Интересът на хората към историята ни е нараснал значително през последните години. Такава констатация направи в интервю за "Монитор" директорът на Националния военноисторически музей Соня Пенкова. Тя разкри и подробности във връзка с традиционното провеждане на Деня на отворените врати в музея на Гергьовден, когато празник има и родната армия.

- Г-жо Пенкова, днес отбелязваме Деня на храбростта и Празника на Българската армия. В какви събития ще могат да се включат и какво ще могат да видят посетителите на Националния военноисторически музей?

- На този празничен за Българската армия ден традиционно Националният военноисторически музей работи с отворени врати и предлага различни активности за своите посетителите. За всички ще бъдат достъпни както постоянната хронологична експозиции на музея, така и външната. Родителите и техните деца ще имат възможността да се качат на ракетния комплект Фрог „Луна-М“, подвижната верижна машина „Вершина“, пилотската кабина на транспортен хеликоптер МИ-8. Тези, които не са имали възможността да видят последната ни изложба „На борда на флотската история“, която разказва 140-годишната история на българския военноморски флот, ще могат да направят това безплатно.

От години наред нашите посетители са свикнали със своеобразната закачка, която имаме към тях с прословутата ни боб чорба, сготвена от истински военен готвач. И тази година няма да изневерим на традицията и те могат да похапнат от нея.

Децата ще могат да научат нещо повече и за обичаите на Гергьовден, защото 6-и май не е само празник на Българската армия. Той е свързан с много традиции и по тази причина сме организирали месене на обредни хлябове. Надявам се да бъде забавно не само на децата, но и на техните родители.

За всички, които обичат военна музика и след парада ще почетат празника при нас, ще свири Представителният оркестър на Сухопътни войски. След това сме подготвили нещо и за любителите на народната музика.

В нашите филиали Военноморски музей във Варна и Музея на авиацията в Крумово също ще работят с отворени врати и ще имат богата програма.

- Кои са най-важните традиции и обичаи, свързани с празника, които припомняте на вашите посетители?

На този ден искаме да припомним воинските традиции, ценности, но наред с тях се стремим да обхванем широкия спектър на празника, тъй като става дума за Празник на армията и Ден на храбростта.

Трябва да отбележим, че първият празник на Българската армия не е започнал на 6-и май. Той се налага в ритуалната система на войската през 30-те години на миналия век. Първият празник на Българската армия е Денят на победите, който е отбелязван на 27 ноември. За съжаление той е малко позабравен днес. Този празник е създаден и непосредствено след победите ни в Сръбско-българската войска. Сключването на Ньойския мирен договор на тази дата обаче води до бавно отмиране на Деня на победите като празник на българската армия заради последиците от тази национална катастрофа.

През 1880 г. е учреден орденът „За храброст“, като по-късно през април започва отбелязването на празника на неговите кавалери. През 30-те години този празник започва да се отбелязва и като празник на Българската армия. След 45-годишното му забравяне през 1993 г. честването му отново е възстановено. Освен връзката с първия български орден „За храброст“, 6-и май е празник на Българската армия, защото тогава почитаме и един от най-личните светци воини Св. Георги Победоносец.

- Децата или техните родители проявяват по-голям интерес към възможността да се качат на военна техника?

- Интересът е споделен почти по равно. Малчуганите се забавляват, но и порасналите деца – техните родители, също се чувстват въодушевени да опитат какво е усещането, когато си във военна машина. Най-хубавото на тези празници на отворените врати в нашия музей е, че има по нещо за всекиго. Удоволствието да видиш засмените лица на хилядите, които в тези дни избират да прекарат празниците с нас, е голямо.

- Освен възможността да се качат на военна техника, прожектирате и филми. Смятате ли, че по-интерактивните методи привличат повече посетителите в музеите?

- В последните години залагаме много на съвременните способи за комуникацията със своята публика. Една от нашите амбиции е да използваме все повече възможности да провокираме хората, независимо от тяхната възраст, да търсят сами различната информация и да придобиват знания по теми, които засягаме в своите изложби.

За осъществяването на тази не лека задача работим и чрез множеството модули на образователните програми на музея, които непрекъснато доразвиваме и усъвършенстваме, за да отговарят на нуждите и очакванията в съвременния образователен контекст.

- Какви възможности дават тези програми?

- Те обхващат както теми в задължителните учебни програми и могат да служат за онагледяване на уроците по българска история в училищата, така и такива, които разглеждат любопитни факти от историята ни и интерпретират значението на музеите като институции на паметта, като място, което съхранява историята ни.

В образователните програми залагаме не само на показа на филм и презентации, но и на различни методи, които развиват логическото мислене на децата, възпитават у тях естетика и изграждат способността им да работят в екип. Интерес има както от учениците в 3-4-ти клас, така и от крайния гимназиален курс.

Последната ни образователна програма, която е пусната от по-малко от година, се радва на голям успех. Тя е свързана с животните на фронта.

- Смятате ли, че този вид учене привлича интереса на учениците към историята?

- Категорично! Все повече изследователи на темата „Образование“ смятат, че визуализацията на учебния процес и участието на децата в обучителните модели създават у тях по-голямо желание и стремеж да усвоят обема от знания за съответната възрастова група.

- Определихте музеите като институции на паметта и място, което съхранява паметта. С какво са свързани най-често въпросите на посетителите?

- В дните на отворени врати наблюдаваме бум на дарения. Хора, които са идвали преди, носят различни артефакти, свързани с техните семейства и искат да ги споделят с нас. Други пък питат с какво са свързани дадени предмети, интересуват се от свои роднини, които са участвали във войните и търсят информация от нас – къде са служили, има ли паметници на местата, на които са загинали. Има и въпроси към конкретен експонат от нашите експозиции или историите, които са чули по време на обиколката си.

Това обаче се случва и извън дните на отворените врати. Хората търсят експертното мнение на музея по различни теми.

- Можем ли да говорим за повишаване на интереса към миналото на хората?

- Разбира се. Това, което може би е различно и хубаво, е че националната история все повече не се възприема като един наратив, в който личностите липсват. Вече се възприема идеята, че всеки един, носейки своята история, е част и от голямата история. Проучвайки своето минало, достигайки до истини, които касаят неговото семейство, човек разбира много повече и от различни ъгли националната ни история. Любопитството, което подобно действие провокира, е полезно, защото създава много по-силен и многопластов интерес към събитията и лицата от националната ни история.

Смятам, че през последните години интересът към историята ни и личният ѝ прочит нараснаха много сериозно. Увеличи се желанието на хората да добиват все повече и по-различна информация за събитията и да търсят различните прочити на националната история, а не еднопластовият, който десетилетия наред бе налаган официално.

Това е една от заслугите на музейните колективи, които успяха да разчупят стандартния прочит на българската история и да направят възможен различния.

Визитка:

магистър специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специалност „Финанси“ в Великотърновския университет „Св. Кирил и Методий“
-„доктор“ по научна дисциплина „История на България“

заема последователно длъжностите историк-уредник, началник отдел „Фондове и Реставрационно ателие“, зам.-директор, а от 2010 г. директор на Националния военноисторически музей

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини