С оциалната изолация може да бъде свързана с повишение на възпалителните процеси в тялото, съобщи "Медикъл експрес".
Изследователи от университета на Съри и университета "Брунел" в Лондон са изследвали връзката между социалната изолация и чувството на самота с възпаленията в организма. Те са анализирали тридесет предишни изследвания в тази област и са установили връзка между двата процеса.
Социалната изолация може да бъде свързана с повишение на възпалителните процеси в тялото, съобщи "Медикъл експрес".
Изследователи от университета на Съри и университета "Брунел" в Лондон са изследвали връзката между социалната изолация и чувството на самота с възпаленията в организма. Те са анализирали тридесет предишни изследвания в тази област и са установили връзка между двата процеса.
Възпалението е начин на тялото да подаде сигнал на имунната система да лекува и възстанови увредените тъкани, както и да се защитава от вируси и бактерии. То би могло да започне да уврежда здрави клетки, тъкани и органи и да доведе до увеличен риск от развитие на незаразни болести като сърдечносъдови например.
Преднамереното състояние на изолация от други хора се свързва с наличието на С-реактивен протеин, който се появява в кръвообращението до няколко часа след нараняване на тъканта и на повишени нива на фибриноген.
"Данните, които изследвахме, показват, че социалната изолация може да е свързана с възпалителните процеси, но резултатите за пряка връзка между самотата и възпаленията са по-малко убедителни", каза д-р Кимбърли Смит, лектор по здравна психология в университета на Съри.
Преди време стана ясно, че самотата активизира центровете на мозъка, които бдят за потенциални заплахи. Това прави много хора, изпаднали в социална изолация, по-конфликтни и отбранително настроени като своеобразна форма на самосъхранение.
Вероятно тук се крие една от причините самотните хора да се маргинализират.
Проф. Джон Качопо, експерт в изследванията, свързани със самотата, разказва за по-ранно проучване, посветено на маргинализацията на самотните хора:
„Засякохме необичаен модел, който лесно изтласква хората до ръба на социалната мрежа, когато останат самотни. В периферията хората имат по-малко приятели, а самотата от друга страна ги кара да загубят и малкото, които са им останали. Тези затвърждаващи ефекти означават, че социалната ни тъкан се разпада по краищата като прежда, която се разнищва по ръбовете на плетен пуловер.“
Новото изследване, проведено от професор Качопо и колегите му, сравнява мозъка на самотни и не-самотни хора.
Участниците са свързани с ЕЕГ апарат за измерване на електрическата активност в мозъка. Показват им поредици от думи, които варират според това колко социални и положително натоварени са.
Самотните хора по-бързо забелязват думи, свързани със социална заплаха, например „враждебен“ в сравнение с хората, които не се чувстват самотни.
Всъщност самотните хора са по-наблюдателни за думи с отрицателна конотация като цяло.
Монитор
