Новият председател на ЕК трябва скоро да преразгледа шпитценкандидат процедурата, казва изследователят от Центъра за изследвания на европейските политики

– Г-жо Русак, какви са най-големите предизвикателства пред Урсула фон дер Лайен в качеството й на следващия председател на Европейската комисия (ЕК)?

– От институционална гледна точка основното предизвикателство за нея е най-напред да преформулира процедурата на т.нар. шпитценкандидат (бел.р. водещ кандидат) и да спомогне за постигането на споразумение между Европейския съвет и Европейския парламент (ЕП) в тази насока. Договорените принципи би следвало да добият реално измерение, така че следващият път през 2024 г. да има налице ясни правила за назначаване (на председател на ЕК).

– Чуват се критики, че Комисията е твърде тромава и бюрократична. Може ли жена начело на институцията успешно да подреди вътрешните структури?

– Не виждам каква роля има полът в този случай. Но да за първи път имаме жена начело на ЕК и този факт е сериозен сигнал. Темата за равното представителство на половете е изключително важна на този етап и новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен ще трябва да постигне абсолютно равновесие при подбора на еврокомисарите. Мисля, че обществото ще следи с много по-зорко око този аспект от всякога и това е всъщност положително развитие. Предложението й националните правителства да номинират по две личности за еврокомисар – мъж и жена, които да са еднакво добре квалифицирани, е всъщност добра идея. Така, в качеството си на новоизбран председател тя ще има възможността да избира. По въпроса за бюрокрацията ще кажа, че ЕК е административен орган и в този смисъл е естествено да бъде бюрократична. Със сигурност има начини да бъде оптимизирана и по-резултатна, но нека не забравяме, че тя има брой служители съпоставим с този на общината на Мюнхен. Само по себе си това говори, че ЕК не е раздутото бюрократично чудовище, за което хората често я мислят. Всъщност е доста ефективно изградена в сравнение с националните администрации. Предвид всичките отговорности, с които ЕК е натоварена, броят на служителите не е прекален.

– Защо номинацията предизвика толкова враждебни реакции от по-малките партньори в правителствената коалиция в Германия?

– Германската социалдемократическа партия бе изначално недоволна защото шпитценкандидат процедурата не бе приложена. Освен това нейното предпочитание бе водещият кандидат на социалдемократическото семейство Франс Тимерманс да бъде номиниран. Така че партията видя в развоя на събитията недемократичност и връщане към задкулисните машинации, което си беше и реалността, и дори принуди Ангела Меркел да се въздържи при гласуването. Социалдемократите в Германия също така посочиха няколко примера на проблеми при мандата й като министър на отбраната но аз мисля, че това повече се отнася за процедурата, а не за нейната квалификация.

– Смятате ли, че Европейският съвет превиши правомощията си като предложи заместник-председатели на ЕК в пакета и дори председатели на ЕП?

– Нещата са свързани. Нека не забравяме, че когато става въпрос за ЕП или Европейския съвет, си имаме работа с играчи от същите партии. Тези партии водят вътрешни дискусии относно процедурите. Парламентът е свободен да избере своя председател и с вота на 3 юли всъщност показа, че не е в ръцете на европейските правителства.

– Напрежението между Европейския съвет и ЕП създаде ли сериозен политически конфликт за това кой взима решенията в Европа?

– Разбира се, това е класическа борба за надмощие между институциите. Случващото се между Европейския съвет и парламента в известна степен не се свежда толкова до излъчването на по-подходящ кандидат за поста председател на ЕК отколкото до играта на власт между институциите. Те са по-заинтересувани от това да показват сила и да налагат мнение, отколкото от предлагането на добър кандидат. Както вече споменах, изключително важно е следващият председател на ЕК да бъде своеобразен посредник между трите институции и да намери решение за устойчива процедура за назначение, която е приемлива и за Европейския парламент и за Европейския съвет.

– Задълбочи ли се демократичният дефицит в ЕС с пренебрегването на шпитценкандидат принципа, както твърдят някои евродепутати?

– Би било погрешно Европейският съвет да бъде критикуван за това, че не се придържа към един от „водещите кандидати“. Но истинската причина Европейският съвет да не избере един от тях е, че в Европейския парламент няма явно мнозинство за нито един от декларираните шпитценкандидати ЕНП (едва) получи най-много гласове, но другите партии не се съгласиха да подкрепят Вебер. Основните политически групи в ЕП просто не желаят да се обединят зад един общ кандидат. В тази ситуация Европейският съвет естествено предпочете да предложи някой друг, който по-добре да отразява политическото равновесие между правителствата на ЕС (които също са демократично легитимирани).

На теория разбира се, по-демократично е този процес да бъде обвързан с изборите, което би дало на гражданите някакъв контрол върху кандидата. Но и преди на практика шпитценкандидат процедурата нямаше истински ефект, защото хората не знаеха за нея. След изборите през 2014 г. беше проведено изследване, което показа, че европейските граждани в голяма степен не са запознати първо със системата, второ - с индивидуалните кандидати. Сама по себе си системата не променя нищо, ако хората не знаят за нея. В този смисъл, бих казала, че системата не прави ЕС по-демократичен.

Някои основни правила трябва да бъдат договорени за двете институции - Европейския съвет и Европейския парламент, с мандат, съгласно Договора на ЕС, за съвместно намиране на решение за председател на Комисията. Тези основни правила трябва да бъдат определени и да бъдат правно обвързани, за да се избегнат институционални битки следващия път през 2024 г.

Правилното функциониране на преразгледаната шпитценкандидат процедура зависи на първо място от Европейския парламент. Процесът на представяне на „политически програми с лице“ не трябва да бъде изоставян. Европейските политически групи трябва да продължат да идентифицират своите лидери. Ако една от тях може да събере солидно мнозинство в ЕП зад своя кандидат, Съветът би трябвало да го номинира. Ако Парламентът не е в състояние да намери такова мнозинство, то тогава на Европейския съвет трябва да се позволи да предложи свой кандидат, който не е участвал в шпитценкандидат процедурата. Този кандидат обаче след това трябва да се яви на парламентарно изслушване, подобно на това, което се прилага за кандидатите за членове на Комисията. То може да се организира или в една пленарна сесия, или да бъде разделено в рамките на различни заседания на комисиите. Такова споразумение ще гарантира на двете институции справедлив дял в процеса на вземане на решения и ще премахне загубата на енергия от показване на мускули между институциите.

– Как да тълкуваме факта, че Източна Европа практически не присъстваше в ръководния пакет? Ще задълбочи ли това разцеплението между изтока и запада и недоволството от т.нар. диференцирана европейска интеграция?

– Вярно е, че нито една централно- или източноевропейска страна не бе представена, но този пакет бе единодушно договорен впоследствие, така че същите тези страни го одобриха. Това предполага, че не са видели никакъв проблем. Не знаем какви други обещания евентуално са им били дадени в замяна.

– Трябва ли следващата ЕК да бъде „политическа“ предвид множеството възражения срещу такъв подход?

– Етикетът „политическа“ ЕК е малко подвеждащ, защото различните хора го тълкуват по различен начин. Освен това имаше объркване между „политическа“ и „политизирана“, което означава „политическа“ в смисъл на партия. Когато Юнкер определи своята комисия като политическа, по-скоро имаше предвид приоритизиране в работата – няма да се занимава с всяка възможна тема, а ще се концентрира върху сферите, в които Европа може да внесе промяна, и ще има структура ръководена от горе, така че политическото ниво да има по-голям контрол върху администрацията. Тази тенденция се развиваше в течение на времето. ЕК вече не е технократски орган, какъвто бе преди, в продължение на доста време ставаше все по-политически.

– Какви трябва да са задачите на новата ЕК след комисията „Последен шанс“ водена от Юнкер?

– Задачата на ЕК си остава същата, а сред основните й задължения е да инициира законотворчество, да подготвя предложения и да следи за това страните членки да изпълняват правилата договорени на европейско ниво. Комисията „Последен шанс“ на Юнкер не е нищо повече от реторика. На 1 ноември следващата ЕК встъпва в длъжност, ще има промени в структурата, ще има и изменения в позициите по политиките. Урсула фон дер Лайен ще изготви програма, но в крайна сметка няма да видим новаторски разлики в начина, по който Комисията работи.

Визитка:

Изследовател в Звеното за институции към Центъра за изследвания на европейските политики (CEPS).

Изследва теми като Европейските парламентарни избори и системата на водещия кандидат (шпитценкандидат), демокрация и отчетност в ЕС, както и концепцията за диференцирана европейска интеграция.

Завършила е бакалавърска степен в специалност Политология и социология от Франкфуртския университет

Магистър по европейски науки в Маастрихтския университет


 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Броят на хоспитализациите  у нас е много над средния за Европейския съюз

Проф. Николай Габровски: Българското здравеопазване е лесно достъпно за разлика това в Европа

Броят на хоспитализациите у нас е много над средния за Европейския съюз

"Не съм съгласен, че българското здравеопазване не е за всички. Напротив, то е достъпно за всеки. Само за сравнение в Европа, както и в повечето страни в света, за преглед и консултация с лекар специалист се налага да се чака няколко седмици, дори няколко месеца", заяви в интервю за "Монитор" зам.-директорът на „Пирогов” проф. Николай Габровски.

Ще донеса топлина през ноември с турнето си Passion Flamenca в 15 града

Васко Василев: Музиката е най-добрата машина на времето

Ще донеса топлина през ноември с турнето си Passion Flamenca в 15 града

Долетя от Лондон само за няколко дни, след като в последния месец делеше времето си не между две държави, а между два континента – направи турне в Япония, върна се във Великобритания, отскочи до Испания. В крайна сметка София винаги е негова дестинация, най-малкото защото наближава огромното му турне в цяла България през ноември.

Деница Сачева: Държавата връща децата в училищата и семействата, не ги взема

Разпространява се фалшива брошура с препоръки от СЗО за сексуално образование в градините, не предвиждаме такова нещо, коментира в интервю за "Монитор" зам.-министърът на образованието и науката