“Слънцето също е звезда“ - из дневниците на един наивник

“Слънцето също е звезда“ - из дневниците на един наивник

Филмът пропуска шанса си да се вгледа в културните различия на расите, занимава зрителите със сладникава, но нелепа любовна история

Имаш един, последен ден в града, който смяташ за свой дом. Измежду напрегнатите ти срещи с хора, които вероятно биха могли да предотвратят заминаването ти – нещо, което ти отчаяно много искаш, те среща непознат със странната промисъл, че има нужда само от един час, за да те накара да се влюбиш в него. Какво ще направиш?

Ще забравиш всичките си проблеми и ще се разположиш така, че да си възможно най-лесна мишена за стрелите на Купидон. Този отговор ни дава премиерното заглавие за седмицата „Слънцето също е звезда“. Подобно на заглавието си, филмът не носи никаква прогресивна или нова информация, дори емоция на зрителите си.

Рай Русо Йънг и Трейси Оливър, които се грижат съответно за режисурата и сценария на продукцията, не ни дават никаква причина да вярваме, че тези две млади души са съдбовно обвързани от витаещата във въздуха любов.


Водени като че ли най-вече от наивността на тийнейджър,


те пропускат да разгърнат златната мина в сюжета си – културните различия между чернокожото момиче от Ямайка – Наташа, и синът на корейските мигранти Даниел. Накратко са разказани семейните истории и на двамата, като това вероятно са единствените четири минути от филма, които ще ви спасят от захарна кома. Останалото е сладникава любовна история, започваща със свежия скептицизъм на Наташа, но дори той за части от секундата се превръща в страстен оптимизъм.

Заглавието „Слънцето също е звезда“ идва и от една от репликите на актрисата Яра Шахиди (Наташа) във филма. В сцената тя говори за това как именно слънцето носи посланието за надеждата. Самата Шахиди пък е голямата надежда на „Слънцето също е звезда“. Актрисата


успява да извлече максимума


от иначе непостоянната в разсъжденията си тийнейджърка, като носи така необходимата свежест на екрана. Чарлз Мелтън (Даниел) е достоен за романтичен филм от такъв ранг, но остава в сянката на своята колежка. Още повече, когато образът му е въведен чрез плочките на корема му – решение, което рязко го позиционира в графата „романтично клише“.

„Слънцето също е звезда“ е екранизация на едноименния роман на Никола Юн, автор и на „Всичко, всичко“, който също получи филмова версия неотдавна. И двете заглавия носят в зародиш духа на непоправимия романтик. Ето защо всеки, който се определя като такъв несъмнено трябва да се разходи до киносалона и за „Слънцето също е звезда“. И все пак в свят и филм, където съществуват реални проблеми като миграция, расови предразсъдъци, бедност и т.н., фокусирането само и единствено върху сладникавата любов изглежда по-скоро като да си заровим главата в пясъка. А може би точно от това имаме нужда? Изводите оставяме на вас.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.