното – да си принц, когато си бил просяк. Марк Твен ни е разказал тази драма още през 1881 г. и оттогава или се играе по театри, или е екранизирана в киното. Доколко са ни останали поуки от тези показвания е друг въпрос.

Вода и национална сигурност

В момента у нас всички са хидролози. Или поне такива са всички, които не ги мързи да се изказват по темите, свързани с водата, с язовир „Студена“ и с един бивш министър на околната среда и водите. И с един нов министър на тези важни неща, дето по собствените му думи се е дал курбан, за да спаси правителството и държавата. Което беше казано на шега, но май не е много далеч от истината. Да му пожелаем успех, впрочем, защото, ако има такъв, той ще е успех за всички. Както и неуспехът му ще бъде общ, да не дава Господ.