Социологът Васил Тончев пред

Социологът Васил Тончев пред "МОНИТОР": Най-вероятно седем партии ще влязат в парламента

* Никой няма полза от избори 2 в 1 през есента.

* Ако отново не се роди правителство, ще има голямо разочарование сред хората

* Гласовете зад граница водят само до 1-2 мандата повече или по-малко за дадена партия

- Г-н Тончев, предизборната кампания май започна много преди официалния й старт. Страстите са доста разгорещени, какви изненади очаквате на вота?

- Всъщност кампанията не е спирала - още след като стана ясно, че няма да може да се сформира кабинет. Поне засега обаче не се очертават някакви съществени изненади. Размествания може да има, но те няма да водят до някаква нова картина на политическата сцена. Какво най-общо говори сегашната ситуация? Очаква се, че най-вероятно патриотичните формации ще влязат в следващия парламент. Също така може би ГЕРБ ще изгуби част от влиянието си заради някои разкрития на служебното правителство. Така или иначе в това Народно събрание ще влязат политическите сили, които преди прескочиха бариерата, плюс патриотите. Засега така се очертават нещата.

- Очаквате ли да се стигне обаче отново до патова ситуация?

- Ситуацията ще е сложна, може би малко по-добри позиции ще имат т.нар. партии, подкрепени от протестния вот. БСП и ДПС също, защото преди при по-възрастните избиратели изпитваха притеснения заради ситуацията с коронавируса и много от тях не излязоха да гласуват. Сега тези притеснения отпаднаха. Общо взето картината ще бъде същата, а сформирането на кабинет отново най-вероятно ще е на базата на анти-ГЕРБ позиции. Тоест на партиите, подкрепени от протестния вот, ще им се наложи да работят и с някои от системните формации, ако искат да имат мнозинство.

- Да разбирам, че очаквате по-голяма избирателна активност, въпреки че изборите са през лятото и много хора са на почивка, а в същото време се гласува и машинно? Не мислите ли, че машините също ще откажат голяма част от гласоподавателите?

- Мисля, че машинното гласуване ще има своето влияние. Някои от възрастните хора се притесняват от това гласуване и може да е допълнителен аргумент да не отидат до секциите и да подадат своя глас. Колкото до почивките, не мисля, че ще има голям отлив заради това. Политическите духове в момента са много разгорещени и обикновено това изпраща повече хора до урните. Така че очаквам по-голяма активност от април, да не говорим, че тогава беше пикът на пандемията. Поне сега тези притеснения няма да ги има.

- Какъв е изводът ви от машинния вот през април, какво показа това гласуване?

- По принцип машинният вот не е проблем за хора, които боравят дори минимално с техника. Но както казах, някои по-възрастни хора изпитват страх от него.

- Много експерти изтъкнаха, че всъщност машинен вот няма в почти нито една страна в Европа. Трябва ли да остане?

- Машинният вот е приет в страни със страшно много избиратели и при които преброяването е трудно - става дума за Индия, Индонезия, Бразилия, САЩ. В такива страни се използват машини. Но там има над 600 млн. избиратели и няма как да се постъпи по друг начин. При нас няма такава необходимост, но от гледна точка на коректността на попълване на протоколите, на бързината на обработка, може би ще бъде добро нововъведение. Разбира се, стига всичко да се спазва много стриктно и да доведе до честността на вота. Вярно е, че си има рискове, но всичко зависи от администрацията ни. Мисля обаче, че тя е доказала, че може да се справи със задачите, които й се поставят.

- А що се отнася до транспорта на машините в чужбина?

- Всичко е въпрос на логистика. Вярно е, че това е сложно, скъпо и отговорно, но би могло да се организира без проблем.

- След изборните промени, знаете, че ще има повече секции за гласуване в чужбина. Какви са очакванията ви?

- Вярно е, че това ще улесни много повече сънародници, но нека изтъкна, че въпреки че имаше висок процент на гласуване в чужбина, това не оказва толкова голямо влияние върху цялостната картина.

- Някои обаче го определиха като феномен и че едва ли това е променило картината у нас?

- Това изобщо не е така. Гласовете зад граница водят до 1-2 мандата повече или по-малко за дадена партия, което няма отношение към цялостната картина. По-скоро казусът тук е морален, за да може хората, които се чувстват съпричастни и ангажирани към страната ни, да могат да участват в политическия ни живот.

- Има обаче една друга тенденция. Видяхте, че Слави Трифонов отказа да се кандидатира за депутат, Бойко Борисов също заяви, че дава път на младите в листите. Идва ли краят на лидерското начало в партиите?

- Всички се приспособяват към условията и това, което е удобно за тях. Очевидно Слави Трифонов е възпрепятстван да присъства в парламента, а и след изказването му едва ли не всички помислиха, че той ще се включи в надпреварата за президент, а защо да не е за премиерския пост, като се има предвид, че най-вероятно неговата формация ще трябва да състави кабинет. Мисля, че съвсем спокойно може да се мисли в тази посока.

- Може ли ИТН обаче да има мнозинство, а и от формацията непрекъснато изтъкват, че ще съставят кабинет само при това условие?

- Данните засега показват известна ерозия сред ГЕРБ, но в никакъв случай не показват срив на доверието и радикална промяна. Така че по-скоро смятам, че ИТН ще трябва да работи с някоя от системните партии или отново да не се сформира кабинет. Но ако втори път се откажат да съставят правителство, мисля, че това ще доведе до голямо разочарование сред хората, които им се доверяват. Всъщност такава опасност имаше и първия път, когато не го направиха, но някак си резултатите от комисията „Манолова“ и от това, което започнаха да изкарват като проблеми на предишното управление, даде основание на хората да смятат, че е имало причина да бъдат отложени изборите още веднъж. Но трети път е безсмислено и хората ще се отдръпнат.

- Каква е вероятността за избори 2 в 1 през есента, заедно с президентските? Виждате ли такъв сценарий?

- Според мен това не е изгодно на никого. Нито президентът би го поискал, защото той не е чак толкова партийно оцветен, нито останалите партии, най-малко пък избирателите ще искат страната да е толкова дълго време в безтегловност.

- Може ли да има продължение този служебен кабинет?

- Възможно е като хипотеза, въпросът е какво ще е добре за избирателите и какво ще решат те.

- Агресивна ли е кампанията, какво наблюдавате в момента? И може ли да се говори за война между институции, както се изтъква от някои?

- На фона на случващото се и подмяната на властта според мен това е нормален процес. Знаете, че засега имахме три мандата една и съща администрация, имаше нужда от промяна на възлови места. Но според мен паралелно с това промените започнаха да се правят много на ангро. А това започва да минава границите. Мисля си, че трябва да се подхожда много по-внимателно и отговорно към всяка една промяна - особено когато е персонална и засяга съдбите на определени хора.

- Знаете, че преди години непрекъснато говорехме за купения вот като най-голям проблем. Наблюдавате ли промяна в тази посока?

- По принцип данните от социологическите изследвания и реалният резултат от изборите показват разлика от около 2-3%, обикновено в полза на управляващите. Така че в тази посока можем да разсъждаваме, че имаме някакъв корпоративен вот, но не става дума за драстична подмяна на вота на гражданите и изкривен резултат. Това наистина е неприятно явление, което трябва да бъде изкоренено, но има промяна в тази посока.

- Заявихте, че очаквате по-висока избирателна активност, има ли шанс обаче да достигне тази от 2001 година, когато дойде явлението НДСВ? Тогава гласуваха над 4 млн. души.

- Засега обикновено гласуват по около 3,5 млн. души, а на предните 3,3 млн. души. Но имайте предвид, че населението на страната ни прогресивно намалява с по около 50 000 на година. Въпросът не е каква активност ще се получи като съвкупност, а дали дадена партия може да получи мнозинство. Но дали е възможно някоя партия да дойде и да повлече след себе си 60-70% избиратели - на теория е възможно, но на практика все още виждаме, че такова явление все още у нас не съществува.

- А нуждае ли се политическата ни карта от такова явление, има ли луфт, който трябва да се запълни?

- Това е много условно, нещата се променят непрекъснато. Трябва да се разсъждава от гледна точка на ситуацията в момента, а тя е, че ни очаква много пъстър и шарен парламент. Обществото ни е много разделено.

- Очаквате ли тогава кампанията да става все по-агресивна?

- Да, очаквам да е изключително агресивна, разделението е огромно и мостовете между различните политически субекти почти не съществуват. Но ако и на тези избори не се роди правителство, може да има голямо разочарование в избирателите.

ВИЗИТКА:

Васил Тончев е завършил философия в СУ "Климент Охридски"

Работил е като психотерапевт

Бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, а по-късно - научен секретар в Националния център за изследване на общественото мнение

Създава собствена агенция СОВА-5, която след това придобива търговската марка "Сова Харис"

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.