София е прекрасна като прекрасните момичета от провинцията, които идват да търсят щастието си в града. София е българският Ню Йорк, а не Враца, да ме прощава Валери Божинов. Всеки напредничав човек мечтае за апартамент именно в София. В хубав квартал, с гараж. Примерно в „Лозенец“.

София е най-красива вечер. Обичам София вечерта. Когато уморен след работа се прибираш вкъщи. Дори новината, че метрото е наводнено, не може да те сломи. Ще се прибереш с тролея. Тъкмо ще наминеш да видиш новия „Славейков“ - всички говорят за него във Фейса. Ех, каква лудница е в този тролей, голяма борба е само за да се качиш. Ама този шофьор защо заобикаля така? Вярно бе, има ремонти. И ремонти на ремонта. В тролея смърди на потни граждани и лееекичко на алкохол. От лелката, която говори високо по телефона, целият тролей разбира кога въпросната лелка е на работа, кога почива и че довечера ще прави супа топчета.

Това те подсеща, че хладилникът е празен. Щастлив си, като си помислиш за наденичките, дето ще ги купиш от кварталния магазин. Защото жената не е взела заплата, ти ще пазаруваш за вечеря и като мъж на място можеш да вземеш нещо вредно и бързо приготвящо се, като карначета например. Дааа, карначета ще взема, а те вървят с бира и лютеница. Днес не е ли вторник? Май има мач...Мач, бира и карначета, егати кефа!

Лют скандал между контрольори и нередовен пътник те изважда от сладките ти мисли. Ето я и твоята спирка. Я, оправили са информационното табло, миналата седмица не работеше. Дечурлига пищят в панелния рай, ваканция е. Какво ще ми обиждат панелните квартали тия сноби от „Лозенец“, пълно е с млади хора тука. Така си мисля, обаче ако спечеля 500 бона от лотарията непременно ще си взема нещо в „Лозенец“, с гараж. Дааа, освен карначета и бира, ще си взема и картонче за търкане. Ще взема и за мацката едно, за да не ми пили на главата, че си харча парите за глупости.

Ей го и кварталния магазин. Егаси опашката! Тея бабички що чакат вечер, когато хората се прибират от работа, и баш тогава пазаруват? Ето я и Йорданова от третия етаж. За едно кисело млеко и кутийка котешка храна прави калабалък. Сама бабичка, пък има три апартамента. От къде тия пари?

Добре поне, че пред магазинчето са седнали кварталната тайфа пияници.

Обичам кварталните пияндета във вечерна София. Наричам ги „нюйоркските мъдреци“, независимо дали са от „Гео Милев“, „Дружба“, „Люлин“ или „Младост“. Защото София е Ню Йорк-ът на България. А тези невчесани и небръснати чички ми приличат с четинестите си физиономии на онези бродяги, които играят шах „на вързано“ в градинките и парковете на Манхатън. Също толкова мъдри и надлетяли времето и пространството.

Пия една бърза бира с нюйоркските мъдреци от квартала, замирисва ми на пържени тиквички и се сещам, че вкъщи има гладна (и ядна) жена и празен хладилник и набързо пазарувам. Взех и домати, и яйца, щото знае ли се.

А навън ароматът на пържени тиквички е изчезнал, сега мирише на пържена риба. Обичам ароматите на вечерна София... Ех, пържена риба! Тази събота ще ида за риба... Не, тази събота трябва да мина с латекс кухненския бокс. Може да живея в панелка, но ще си я ремонтирам и ще стане бонбон.

Пред входа виждам, че някакъв простак ми е вдигнал чистачките на колата. Кой е тоя бе, кой е тоя? Аз съм в тоя блок колко години вече, винаги тука си паркирам. Само да го пипна – ще му изскубя вентилите с клещи. Ми да се оправя бе, чистачките ми ще бара...

Най-сетне си у дома! Ех, колко е красива София от 8-ия етаж! Покривът тече, но тази гледка не я даваш за нищо на света. София е в нозете ти!

Лягаш си. Заедно с нощния въздух от Витоша в стаята нахълтва шум от форсирани мотори и вой на спирачки. Пак има автогонки. Чува се полицейска сирена. Това е песента на нощна София.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

5 женски коли, които вече не се произвеждат, а много ми липсват

Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.

Последното писмо на никулденския шаран

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Ако го нямаше този ден (за Шрек, Мавзолея на Георги Димитров и Вашку да Гама, но не от село Рупча)

Тази нощ сънувах Шрек. Зеленото филмово чудовище ми беше откраднало рубриката. Всичко започна с едно телефонно обаждане. Началството се обади и ми вика: „Няма вече да водиш своя собствена рубрика. Шрек се справя много по-добре от теб“.