По времето на Тодор Живков Индия подарила на България слон. Първият държавен и партиен ръководител веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си.

Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото, определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, дори биограф на слона. Типично по нашенски била създадена администрация от 200-250 човека.

Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза – тук слон, там слон – няма го. Пита пазача: „Къде е животното, другарю пазач?“. „Ами то още на втората седмица умря, другарю Живков. Промяната в климата не му понесе“. Отишъл Живков в службата за слона и какво да види – всички си работят, кипи дейност. „Вие другари, какво правите тук, след като слонът е умрял?" - попитал Първия. „Жив, умрял – все тая, - документооборотът си върви" – отговорили му.

Ето така се е случило и с брошурите с гей двойки, които вместо да бъдат разпратени в кабинетите за изследване на хомосексуалисти за СПИН, бяха шитнати на ученици. Напечатали са бол в Министерство на здравеопазването, лапайки пари по някакъв проект, и някой чиновник ги е изпратил в няколко регионални здравни инспекции, където други чиновници с медицинско образование се чудили какво да ги правят и накрая ги раздали в училища. Та да образоват децата как могат да станат хомосексуалисти, в случай че им се прииска. То и да ги дават на гейове, в специализираните кабинети няма на какво да ги научат.

И е толкова смешно и елементарно да се твърди, че това е провокация. Да, бе, така ли се нарича вече чиновническото безхаберие? Шефката на РЗИ-Ямбол си призна, че не знаела какво е проект „МСМ“ (“Мъже правят секс с мъже“), а пък подчинената й докторка смята, че брошурката си е баш за учениците. Важното е документооборотът да върви. Няма значение дали слонът от Индия е умрял или кой точно ще прочете брошурките за гейове. От времето на развития социализъм та до днес негово величество чиновникът е все същият. Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети. След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми. „Какви са тия? - пита шашнат президентът. „Най-страшното ни оръжие! - отговарят генералите. - Чиновниците. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

„Дялкаме“ авторското право с каменни инструменти

Не обичаме да плащаме за нещо, което не можем да пипнем. Авторското право у нас все още е тема, на която се гледа като на ядрена физика от средностатистическия българин. Ако някой ни открадне колата, за драмата ни ще чуе и глухият цар. За това, че ежедневно се развличаме с филми, изтеглени от Zamunda, Pirate Bay и т.н. обаче не пищим толкова. Дори леко се ядосваме, в случай, че желаното от нас заглавие не се качи веднага в торент сайтовете и ни се наложи да изчакаме преди да си го откраднем.

Хипократ не е за очерняне

Очевидно е, че лекарите, отнесли се бездушно с починалото впоследствие тригодишно дете и неговите родители, не са достойни за Хипократовата клетва.

Всички говорят за него, никой не го е виждал

Всички говорят за него, никой не го е виждал. Що е то? Отговорът е фалшив болничен лист. Тази гатанка е изключително подходяща сега, когато едва ли има обществена личност в държавата, която да не се е изказала за (не)плащането на първия ден от болничните.