Представете си следната картина. Апартамент с южно изложение. Началото на ноември. Следобед е, слънцето яко напича. Всички обитатели са по бански. Само бабинка е с нещо като шорти, останали от лятната й почивка в Юндола през 1972 г. Деди е по потник и с навити крачоли, за да се спазва все пак някакво приличие.

Фолиото зад радиатора отразява топлинните вълни, които се издигат в нещо като мараня към тавана. Слънцето си е слънце, но и радиаторът излъчва едни двайсетина градуса, защото парното вече е пуснато.

Между другото 20 градуса е и навън, така балансът е постигнат и хората могат да се разхвърлят (нудистите направо по тяло).

Шегата си е шега, но защо й е на „Топлофикация София“ да пуска парното точно сега. Принципно това, откъдето и да погледнеш, е нон сенс, при положение че метеорологичната прогноза дава около 20 градуса поне до края на седмицата. Дори сутрините, които традиционно в София са студени, вдигнаха градусите. Предишните седмици пък си бяха студени, но парното не работеше. Молби за предсрочно пускане имало от 43 сгради – предимно забавачки, болници и офиси, съобщават от „Топлофикация“. Там вероятно то и сега си работи.

Правилото за пускане на топлото по тръбите е да има три поредни дни с под 12 градуса. Дали дългосрочната прогноза е такава, можем само да гадаем, но вероятно от „Топлофикация“ са я проверили. Да кажем, че може би съобщението за пускане на парното се прави с известен гратисен период, за да могат хората да си обезвъздушат радиаторите и извършат разни такива профилактични неща. Ама поне да бяха почакали да се позастуди, че да изглежда малко по-реалистично.

От друга страна, топлата есен може и да се отразява положително на семейния бюджет, но със сигурност не е добре за финансовия баланс на дружеството. С почти месец без приходи няма как да са доволни от столичното парно. А борчовете на компанията зеят като черна дупка в Космоса. Едни 835,4 млн. лева, голяма част от които висят като воденичен камък на Българския енергиен холдинг, са меко казано съществена сума и не знам какви оздравителни мерки могат да запълнят тази яма. Тук обаче ще вметнем, че проектът на София за горене на RDF (сух дехидратиран отпадък, който заводът за боклук вече произвежда) върви по каналния ред, а в Перник направо си го горят в ТЕЦ-а (поне такива бяха версиите). А пък с влизането на RDF-а в ТЕЦ-София ще се спестява от парите, с които се плащат сега квотите за парникови емисии.

Борбата не е да няма загуба, а тя да се смалява. С тези темпове борчовете може и да се стопят за 50 години. Но този срок май е доста оптимистичен.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кой е по-голям от комплекса си?

„Комплексите ми не са чак толкова големи, че да ги избивам на пътя“. Върху взаимовръзката между поведението зад волана и личната неудовлетвореност обикновено следва да разсъждават психолозите. Но тъй като тези, които страдат от тях, рядко се обръщат към специалист, редно е да им напомним, че пътят не е мястото да демонстрират собствената си значимост.

Да пренебрегнеш Хипократовата клетва

През последните години все по-често лекари започнаха да се явяват в храма на Темида. Ясно е, че в повечето професии дадена грешка може да доведе до различни проблеми, но те все пак са разрешими. Грешките в медицината обаче може да са с фатален край.