Социологът Васил Тончев пред

Социологът Васил Тончев пред "МОНИТОР": Младите вече са по-политически активни

  • Шансовете за сформиране на правителство са добри
  • Провалът на предишните парламенти преориентира избирателите към ПП
  • Причината за лошия резултат на БСП трябва да се търсят в самата партия, а не навън
  • Почти невъзможно е проф. Герджиков да обърне резултата на втория тур

Наблюдава се промяна в електоралното тяло, младите стават все по-политически активни. Това заяви социологът Васил Тончев в интервю за "Монитор".

Г-н Тончев, след като ЦИК публикува окончателни резултати от изборите 2 в 1 вече е ясно, че „Продължаваме промяната“ са големият победител. Те ли са новите спасители, от които България имаше нужда?

За да разберем дали са големите победители, трябва да почакаме още и да видим какви са резултатите от втория тур на президентските избори. Тогава ще се отчете цялостната политическа картина за страната ни. Доста дълго време страната ни беше в едно политическо противопоставяне, което се отразяваше много тежко и имаше голямо напрежение. Всъщност сега има шанс картината да се промени – да надделее едната или другата страна и ако партиите на промяната имат мнозинство, с което могат да направят правителство, и ако това се съчетае с една победа на президентските избори, съвсем определено може да се каже, че линията на Румен Радев е надделяла и се постигат резултатите, за които той се бореше. Тогава вече ще имаме категоричен победител, имайки влияние върху президентската и върху изпълнителната власт.

Какъв е електоратът на „Продължаваме промяната“?

Много повече градски, много по-млад и с по-високо образование. Това, което се случва, е подмяна на електоралното тяло в България, което прави и изборите толкова трудно предсказуеми, тъй като това са хората, които досега не са гласували, и хора, които от тази година стават политически активни.

Стават ли младите по-активни, отколкото са били преди? Има ли такава промяна?

Има и тя определено се забелязва.

„Продължаваме промяната“ има много допирни точки с „Демократична България“. ДБ искаха да сформират коалиция, но от ПП не се съгласиха. Защо имаше отказ за общо явяване на изборите и защо разликата в гласовете им е толкова голяма?

Разликата дойде от това, че „Продължаваме промяната“ всъщност са факторът, който може да реши изборите и който може да направи така, че да се сформира редовно правителство. Това, което се случи, е всъщност, че два парламента пропаднаха – не успяха да излъчат мнозинство и това всъщност накара хората от този тясно политически спектър, които подкрепят промяната, да се преориентират. Това стана в последния момент.

Това ли е причината, поради която „Има такъв народ“ отбеляза такъв крах? Техните гласове са с около 400 хил. по-малко в сравнение с изборите от 11 юли.

Разбира се, те губят някъде около 60% от подкрепата си. Същото се отнася и за „Демократична България“, както и за „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Това е едно преформатиране, прегрупиране на цялото това пространство, което е на базата на протестния вот.

Как си обяснявате, това ли е единствената причина, поради която ИБГНИ не влезе в новия парламент, имайки предвид, че Мая Манолова, Татяна Дончева и Николай Хаджигенов бяха изключително активни в предишния парламент. Манолова и Хаджигенов оглавяваха комисии, постоянно се даваха брифинги?

Това е основната – гласовете просто бяха разпределени и всички партии, които разчитаха на гражданите от протеста, получиха голяма редукция на подкрепата, на база на това, че хората се преориентираха към новия субект, към „Продължаваме промяната“.

Една от т.нар. партии на статуквото също отбеляза значителен спад по отношение на получените гласове. Самата Корнелия Нинова заяви, че резултатите са катастрофални. Защо те са такива обаче, след като толкова години БСП е в опозиция. Не е ли най-логичното недоволните от управлението на Борисов да подкрепят социалистите?

Причините са много дълбоки. БСП е партия, която контролираше цялото пространство, партия, в която имаше най-различни течения - и социалисти, и социалдемократи, както и крайно леви течения. Тя доби обаче съвсем други характеристики – линията, която тя наложи, е партия на социално слабите, партия на възрастните хора, партия на пенсионерите. Над 60% от гласувалите за БСП са на възраст над 61 години. Тя много стесни спектъра от политики, които покрива електоралното тяло, вследствие на което стана и тази трансформация в БСП и се стигна до този нисък процент на поддръжници.
Нинова загърби европейската левица, загърби ПЕС и линията, която тя защитаваше, бе по-скоро социално консервативна. Тя не е типична за левите партии и всъщност това е резултатът. Обновлението, което се опита да направи по един доста силов начин в партията – да изтласка старото поколение, за да излязат нови хора, също не се оказа удачно, не можа да стане този плавен преход.

Вътрешните конфликти, вътрешната опозиция в БСП има ли някакво значение за резултата. Изглежда ли левицата по-нестабилна в очите на избирателите?

Имаше значение, разбира се. Партията структурно е доста разформирована, вследствие на което значителна част от хората, които Нинова отстрани от позиции в партията, всъщност се консолидираха около инициативния комитет, който застана зад Румен Радев. И оттук вече прерасна напрежението към инициативния комитет като външен фактор, който й е повлиял, но аз мисля, че причините трябва да се търсят вътре в самата партия.

Как всъщност ще повлияе на втория тур от президентските избори в неделя оставката на лидера на БСП Корнелия Нинова и твърденията й, че хора около Радев са поискали тя да напусне поста си? Ще има ли спад в гласовете за досегашния държавен глава?

Разбира се, че това е неприятно с гледна точка на ситуацията преди втория тур, но в същото време Радев печели мажоритарно в очите на тази част от електората. За някакъв голям спад не може да се говори, но при всички случаи е неприятно точно в този момент да се случи това.

Сякаш обаче точно в този момент оставката й беше неочаквана.

Явно конфликтът е натежавал и в общи линии да, не се очакваше. Дори не се очакваше и оставка на Нинова, тъй като за нея се говори от доста дълго време - след изборите през юли и през април. Тя твърдо отстояваше позицията си, без да дава ход на нейната оставка, но сега като че ли нещата достигнаха до невъзможност тя да продължи.

Има ли шанс проф. Анастас Герджиков да обърне резултата?

Не мисля. Разликата е много голяма, освен това подкрепата за Радев идва от най-различни страни, а най-голямата е от хората, които са гласували за ПП.

Гласовете за Мустафа Карадайъ ще преминат ли към Герджиков, или по-скоро ще се разпръснат между двамата кандидати за президенти на балотажа?

Мисля, че много трудно ДПС ще успее да мобилизира за втори път електората си, това е било и на други президентски избори, когато ДПС е взимала страна, макар и да не го е правила толкова открито и явно. Първо, няма да има пълна мобилизацията на електората на ДПС, но това пък ще породи мобилизация на анти-ДПС вълна на база на гласовете на поддръжниците на промяната.

Ще успеят ли партиите на промяната да сформират правителство и къде е мястото на новия политически играч в парламента - „Възраждане“?

Четирите партии от страната на протестния вот нямат друг вариант освен да направят правителство, така че шансът да се получи е много голям. Освен това подходът, който имат от ПП, да се направят преговорите дискусионно, всички заедно да влязат в диалог, когато се разбират относно политиките и това да стане публично, мисля, че е доста добър. Това увеличава шансовете да се получи стабилно мнозинство между тях.

Що се отнася до „Възраждане“ мисля, че такъв феномен сме имали досега. Тя много наподобява една нова „Атака“, винаги сме имали такава ниша – протестърска, крайна. В случая тя се вдигна на база на една антиковид вълна, на антиваксърска вълна, която успя да получи по този начин политическо представителство. Така че няма нищо ново, но при всички случаи те ще останат в изолация. Антиевропейската идея в България не е популярна. Те няма да бъдат припознати нито от партиите на статуквото, нито от партиите на промяната.

ВИЗИТКА:

-Васил Тончев е завършил философия в СУ "Климент Охридски"

-Работил е като психотерапевт

-Бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, а по-късно - научен секретар в Националния център за изследване на общественото мнение

-Създава собствена агенция СОВА-5, която след това придобива търговската марка "Сова Харис"

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.