Собствениците на поземлени имоти, в които има дюни по Чеирномориоето искат държавата да отчужди терените и така да се защити общественият интерес. Това обяви Димитър Канариев, който е председател на управителния съвет на Национална асоциация "Българско Черноморие".

По думите на Канариев тези имоти били възстановена частна собственост, която е обявена за дюни, като голяма част от тях до 1990-та година са били със статута на земеделска земя, която в последствие е затрупана с пясък. В момента собствениците


не могат реално да ползват имотите си, но плащат данък


за собствеността си, както и такса смет. Затова държавата трябвало да обезвъзмезди притежатерлите и да се разпорежда със земите както сметне за добре.

Адвокат Добромир Михайлов добави, че правото на собственост е гарантирано в конституцията и по закон, но това било само на хартия. "Европейските практики е да се плащат някакви наеми на собственици на подобни имоти, в които има защитени зони“, обясни Михайлов. По думите му важна стъпка в правилната посока би било и промяна на процедурата по картирането на дюните, защото много от тях не са били такива.

От асоциацията се учудват как за кратко време много пясъчни ивици са били обявени за дюни, които обикновено се създават от природата за хилядолетия. Адв. Димитър Киров, каза за „Монитор“, че на подробна военна карта на българската брегова ивица,


изготвена от топографи на руската армия

само година след Освобождението отбелязаните дюни са много по-малко, отколкото сега. Въпросният документ е с мерна единица версти, а не километри и съществува и в българските архиви. По думите му не бива да се забравя, че през 60-те години немалко от дюните по Южното Черноморие са били унищожени по време на изграждането на курорта Слънчев бряг, като след промените от преди 30 години е имало нова подобна вълна.

Димитър Канариев припомни, че същите дюни, които в повечето случаи се намират не много близо до брега и през лятото върху тях се отварят незаконни къмпинги. В тази връзка, адв. Добромир Михайлов - експерт по нормативна база, касаеща правата на частната собственост предложи да се напише отделен закон за къмпингите и държавата да изкупи терени покрай брега,

за да може да се обособят такива зони.


Председателят на УС на Национално сдружение за защита собствениците на имоти Здравко Младенов попита защо се говори основно за дюните по морето, а в същото време подобни зони има и по поречието на Дунав. Според него държавата твърде късно се е сетила да се бори срещу презастрояването по Черноморието и контролът в тази насока остава слаб. „Липсва контрол на издаването на разрешения за строеж, които противоречат на застроителните параметри на терените и вместо да се оставя по 60% от площта за зеленина, брегът се бетонира максимално“, припомни той.

Според адвокат Михайлов проблемите по Черноморието и другите апетитни за застрояване райони в страната са заложени още през 2009 г., когато площта на зоните по евромрежата „Натура 2000“ са били определени много набързо.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

"Вила Ямбол" вдигна най-големия празник на виното у нас

Златна изненада поднесе на „Празника на виното“ в Ямбол организаторът на проявата - „Вила Ямбол“. Отличната реколта от вина, които гостите имаха възможност да опитат, са носители на множество златни медали от световни конкурси. Наред с това, ямболии споделиха радостта от успешното начало на годината за лозаро-винарския бранш и с отличната селекция Kabile Reserve, която включва три едносортови червени вина – мерло, сира и каберне совиньон.

Паста от черен трюфел и родопски хляб с квас – любими на посетителите в Панаира

Екзотична паста от черен трюфел и родопски хляб с квас са сред избора на посетителите на панаирните изложби „Фудтех“, „Винария“ и „Вкусове от Италия“. Българите предпочитат традиционните храни и напитки, но не отказват и да експериментират с вкуса. Това показва конкурсът „Изборът на потребителя“ тази година. В него се състезаваха 119 продукта, които са били оценени от близо 3000 посетители.