Срещу Пеевски: Мейнстриймът претопля стари руски опорки

Срещу Пеевски: Мейнстриймът претопля стари руски опорки

Олигарси му приписват московските си покровители

Рупорите на кремълската пропаганда продъниха ушите на хората с лъжи за Пеевски и изданията на „Телеграф медиа“. Контролирани от шепа олигарси, които се опитват да припишат другиму московските си покровители, сайтовете на задкулисието претоплиха старите си опорни точки. И дори надминаха себе си по производителност, забърквайки абсолютен тюрлюгювеч от отпадъчни продукти, с който видимо се гордеят.

Падението на мейнстрийма е пълно, но и поучително за всички манипулатори, които получиха нагледен урок как се фалшифицират фактите и как след това започва едно безкрайно позоваване на опровергани лъжи, като по този начин се губят следите на първоизточника, а клеветническата кампания приема благоугоден вид.

Свободни съчинения

В края на януари част от пропагандните тези, на които знайни и незнайни сайтове, псевдоанализатори, НПО активисти и нереализирани журналисти месец по-късно активно се опират, бяха изсипани с голямата лопата в нещо като нищо, амбициозно и кресливо наречено доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). При представянето в базирания във Вашингтон Център за анализ на европейските политики на това клето, но активно прокламирано и у нас недоносче стана ясно нещо, което винаги се е знаело – всички подобни докладчета, в частта им за България, се пишат от двама, най-много трима души, които неизменно са в топли връзки с подсъдимия олигарх Иво Прокопиев, рожба на тартора на сенчестия преход у нас – Иван Костов. В тежко манипулирания доклад имаше очевидни неистини, но най-голямата от тях се съдържаше в твърдението, че най-тиражните ежедневници в страната, сред които са „Телеграф“ и „Монитор“, разпространявали руска пропаганда.

Заличаване на следите

Само два дни след като бяха разобличени в лъжа, авторите на лансирания в публичното пространство доклад го преправиха и извадиха от него изданията на „Телеграф медиа“, които не фигурират и в първоизточника, на който уж са се позовали – някаква непозната за широката аудитория Фондация за хуманитарни и социални изследвания.

Истина или предизвикателство? Нито едното в случая. Неспособни да произвеждат и спонсорират стойностни медии, олигарсите никога не са крили озлоблението си, че изданията на „Телеграф медиа“ се придържат ревностно към принципите на истинската журналистика и ги отстояват, както и срещу това, че непрекъснато ги разобличават. Редакционната ни политика винаги е била ясно заявявана, като евроатлантическите ценности и правилата на пазарната икономика са основополагащи елементи в нея. В неумението си да отстояват същите принципи, медиите на мейнстрийма си служат с непозволени похвати, които принизяват журналистиката до манталитета на олигарсите, които ги контролират. Тактиката на професионалните манипулатори е именно тази – една лъжа, повторена неколкократно, може евентуално да се превърне в истина. Това наистина би могло да се случи в онази паралелна държава, която Иван Костов и неговите пионки създадоха и се опитват от години да реанимират. Лошата новина за тях е, че няма да сполучат. А опитите истинските поддръжници на кремълската пропаганда да атакуват опонентите си на принципа „Крадецът вика: дръжте крадеца“, са не само срамни, но и несъстоятелни.

Руски връзки

Истината е там, където професионалните пропагандатори и манипулатори не я търсят. Не руски връзки, а корабни въжета са обвързаностите на Цветан Василев с олигарха Константин Малофеев, Дмитрий Косарев и Леонид Решетников. Но за тях фалшификаторите на истината не казват и дума. Зад гузното им мълчание се крият факти, които не им изнасят – като огласения от прокуратурата „План България“, с който БГ Мадоф искаше да дари руските си покровители с активи за 500 млн. евро, а страната ни да бъде извадена от евроатлантическата орбита и превърната в придатък на Русия. 10-годишната забрана на Малофеев и Решетников да влизат у нас, както и обвиненията в шпионаж срещу русофил №1 Николай Малинов, също са тема, която манипулаторите упорито отбягват.

Московски бивол

Само хора с избирателен далтонизъм може да не забелязват червените кремълски връзки на представящия се за разследващ журналист съдържател на сайта „Бивол“ Атанас Чобанов, превърнал така наречената си медия в пощенска кутия за поръчкови материали. Какво, ако не откровен курс срещу държавата, бе участието на същия в активни мероприятия, като хакването на НАП? А от какво бе продиктувана горещата прегръдка на „бивола“ с банкера беглец Цветан Василев и неговите пионки? Как мислите – случайно ли руският зет Чобанов обслужва интересите на кремълската пропаганда и се съюзява с нея? Тези, както и много други въпроси остават да тежат на съвестта на професионалните манипулатори и пропагандатори. А ние ще продължаваме да отстояваме истината, колкото и да ги боли.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.