П о-ниските температури и падналия сняг през последните дни ще задържи развитието на овощните дървета в Кюстендилския край. Изключително важно е това развитие да стане на по-късен етап, съветва агроспециалистът Иван Георгиев.
По-ниските температури и падналия сняг през последните дни ще задържи развитието на овощните дървета в Кюстендилския край. Изключително важно е това развитие да стане на по-късен етап, съветва агроспециалистът Иван Георгиев.
По негови думи в случаите, когато дърветата цъфтят, ниските температури не са добри. При температури от – 3 ° С не говорим за слана, говорим за мраз, който е опасен за тапетната тъкан под плодните пъпки. „Мога да кажа, че този процес няма как да се случи на втора или на трета тераса, но ние ще го наблюдаваме.
Виждате, че в момента сняг има навсякъде. Хубавото е, че към този момент все още дърветата не са се развили, те все още са в покой”, коментира още Георгиев. Той е категоричен, че към този момент снежната покривка ще се отрази благоприятно на дърветата. „Сигурен съм, че сега дърветата ще се развият по-късно. Надяваме се обаче да нямаме тази година слани, че се е случвало да пада мраз и през април”, твърди още експерта.
Резитба
Кюстендилецът Севделин Атанасов пък казва дори, че сега е моментът да бъде извършена резитба на дърветата, каквато той е направил преди броени дни. „Дори в случаите с млади дървета на възраст между 6 и 8 години зимното кастрене насърчава растежа и е важно за последващата форма на дървото.
Подходящите месеци за зимното кастрене са януари и февруари. Тогава овошките са във фаза на сън, сега този сняг им се отрази още по-благоприятно. Ако обаче беше паднал сняг презмарт месец вече щеше да е проблем”, категоричен е кюстендилецът, който отглежда различни овошки в близкото до града село Лозно.
Паника
Масово овощарите от Кюстендил обаче са в паника от предстоящите слани, който в продължение на 4 години компрометират реколтата от череши и сливи.
Почти всяка година местните земеделци са поставени пред просяшка тояга, заради природните аномалии, които съсипват труда им. Само преди година на земеделеца Георги Георгиев бяха съсипани десетки декари от череши и сливи в село Пиперков Чифлик. „Тази година не очаквам да е по-различно положението. Когато дневните температури в региона достигнат до 10-12 градуса това може да предизвика преждевременно развитие и по-ранен цъфтеж при дърветата. После идва една слана и помита всичко, дърветата остават без цъфтеж, а от там ние без никаква реколта”, коментира Георгиев.
Дежа вю
Той припомни, че подобно е било положението и през последните 4 години, когато слана унищожи голяма част от насажденията в овощната градина на България – Кюстендил. Между 80 и 90 % бяха пораженията на голяма част от земеделските производители. Най-фатална за Института по земеделие в Кюстендил беше 2017 г., когато беше регистрирано 100 % измръзване при черешите и сливите. В по-високите части и околия на Кюстендил имаше реколта, тъй като мразовете не бяха обхванали дърветата навсякъде. „Най-често сланите обхващат районите около реките и низините. Много е важно, когато хората избират места за овощни градини първо да се консултират със специалисти и след това да правят градини. При по-високите части, дърветата търпят по-малко поражение”, коментират агрономи от областния град.
Борба
Що се отнася до пролетните слани от Института по земеделие обясняват, че има начини, които на моменти са ефективни. Един от тях е т.нар. задимяване – поставяне на влажни слама и сено в градините. „Когато температурите паднат около 0 градуса, тогава се пали сламата и се получава една димна завеса, която освен, че повишава температурата, предпазва слънчевите лъчи да огреят замръзналите цветове, което е фатално. Точно тогава става осланяването. Другият масов метод, към който прибягват овощарите, е варосването на дърветата. Известно е, че белият цвят отблъсква слънчевите лъчи и дървото по този начин по-бавно ще натрупа необходимата активна температура за своето развитие”, обяснява и заместник-директорът на Института по земеделие в Кюстендил, доц. Д-р Димитър Сотиров.
Иновация
По негови думи пък сред най-новите методи за предпазване от слани е монтирането на специални перки, които при пролетен студ разместват въздуха в овощната градина и по този начин има вероятност също да се спаси реколтата. Тази инвестиция обаче е доста скъпа и не е по силите на обикновените овощари. Основно го използват фирми, които разполагат с достатъчен финансов ресурс и могат да си го позволят, твърдят още от Института по земеделие.
Кюстендилци обаче казват, че малцина са тези, които успяват с подобни методи да предпазят дърветата си от слани. „Аз лично съм палил слама. Има колеги, които и гуми са палили. Но това може да спаси две три дървета, представете си на 20 декара да поставят слама през 2-3 и да я палиш. Още повече че не винаги знаем кога точно ще падне слана. Това и природа и с нея не можем да се борим”, коментират местни овощари.
Прогноза
Що се отнася до предстоящата реколта от червеното злато на Кюстендил – черешите, те все още не се ангажират да правят прогнози. Казват, че едва в края на април ще е ясно дали има поражения. Твърде рано е да се каже и какви ще бъдат изкупните цени на черешите, който през месец май достигат космични суми в търговските мрежи.
През миналата година изкупната цена в областния град стартира при 60 ст. за кг., като голяма част от овощарите бяха принудени да продават продукцията си на столични пазари.
Монитор
