Спасителят от Върховръх броил 20 бона за бойната машина
2

Спасителят от Върховръх броил 20 бона за бойната машина

Когато неговият приятел с бебе му казал „Идвай, лъжат ни, че ще ни спасят”, Венелин не се поколебал и за минута

Венелин Галев и неговият многоцелеви транспортьор леко брониран или накратко МТЛБ, станаха известни за нула време в цялата страна, а и не само със спасителната акция до хижа Върховръх. Пловдивчанинът не е свикнал с медийното внимание и счита, че просто е изпълнил своя граждански и приятелски дълг, но е и категоричен, че отново ще го направи, ако има тази възможност да помогне на бедстващи хора.

Конкретният случай, който придоби медийна гласност, е спасяването на повече от 15 души, които 3-4 дни бяха заклещени в преспите миналата седмица в курорта Върховръх над Перущица. Тогава за малко повече от денонощие там падна голям сняг, който блокира семейства с малки деца във вили и в хижата в курорта. Снегопочистващата общинска техника не успяла да се пребори с тежките преспи и затънала край пътя, без да успее да разчисти шосето и хората да слязат до Пловдив. Блокираните в курорта не бедствали, защото имали храна, отопление и вода, но между тях имало семейство с 8-месечно момченце. Родителите нямало как да предвидят, че кратката им почивка ще се удължи заради обилния снеговалеж. Памперсите и храната за бебето свършили и нямало надежда кога от общините „Родопи” и Перущица ще успеят да разчистят 20-километровата пътна отсечка от Перущица през село Скобелево до Върховръх.

„В Русия си ги карат като джипове, но там са им и такива условията, карат си ги в гората. Мой приятел и колега беше в курорта. С него два дни поддържахме връзка и той ми каза: „Обещават днес да дойдат, но не дойдоха”. На другия ден пак се чуваме с него и той пак ми казва:”Днес вече обещаха, че ще дойдат, ама пак ги няма”. И на третия ден вече когато той ми звънна сутринта, ми каза: „Ще идваш ли? Налага се вече да идваш, че пак ме лъжат, нито ги виждам да идват, нищо. Приятелят ми се беше притеснил за бебето. Казваше „Ние сме големи, но за бебето вече няма храна и памперси”, разказва предисторията на спасяването Венелин.

Той не се поколебал и за минута. Заедно с него в МТЛБ се качили колегата му Запрян Костадинов, синът на Венелин – Пламен и негов приятел Денис. „Сам не се тръгва на такива акции. Все пак е машина и трябва да има кой да ти помогне, ако се наложи”, казва Венелин. Отсечката от Перущица към Скобелево до Върховръх е единственият път. Хората в селото също били откъснати от света заради обилния снеговалеж. За кратко време горе натрупало около метър и половина преспи. Високи джипове били затрупани почти до покривите, разказва Венелин.

„Булдозерът, който чистеше, го настигнахме преди село Скобелево. Изпреварихме го и продължихме за нашата дестинация. Булдозерът се движеше бавно, а ние си карахме нормално. На мен не ми пречи снегът”, обяснява собственикът на МТЛБ. Казва, че на равното бойната му машина може да развие до 50-60 км/час, а нагоре по баира са се движели с около 15-20 км/час. „Не се движим бързо много, но не и като булдозер бавно. Когато стигнахме горе на Върховръх, видяхме, че те само бяха успели да изкопаят едни тесни пътеки и това е”, разказва още Венелин Галев. Горе неговите приятели събрали набързо багажа си, качили се в два джипа, които Венелин закачил за верижната си машина и ги издърпал до разчистените пътища близо до Пловдив. Ден – два по-късно от снегопочистващата фирма му се обадили, за да му поискат помощ. „Че и булдозерът беше закъсал. Да ходим и него да спасяваме, само че те си намериха друг вариант – с друга фирма, откъдето пратили багер”, обясснява той.

Това не е първа спасителна акция, която Венелин провежда с екс бойната си машина. Негов приятел има оризища наблизо и когато закъсвал в мокрото и тинята, му се обаждал и Венелин отивал веднага с МТЛБ да го изтегли на сухо.

Верижната машина я купил преди 2 години за 20 000 лева от частна фирма, която разпродавала стара и бракувана военна техника. Венелин си мечтаел още от казармата да притежава подобна машина. Изкарал 2 г. и 3 м. в Крумовград навремето. Уволнил се с нашивки за младши сержант. Тогава му предлагали да остане в армията, но въпреки любовта си към бойните машини, се отказал. В днешно време обяснява отказа си с младостта си. Не бил в този род войски, но по време на войниклъка се качвал на МТЛБ и много му харесало. Затова решил да си купи своя, за да може да я кара за удоволствие.

„Много такива машини изпродадоха и повечето ги нарязаха за скрап”, казва той. На твърдението, че май е единственият българин с частно МТЛБ вдига раменете и казва: „Не ми е проблем на мен славата. Аз, от една страна ще помогна на този мой приятел, но от друга страна се забавлявам. Аз затова съм я взел тази машина. Точно за забавление преди около две години я купих. Имам един приятел от Стрелча, който ме свърза с тази фирма и я купих. Преди това търсих от военни, поделения, но те отказваха да ми продадат. Доста такива машини са нарязани. Нарязали са ги за скрап. То това прахосничество в България няма да спре”. По думите му поддръжката на машината не му излиза скъпо. „Като я купих, я притегнах веднъж и това е. Ето, сега като се качих до Върховръх, се убедих, че работи безотказно”, казва той. На въпрос колко харчи, обяснява, че резервоарите с два с обща вместимост над 500 литра.

„Не съм я заредил след онзиденшния преход и когато я заредя, ще преценя колко харчи. Иначе по каталог й дават, че харчи около 100 литра на 100 км. Резервоарите й са общо 536 литра. По каталог й дават преход от 500 км. Това са сигурни 500 км при тежки условия.”, казва той. Когато тръгнал към Върховръх, напълнил само единия резервоар от 250 литра. „Стигна ми и мисля, че и половината не съм изгорил, но ще преценя по-късно. Мен в такива ситуации не ме интересува колко ще изгори, важното е да свърши работа. Като са ги конструирали тези машини, не са ги мислели за икономии. Трябва да се свърши работа. Сега има и по-модерни такива машини”, казва пловдивчанинът.

Признава, че карането в полето, край фирмената му база, на бойната машина го разтоварва. „Всеки си намира начинът да се разтоварва. Един ходи на лов, друг на риболов, а трети на ски. Аз и на ски съм ходил, но сега нямам време за ски. Някои ми казват: „Ти си луд да караш такава машина”, обяснява Венелин през смях. Но за себе си той е открил начин не само да се разтоварва от забързаното и напрегнато ежедневие, но и да помага, когато се наложи, на приятелите си.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.