Император Константин IV Погонат,  чиито войски са разбити от хан Аспарух при Онгъла, страдал от стомашни проблеми и подагра.

Още по темата:

 Поради болестите си трябвало да спазва диета. Той обаче не искал да го прави и затова неговите лечители му направили специален бял хляб от няколко вида висококачествени бели брашна и 14 вида подправки. Ролята на подправките била да омекотят вредното въздействие на онези неща, които императорът на Византия не трябвало да яде. Увлекателната история от 7-и век разказва магистърът културолог Петя Крушева, която участваше с щанд по време на проведения този уикенд фестивал „Фермер Експо Раковски”.

„Рецептата за имперския хляб е записана в края на 7-и век в медицински трактат на древногръцките лечители. Можете да го опитате”, приканва облечената в болярски одежди Петя, като развива грижливо опакования, за да не изсъхва, хляб. На външен вид имперския хляб, наръсен със сусам, по-скоро прилича на навита на кравай пита или на козунак, с коричка и с леко жълтеникав цвят отвътре. Вкусът изобщо не е козуначен, а е изключително мек, гали небцето с различни аромати. Какви са те обаче Петя казва лаконично и с усмивка – „тайна”. Но пък подчертава, че имперският хляб е сложен на щанда в специален сребърен поднос от Средновековието.

„На гости в един болярски дом”, бе нейната презентация на средновековната кухня и занаяти. И действително, всички любопитковци на нейния щанд получиха възможността да опитат не само имперския хляб, но и още вкусотии, направени по рецепти отпреди векове. Друго такова ястие бе баницата за плодородие, сготвена по стара българска манастирска рецепта. „Приготвяла се е в деня на Света Петка, защото този ден символизира началото на зимния период, прибират се всички плодове, а хората си пожелават и следващата година да бъде плодородна. Затова баницата съдържа жито, което да набъбне и символизира богатството, мед и сушени плодове”, описва Петя Крушева. За разлика от имперския хляб, който е съставен от няколко вида бели брашна, селският хляб, предназначен за простолюдието през Средновековието, е ечемичен. „Направен е само от брашно от ечемик, квас и вода, така както е бил приготвян на бедната трапеза”, казва болярката домакиня. На щанда й на „Фермер Експо Раковски” има и торбички с просо, ръж, пшеница, различни подправки, както и манастирски ястия.

„Като например оцет от маслодайна роза с лечебна цел за хора със стомашни проблеми, като петмез – това е алтернативният подсладител на меда. Използва се изключително плодовата захар. Един вид сладко от плодове, но без захар и без никакви консерванти, както в наши дни се приготвя”, обяснява Петя Крушева. Друго интересно ястие бе латински специалитет от домашно козе сирене с различни сушени плодове, което е било характерно за пловдивско. Самата тя пък бе с характерно облекло и накити от началото на XIVв., възстановени по стенописи от  църквата в Долна Каменица.

Друга интересна атракция в рамките на феста в Раковски бе фермерският кебап, приготвен в юнашкия тиган. „Патешко филе с 9 вида зеленчук, копър, магданоз и масло. По бегла сметка използваме над 400 кг месо и зеленчуци. Слагаме гъбки, грах, царевица, лук, моркови, зелен фасул, тиквички, зеле….Вече му изпускам края. Снощи до 2 и половина през нощта сме рязали зеленчуци с екипа ми в Копривщица”, обяснява Ангел Ангелов от фондация „Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство в България”.

Дамите от Заралийската занаятчийска работилница пък показаха как се приготвя истинското домашно краве сирене и кашкавал, а колежките им от смолянското село Момчиловци демонстрираха избиване на масло в бурилка. Така, както навремето нашите баби са извличали маслото от киселото краве или овче мляко. Жени от Раковски показаха как се правят традиционните за региона пиде и катми, като всеки от гостите на феста можеше да опита сготвеното от тях на символични цени. Гостите на феста можеха да дегустират мътеница и масло в комбинация с ечемичен селски хляб, или пък да погледат как се прави сладък суджук.

Майстори занаятчии отново в рамките на „Фермер Експо Раковски” показаха изделията си и обясняваха кое как се прави. По щандовете имаше ръчно изработени ножове, чанове, колани, пафти и аксесоари за български народни носии. Членовете на читалището в село Момчиловци показаха и как се правят ароматни килимчета от билки и цветя, а Маргарита Момчилова от село Куртово Конаре изложи красивите кукли от царевична шума, направени в местната школа.

Освен вкусна храна, интересни стари обичаи и занаяти, в рамките на „Фермер Експо Раковски” бе изложена и агро механизация и торове от различни фирми, както и различни животни, отглеждани от родни фермери. Така например земеделският производител от село Васил Левски Никола Кулов бе докарал в Раковски три екземпляра от рядката родна порода биволи „Българска мура”.  Колегата му от Раковски Тодор Ванев показа крави от породата „Холщайн”, а Христина Георгиева бе докарала екземпляри от породата „Калоферска дългокосместа коза”. Красимир Нонов от Раковски показа своя 5-годишен чистокръвен кон от породата „Расак”. Любителите на българското овчарско куче можеха да оплакнат очи в десетките представители на породата, завързани край останалите животни на изложението.

Културологът Петя Крушева разказва повече за средновековните ястия:

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

13-годишният Гошко с първи стъпки след 4,5-часова операция

13-годишният Георги Атанасов от Кричим има всички шансове да се възстанови, да ходи, да тича, да кара колело, да играе и да се забавлява наравно със своите връстници. Само преди дни момченцето претърпя дълга и сложна 4,5-часова операция в клиника в Истанбул, принос за която имаха стотици дарители и благодетели.

Хиляди молят Бог за изцеление на Кръстова гора

Хиляди вярващи се стекоха за поредна година на Кръстова гора, където преспаха на открито, за да се помолят за здраве или за рожба. Според преданието там е заровена частица от Христовия кръст. Легендите за святото място са стотици и всички те са свързани с чудодейни изцеления. Хората вярват, че в нощта срещу 14 септември небето се отваря и с Божията сила молитвите се сбъдват.