Слизането от върха е задължително

Слизането от върха е задължително

Стигането до върха е по желание. Слизането от него е задължително.

Тези думи на големия американски алпинист Eд Виестърс, изкачил 14-те най-високи върха на планетата, трябва да помни всеки, дръзнал само да се поразходи в планината. Тя не търпи неуважение и излишен бабаитлък от неподготвените да я превземат. Доказват го и данните на Планинската спасителна служба. Добрата новина все пак е, че заради пандемията инцидентите по ски пистите са намалели. Но в замяна на това акциите за спасяване на фрирайдъри и изгубени туристи са повече от миналата година. Фактите- само за четири дни от началото на годината ПСС проведе 7 акции за спасяване както на скиори и сноубордисти, така и на неподготвени туристи, някои от които извадени на косъм от смъртта.

И излишни разходи за държавата, която покрива десетки хиляди левове за спасяване заради необмислени изцепки на пишман планинари.

Още по-лошото е, че мнозина си позволяват да се качват в планината без застраховки. Нищо, че не става дума за големи пари, а за символични цени на полиците – от 2,50 лева за три дни и 20 лева за цяла година. Не стига, че някои хора се стискат да ги платят, ами и си позволяват преходи в планината, екипирани все едно че отиват на театър. Вярно, екипировката не е всичко,когато адреналина идва в повече. И заради това ще разкажа една история с над 40-годишна давност.
Отраснах в планинско градче, където редувахме ските през зимата с футболната топка през лятото. Който не можеше да кара ски, беше сравняван със земята от майтапи от местните зевзеци. Затова можеш, не можеш - мяташ се, но поне едно спускане по импровизираната писта като хората трябва да направиш, ако не искаш да станеш за смях сред връстниците. Нищо, че ските нямаха нищо общо със сегашните. За специални обувки пък въобще не ставаше дума. Който притежаваше пионерки, се смяташе за оборудван като Стенмарк и Жан-Клод Кили. Най-евтините ски бяха „Рила“ с кожени каишки, по-квалитетните - „Пирин“ с обтегачи. А около малцината притежатели на „Атомик“ не се стоеше от фукня! Но проблемът не е в ските, а дали можеш да ги управляваш така, че да ти служат добре. Заради това първото и последно спускане на мой съученик, който за разлика от нас беше екипиран най-добре, приключи с потрошен крак на екстензия. Посетихме го в болницата. А там заварихме майка му да го съветва: “Наско, ако беше потрошил и ските, дето ми струват цяло състояние, щях да те спукам от бой!“

Шегата настрана, но явно не всичко е въпрос на пари и техника, а опира до човешки възможности.

„Не покоряваме планината, а самите себе си.“ Казал го е човек, на когото може да му се вярва - Едмънд Хилари, първият алпинист, изкачил покрива на света - Еверест.

Заради това всеки от нас трябва да прецени кой е неговият личен Еверест. И да не се качва по-високо от върха, който може да покори. В противен случай само отваря повече работа на планинските спасители и застрахователите. За съжаление примери бол всяка зима.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.