Спазвайте договора, за да открехнем вратата

Спазвайте договора, за да открехнем вратата

Македонците ще влязат в ЕС вероятно едва след като признаят, че дедите им са били българи

Драмата дали Северна Македония ще започне преговори за присъединяване към ЕС, която се точи от няколко месеца, приключи преди дни с очакваното звучно българско „Не“. Или поне „Не още“. Не и преди Скопие да преосмисли отношението си към България.

Мнозина може и да са изненадани, защото българските управници от появата на тази държава като самостоятелен политически субект всячески са я подкрепяли, поне на думи, по пътя й към изграждане на национални институции и качване на влака към Европа. Дори и когато от Скопие по адрес на София се сипеше безпричинно огън и жупел, а емисари диреха из Пиринския край несъществуващото „македонско“ малцинство.

Българската позиция обаче е резонна, макар и твърде, твърде закъсняла. Около четвърт век бившата югославска република беше впримчена в спор с Гърция за името си, а в това време България не намери нито време, нито причина да удари и тя по масата и да обяви претенциите си. И чак след като изненадващо за мнозина Скопие и Атина стигнаха до компромис и на картата се появи Северна Македония, София реши че е време по-ясно да каже какво точно иска от югозападната си съседка.

Ако за по-ясно може да се приемат искания като „спиране на манипулациите с общата история“. А манипулациите са нещо безкрайно плъзгаво и трудно за обяснение на масовата публика, която и от двете страни на българо-македонската граница в продължение на десетилетия е била захранвана с идеали и манипулации, представяни като крайната и окончателна истина.

За европейците пък споровете за историята между София и Скопие изглеждат най-малкото схоластични и безпредметни. Може ли да обясниш на обикновения французин защо се спори дали Гоце Делчев е македонец или българин, след като той чете в своите учебници, че създателят на френската държава е предводителят на германското племе франки Хлодвиг, или пофренчено Кловис, а Германия няма претенции върху него? Дали пък австрийци и германци ще заспорят за народността на Моцарт или Бетовен? Вторият, между другото, чиято 250-та годишнина тържествено се чества в цяла Европа, е роден в Бон, има фламански корени, а дълго е работил и е починал във Виена. А пък чий е Христофор Колумб, или Кристобал Колон – открил Америка за испанската корона, но роден в Генуа?

На този фон българо-македонските спорове изглеждат дребнави и неистинни. Но пък яростни и ожесточени. Защото не става дума само за държавността, но и за нещо, което дори и в днешните глобалистични времена си остава все така важно – идентичността. А когато тя е измислена и изобретена, защитата й става трижди по-агресивна.

Достатъчно е човек да се разходи само 15-на минути в центъра на Скопие и ще разбере за какво става дума. Ще разбере, че всички родени на територията на днешна Северна Македония, или в малко по-общ план на територията на историко-географската област Македония, или дори още по-общо просто свързани някак си с тази област са само и единствено македонци. От 5 век преди Христа до наши дни.

В своеобразния политико-исторически Дисниленд могат да се видят паметници на Филип Македонски и Александър Велики, византийския император Юстиниян (роден край Скопие), българският цар Самуил, светите братя Константин-Кирил и Методий, и още стотици други. Но най-показателни са двата моста над р. Вардар, изпълнени в стила на Карловия мост в Прага и гъмжащи от статуи на видни македонски „херои“ – от Аминта I (6 в. пр. Хр.), считан за първият владетел на македонските земи, през атнични и средновековни владетели и боляри, учени, писатели и революционери от по-ново време, за да се стигне до загиналия в автомобилна катастрофа през 2007 г. популярен фолк певец Тоше Проески. Коментарът е излишен.

В опита си да създадат и утвърдят идентичност македонските лидери са стигнали до пълна бутафория. И няма как да е иначе, след като т. нар. македонска нация е родена под диктовката на Коминтерна през 30-те години на 20 век, а македонският литературен език е създаден като противовес на българския през 1944 г. от специално свикана за това езикова комисия. Като негова основа са взети българските говори от района на Велес, Прилеп и Битоля, наречени евфемистично „централно наречие“. През последващите десетилетия „македонският“ език е обогатен с хиляди чуждици и сърбизми, само и само да бъде отдалечен максимално от българския. Които вече се е получило.

И днес македонските лидери се сърдят на българските, че не признават езика им и не ги „пускат в Европа“. А самите те не дават и дума да се издума, че имат нещо общо с българите. Нищо, че през последните две десетилетия десетки хиляди македонски граждани получиха български паспорти. Достатъчно беше само да докажат – с една проста декларация, българския произход на дедите си. А защо ли Скопие не се поучава от примера на своите граждани, които явно са по-умни от своите управници?

България няма дългосрочен интерес да държи Македония далече от Европа. За София е далеч по-добре малката страна да влезе в ЕС, отколкото да му бъде трън в петата. Но пък всяко нещо си има цена. Скопие е крайно време да разбере това и да направи малък реверанс. Достатъчно е просто да признае, че днешният македонски език е бил създаден - да, създаден, изобретен - въз основа на българските говори от областта Македония, а дедите на днешните македонци в голямата си част са се смятали за българи.

Или казано по друг начин да спазва Договора за добросъседство, подписан с България през 2017 г. и влязъл в сила през 2018 г., но останал в голямата си част просто на хартия. Ако Скопие наистина иска да се присъедини към европейското семейство ще направи нужното, за да го изпълнява, както и да намали езика на омразата по адрес на България, изобилстващ в медиите около Вардара. Но пък на Балканите сме свикнали най-силно да мразим най-близките си. Въпрос на нрав.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.